Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Надежда всяка тука оставете

Едва след убийството на Стоян Балтов Столична община "разкри", че дискотека "Амнезия" е построена незаконно върху общински терен. Снимка: Термо Топ
Едва след убийството на Стоян Балтов Столична община "разкри", че дискотека "Амнезия" е построена незаконно върху общински терен.

"Надежда всяка тука оставете", пише на портата на ада според Данте. Тези думи трябва да бъдат изковани на входа на всяка институция в България. На всяко ГКПП. И да се запишат в чл. 1 на конституцията.

Преди 6 години в деня преди Никулден 20-годишният студент по фармация Стоян Балтов е пребит до смърт пред дискотека "Амнезия", на гола поляна в Студентски град. Не просто гола поляна, а общински имот.

Столична община "разбира" две седмици след бруталното убийство, че е издала разрешение за строителство на "преместваем обект - нощен клуб", а главният архитект на София Петър Диков вдига рамене и дори обявява, че няма как да затвори дискотеката, защото по регистрите тя не била открита... Кмет на София по това време е бъдещият министър-председател Бойко Борисов.

Същият, вече в качеството си на премиер и лидер на управляващата партия ГЕРБ, през 2012 г. тропа по заседателната маса на Министерски съвет няколко дни след "изпаряването" на Братя Галеви и настоява - "ако не днес, то утре" - да се направи така, че когато съдията удари с чука и даде осъдителни присъди, да влиза съдебна полиция и да слага белезниците на осъдените.

Няколко месеца по-късно Върховният касационен съд (ВКС) му отговаря - по законите на Република България съдията няма такова право. Тъкмо по това време, обаче, и съдебната, и политическата власт са заети с по-интересно занимание от поправките в закона - избора на новия главен прокурор Сотир Цацаров.

Същият, вече в качеството си на ръководител на държавното обвинение, през декември 2013 г. получава неприятна изненада - видео-картичка от Илиян Тодоров, осъден на доживотен затвор за убийството на двама младежи пред клуб "Соло" в близост до Съдебната палата.

Криминалният инцидент "Соло" е идентичен с убийството в Студентски град - брутално убийство, висок обществен интерес, затлачване на делото още на първа инстанция, извършителят се намира на свобода до края на процеса, съдът най-после му измисля наказание - и дотам.

Точно в деня, в който ВКС произнася окончателната присъда на Илиян Тодоров (убиецът от "Соло"), той "избира свободата" и оттогава - ни вест, ни кост от него.

Въпреки че Тодоров прави опит за бягство още непосредствено след убийството, а няколко дни преди да изчезне окончателно, получава сериозна сума пари след продажба на имот, в нито една институция не светва червена лампа, че е възможно повторение на случая "ИзбеГалеви".

По това време главен секретар на МВР е Светлозар Лазаров, който обяснява, че полицията няма отговорност за изчезването на престъпника и подхвърля, че проблемът се дължи на "празноти в правото".

Една година по-късно, Борисов отново е премиер, Цацаров още е главен прокурор, Лазаров - по неясни причини - също продължва да изпълнява функциите си, а съдебният абсурд няма изгледи за край и историята се повтаря за трети път.

След 6 години ходене по мъките (от които 4 години - само на първа инстанция) - най-после трима от шестимата биячи на Стоян Балтов пред "Амнезия" в Студентски град получават окончателна присъда.

И - изненада - двама от тях се изпаряват на мига - по схемата на Братя Галеви и убиецът от "Соло"

Нито МВР има представа къде се намират, нито прокуратурата дава логично обяснение защо информацията за липсата им става публично достояние едва една седмица след бягството им. В междупразничното безвремие няма нито един представител на 8-те партии в Народното събрание, който да коментира безобразния скандал, камо ли да даде заявка, че ще се възползва от позицията си и да промени НК и НПК.

Десетият кръг на Ада

Откакто Стоян Балтов беше открит на замръзналата поляна в Студентски град до деня, в който убийците му избягаха към топлите страни, се смениха 3 парламента и шест правителства.

Всички те си оставиха ръцете в наказателното законодателство, което от 10 години се променя и си остава все така на нивото от 1968 г.

Вместо да помага, обаче, държавата продължава да вреди. Депутатите се оказаха страстни любители на битовата пеналистика, ако се съди по скоростта, с която криминализират всяка безумна простъпка, която предизвиква малко повече електорален шум. Така например, според настоящия Наказателен кодекс, клането на кокошки може да се брои за престъпление - въпреки че Цецка Цачева до ден днешен вярва, че петелът е безгръбначно животно...

Само че изобщо не е смешно. Вслушайте се в гласовете на роднините на покойния Стоян Балтов, погледнете лицата на родителите на Кирил Въжаров, чийто убиец Илиян Тодоров си живее животът, без изгледи да понесе отговорност.

Удивителното е, че тези хора не са изгубили присъствие на духа след всички тези години на абсурден тормоз от страна на системата. Те не искат линч, не настояват за смъртни присъди, не искат нищо повече от елементарна справедливост.

Справедливост искаха и роднините на Мартин Борилски, чиито убийци - деца на магистрати - също направиха опит да избягат след присъдите си.

Да не говорим, че бяха осъдени едва след недипломатичната намеса на френския посланик Етиен дьо Понсен, който следеше с недоумение провала на делото по провинциалните съдилища. Парадоксът е, че 6 години по-късно отново френски посланик трябваше да посочи с пръст гнилите ябълки на съдебната система - все едно, че ние не си ги знаем.

Справедливост искаха и жертвите на мутренските изстъпления на Галеви и както го иска всеки човек, който е имал нещастието да се сблъска с българската съдебна система. Няма смисъл.

Впрочем, според "Божествена комедия" онези, които причиняват другимо щета, са обречени да прекарат вечността в Осмия кръг на ада. Деветият е предназначен на изменниците на държавата.

А как ли се квалифицира престъпното безхаберие на властта?

 

Най-четените