Прекрасно е, когато човек става обект на приятни изненади, а още по-хубаво е, когато може да се възползва от тях. Именно като такава възприех поканата за 12-ата ежегодна регата „Кор Кароли", съвпадаща с последните дни от отпуската ми.

Да си призная, идея си нямах от ветроходство, но първите асоциации, които ми дойдоха, бяха екстремни усещания по състезанията и красиви жени по партитата.

Затова без колебание реших да измина 150-ината километра от Созопол до Варна, където стартира международната регата, която е най-значимото събитие от този тип у нас.

Много скоро след като се настаних в хотела си, дойде време за така наречения „Pro-Am race", т.е. състезание с участието на професионалисти и аматьори, в което екипажите качват на борда журналисти и VIP-ове с цел популяризиране на спорта.

Докато организаторите се опитваха да настанят всички представители на медиите по различните яхти, аз отново се почувствах погален от съдбата. Покрай мен мина Боряна Хрисимова, която познавам от София като активистка на Зелените. Оказа се, че тя е част от екипажа на една от яхтите, участващи в състезанието, така че ме покани да се присъединя към тях за „Pro-Am"-а.

Грешка! Оказа се, че не просто е част от екипажа на една от яхтите, ами на яхтата-победител в миналогодишната регата - „Петра"!

Качвам се на борда, а капитанът Никола Дуков се шегува, че не съм имал късмет, защото съм попаднал при най-бързите и плаването ми във Варненския залив ще е по-кратко в сравнение с тези на другите ми колеги. Бачо Кольо, както го наричат приятелите, е истинска легенда в бранша и изглежда точно така, както си представяме, когато чуем израза „морски вълк" - посивяла брада, изпечено от слънцето лице, спокойната увереност на човек, обичащ и познаващ морето. Липсва му само лулата, но това е защото на борда на неговата лодка по време на плаване не се пуши и той също спазва това правило.

Най-близо до шкипера е синът му Павел, който се грижи за правилното положение на голямото платно (грот) и за определяне на стратегията спрямо вятъра. По-късно разбирам, че Павел Дуков е общопризнат за един от най-добрите български ветроходци, а и сърфисти.

Останалите на борда са братята Иван и Ангел, Анатолий, здравенякът Косьо, който най-често е натоварен със задачите, изискващи сила, и лекичката Боряна, която е специализирана в работата, свързана с пъргавина и гъвкавост.

По принцип екипажът наброява десет човека, но останалите ще се включат на другия ден за същинското състезание. Разказват ми, че един от тях, който още не е пристигнал, пътувал всяка петъчна вечер от София и вече си търсел работа във Варна - това се казва страст!

Първото, което ме интересува, е къде да застана, за да преча най-малко, а хората от „Петра" също така ми обясняват от какво да се пазя - да не ме удари „гик"-ът (люлеещият се напречен прът на мачтата, за който е закрепена долната част на платното), да не ме препъне някое освободило се въже и, разбира се, да не падна зад борда при по-рязка маневра.

Плаваме двайсетина минути и допускам, че състезанието би трябвало да е към края си, защото около нас е пълно с яхти. Оказвам се далеч от истината и си се смея сам, когато от разговора около мен разбирам, че старт не означава да тръгнеш от пристанището, ами началният сигнал се дава от съдийски кораб далеч от брега, така че Про-Ам рейсът още дори не е започнал.

Началото е дадено и веднага осъзнавам разликата: скоростта, с която се движим, се увеличава значително, също както и мобилизацията на екипажа - всеки заема предварително определената си позиция, баща и син Дукови дават нареждания от задната част на лодката и се действа с бързина и ефективност.

Постепенно първоначалният ми стрес преминава и започвам да изпълнявам елементарни задачи от рода на това да сядам от едната страна на яхтата при завоите, когато трябва незаетите с друго да действат като противотежест, или да подам някое въже, намиращо се около мен.

Оказва се, че ветроходството е един от най-изискващите интелектуално усилие спортове, тъй като, наред с аеро- и хидродинамиката на плавателния съд и сръчността на екипажа, от решаващо значение е именно взимането на правилните решения относно курса на яхтата и положението на платната.

„Петра" плава пред всички лодки в състезанието, а удоволствието от победата е още по-голямо заради това, че тя е доста по-тежка от втората след себе си - 7 тона срещу 1,5 тон. Това означава, че „Петра" няма нужда да финишира първа в реално време, защото коефициентът, изчислен спрямо теглото й, изважда по шест минути на всеки час от времето й в крайното класиране. По думите на членовете на екипажа, по-леката яхта би трябвало да е толкова напред, че да не я виждаме, но именно тук уменията и сработеността на ветроходците от „Петра" си казват думата и достигаме първи финала.

Научавам, че лодката, на която се повозих във Варненския залив и запознах с ветроходството, е известна и далеч извън пределите на България. През 2007 г. Дукови постигат впечатляващ успех с нея: победа в „Коринтиън трофи" - световното първенство за аматьори!

Тук идва уточнението, че в България на практика няма изцяло професионални екипажи, тъй като всеки се занимава и с нещо друго, за да преживява, а ветроходството е хоби. По този повод капитанът се шегува, че току що приключилият „Pro-Am race" в български условия трябва да се нарича „Am-Am".

Няколко часа по-късно е награждаването. Окуражен от екипажа, преодолявам смущението си и се качвам при тях на подиума.

След церемонията с част от момчетата пробваме нощния живот на Варна, но след няколко коктейла те трябва вече да си ходят, защото на другия ден започва същинската регата. Къде на шега, къде сериозно, си правя устата дали не бих могъл пак да се пусна с тях, но няма как да стане, тъй като участниците вече са картотекирани поименно. Пожелавам им успех и предстои да се видим в Созопол, където приключва първият от трите етапа.

Заварвам ги там в добро настроение, но на трето място в класирането. Никола Дуков ми заявява, че смята да ме картотекира за останалите два етапа Созопол - Балчик и Балчик - Варна, защото им нося късмет. За огромно мое съжаление това не може да се случи, тъй като отпуската ми приключва и в понеделник трябва да съм линия.

Новите ми приятели имат план как да наваксат изоставането: като се движат покрай брега до Балчик, докато всички останали плават в открито море - именно този ход им печели победата миналата година, но за съжаление сега не сработва, тъй като настъпва фатално безветрие.

В крайна сметка, лодката на братя Диневи от Свети Влас Venid yacht с шкипер Георги Михов печели генералното класиране и си връща титлата от 2010 г.

Междувременно от „Петра" ме канят да дойда следващото лято, но достатъчно време преди регатата, за да бъда обучен на основните неща и да се включа този път наистина.

Звучи доста примамливо, живот и здраве. Може пък този неочакван финал на ваканцията ми да се окаже начало на нова страст - вълнуващо предизвикателство за физиката и духа...