Христо Бисеров може да се поотпусне, ако изобщо в последните две години е бил притеснен. Бившият втори в ДПС влезе в категорията на доказано чистите политици, от раз, за един ден.
На другите партийни функционери, изправени пред българската съдебна система, досега им беше по-сложно и трябваше да се разхождат отвъд първата инстанция, така да се каже, да поддържат напрежението на зрителите, преди да си тръгнат в крайна сметка с оправдателни присъди.
След две години разследване и едно връщане на поправителен от съда, прокуратурата не успя да докаже черно на бяло, с документи, че Бисеров е укрил данъци от 19 000 лева, сделки в валутни ценности и една декларация пред Сметната палата, където по традиция се вписват дребни суми, стари коли и няколко имота по-малко.
Гръмките обвинения за пране на пари и тлъстите сметки в Швейцария от 660 000 лева бяха изтикани настрана, а напусналият парламента по лични причини Бисеров просто си плати гаранцията от 25 000 лева и се покри.
Така и не стана ясно дали е бил предупреден по агентурна или някаква друга линия, че от него се интересуват чужди служби.
Едногодишно мълчание и накрая - един ден съдебен процес. Създаване на специална парламентарна комисия - и накрая нищо, мълчание на депутатите, защото „решенията на съда не се коментират". Освен ако не са в наша вреда, нали разбирате.
Това е поредното гръмко дело, което се проваля. Не е важно какво се говори от прокурорите в началото, а какво са написали ръцете им в обвинителния акт. А то обикновено е достатъчно за чисти ръце и учебникарски бисери.
За прокурор, който иска 4 години затвор, а не може да докаже укриване на 19 000 лева данъци. На високопоставен политик, който уж е отстрелян, ама не съвсем. От партия, която според двете каки държи службите.
