Едно от много малкото забавни неща на 88-ата церемония по връчването на наградите "Оскар" бяха гаврите, които водещият Крис Рок си направи с мегазвездата Уил Смит и съпругата му Джейда Пинкет.
Рок се подигра с лицемерния хленч на Смит, който не бил номиниран за ролята си в спортната драма "Сътресение", но пък получил 20 милиона долара хонорар за провала "Този див, див Запад".
Комикът беше по-остър с Джейда - двигателят на "оскаровия" бойкот на семейство Смит. Рок съвсем логично се учуди защо тя би бойкотирала събитие, на което не е канена и на което няма място за нея.
Така мистър и мисис Смит бяха циментирани като глобални карикатури от високата трибуна на наградите "Оскар".
Те се постараха много да заслужат това анти-признание.
Джейда натисна спусъка на самоубийствената акция още в началото на нелепия скандал с прекалено белите номинации. Тя записа особено арогантно и мелодраматично лично видео послание до "расистката система", която не допускала черните таланти до качествени роли и ги дискриминирала по недопустим начин.
Това го каза свръхбогата чернокожа актриса, съпруга на номиниран за две награди "Оскар" чернокож актьор, която имаше възможност да се докаже в Холивуд с роли в някои от най-големите блокбастъри като "Матрицата", но просто не се получи. Не заради заговор или расизъм, а заради собствените и лимитации като екранен изпълнител.
Джейда не успя да стане звезда самостоятелно и затова избра да е половинката на Уил Смит.
Той също реши да се позиционира в ролята на жертва на расова дискриминация. Той, който доскоро беше една от най-големите и елитни кино звезди със серия от блокбастъри и достъп до най-сладките сценарии в индустрията.
В едно от интервютата си по време на сълзливата семейна анти-оскарова кампания Смит стана за смях, докато в едно изречение обясняваше за расизма в Холивуд и припомняше как на два пъти е бил номиниран за "Оскар" и е губил от... чернокожи актьори. Първият път от Дензъл Уошингтън, а втория - от Форест Уитакър.
Бойкотът им беше пълен провал: телевизионните рейтинги на 88-ите награди "Оскар" показват, че тази година спадът сред зрителите от афро-американски произход е едва 2 процента.
Уил и Джейда си вкараха грандиозен автогол и се разобличиха като нарцистични, заблудени, разведени с реалността холивудски мултимилионери, които смятат, че всеки им дължи уважение и признание.
Малко неща са по-смехотворни от две привилегировани знаменитости с общо състояние от близо четвърт милиард долара, които искат да се изкарат жертви на репресия и дискриминация в страната, която ги направи толкова богати и обожавани.
Но падението на Смит започна години преди грандиозни гаф с бойкота на "белите Оскари".
Регресът стартира в момента, в който Уил Смит реши на всяка цена да превърне сина си Джейдън в холивудска звезда и уважаван актьор. Планът му започна добре и малкият Смит получи роли от татко си в хитовете "Преследване на щастието" и "Карате кид".
После дойде пубертетът и Джейдън започна да се държи все по-странно и неадекватно в публичното пространство. Отгледан и изучен вкъщи, без достъп от реалния свят, Джейдън Смит се разкри като дълбоко объркан младеж, който се излага в twitter с "философски постове" в сравнение, с които дори Ванга би звучала като Хегел. Е, почти.
Джейдън бързо се превърна в интернет посмешище с хиляди мемета и шеговити колажи посветени на неадекватните му изказвания.
После дойде смазващия творчески провал на After Earth, с който Уил Смит символично се опита са предаде жезъла на славата на своя син. Слуховете за участие в сектата на сциентоложката църква само се подсилиха от странното поведение и липсата на каквато и да е било връзка с реалността на Уил, Джейда и двете им деца - Джейдън и Уилоу.
Те изглеждат и се държат като презадоволени особняци.
От тях само Уил Смит притежава сериозна тежест и влияние в развлекателната индустрия, но днес реномето му на престижна звезда от А-листата на Холивуд изглежда силно застрашено.
Изтрещяването на семейство Смит се вписва прекрасно в стереотипа за ексцентричните знаменитости, които в един момент просто губят връзка с действителността.
Тоновете пари, медийната сервилност, патологичното фенско обожание и солидните недостатъци на характера в крайна сметка осигуриха неприятна професионална траектория на мистър Смит. Той беше "свежия принц от Бел Еър", който стана крал, а после и шут.
