Премиерът Бойко Борисов, който посвети изборната победа на ГЕРБ на убития от комунистите си дядо, не се появи днес на откриването на паметника на жертвите на тоталитаризма в България. Всъщност от висшестоящите в ГЕРБ никой не е отишъл.
Били са все хора от Синята коалиция - и заместник-кметът на столицата Иван Сотиров, който си е седесар.
Нищо, че честването на тоя ден - на жертвите на Оня режим, беше за първи път прието от това Народно събрание - 41-ото имам предвид. СДС се опитва да го прокара още при 39-ото, когато управляваха Царя и Доган, но не стана и не стана, а в следващото - просто забрави...
А стига бе, в отпуска е човекът. В отпуска е, да. Което не му попречи да посрещне пожарникарите ни от Русия на летището в петък.
През 2001-а - три години след смъртта на Тодор Живков, на 7 септември в Правец беше открит негов паметник.
За откриването му го почетоха - освен внучката му Жени Живкова, Младен Червеняков и кметът на Правец, Георги Първанов - като лидер на БСП, който се готвеше да встъпи в кандидат-президентска кампания, и Бойко Борисов, който беше главен секретар на МВР.
А стига бе, човекът му е бил бодигард. И често казваше, че се е учил от двама в политиката - от Царя и от Тато.
Верно, но какво пречи да отиде и на паметника на жертвите на тоталитаризма - дори не е в Правец, край НДК е?
Иначе защо размахваше костите на дядо си в куп медийни изяви, посвети на него изборната си победа на парламентарните избори на 5 юли, посвети на него и паметника на репресираните от тоталитарните режими в Шумен (вдигнат по инициатива на ГЕРБ и Областния съюз на репресираните).
Е, да, паметникът беше открит на 27 юни - малко преди изборите, и някакси Борисов трябваше да нахъса електоратя. (Въпреки че се беше нахъсал достатъчно от Догановото изпускане в Кочан, пуснато после в Интернет, което лиши БСП от възможността да се коалирира с ГЕРБ за следващ кабинет - в ущърб на Доган и ДПС).
А ето и думичките на Борисов на 27 юни 2009-а в Шумен, когато "изгря" репресираният дядо на бъдещия премиер:
"Дядо ми е убит от комунистите на 9 септември 1944 г., но до 22-23 септември се води безследно изчезнал. Когато станах секретар (на МВР - бел.р.) му намерих делото.
В Централния затвор бил умрял от червен вятър. Дори и тук са проявили цинизъм. Затова им обещавам такъв вятър да ги духа, че да не останат във властта".
Седмица по-късно 5 юли - деня на победата на ГЕРБ, Борисов пак посвети на дядо си.
"Днешният ден ми е много особен, защото доста поредни победи над БСП имаме - 4 или 5, но все пак искам да го посветя на дядо ми, който е бил убит на 9 септември и се радвам, че имам възможност да ги детронирам..."
Прав е вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, който през 2001-а каза:
"Нямаме паметници на жертвите, а правим паметници на палачите".
Толкова са малко паметниците на жертвите. Помните ли още дядо си, г-н премиер...
