Забранена грешка | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Забранена грешка

Сид Лоу , Guardian
01.02.2011, 07:06 (обновена 02.02.2011, 21:08)
Еманюел Адебайор, Реал (Мадрид), Осасуна

Снимка: © getty images

Срещу Осасуна Реал (Мадрид) имаше само два точни удара към вратата и само едно чисто положение и логично загуби

Късната неделна вечер след 21-ия кръг в испанската Примера Дивисон донесе нещо, което малцина са вярвали, че може да се случи. Някъде около 21,53 ч. Българско време всеки, който направеше опит да отвори сайта на най-популярното испанско издание „Marca" се сблъскваше само с един кратък надпис върху екрана: Забранена грешка.

Няма как да не видим иронията. В 21,50, т.е три минути по-рано реферът Сесар Мунис Фернандес погледна своя часовник, констатира, че от момента, в който е дал началния съдийски сигнал до този миг са изминали 95,35 минути и свири края на двубоя между Реал и Осасуна. На стадион „Рейно де Навара" в Памплона близкия до Marca отбор на Реал допусна „забранена грешка" - загуба, минимална, но загуба.

Всъщност заради оправданията, които пак си намериха - допълнителните топки, хвърлени от публиката когато Реал атакуваше, грубите нарушения, „нямащи нищо общо с футбола", както се изрази Кристиано Роналдо -. Реал заслужаваше да загуби. Този път „белите" намериха други извинения, нямащи нищо общо с рефера. Не че това спря Жозе Моуриньо да напомни, че при домакинството на Барселона за Осасуна не е била отсъдена дузпа...

Освен това за 90-те минути в Памплона Реал записа само два точни удара във вратата и една единствена чиста възможност за гол. Роналдо бе държан на разстояние и напълно неутрализиран, Ласана Диара и Сами Кедира демонстрираха нищожен усет и креативност, а в същото време съперникът разполагаше с Карлос Аранда - юноша на Реал и носител на два трофея от Шампионската лига със същия този Реал.

Двубоят в Памплона обаче потвърди няколко доста тревожни тенденции и постави редица въпроси. Но те нямат нищо общо с това дали Моуриньо е правилният човек. Защото въпреки непрекъснатите му атака и оплаквания той се радва на защита от страна на ръководството, за която предшественика му Мануел Пелегрини можеше само да си мечтае.

Със загубените в Памплона точки Реал вече пропиля 12 в мачовете си извън „Сантяго Бернабеу" - три срещу Осасуна, три срещу Барселона, по две срещу Майорка, Леванте и Алмерия. За сравнение Барселона не е загубила нито един мач като гост, а у дома загубиха само пет.

Три от последните пет отбора в класирането успяха да им измъкнат точки на тима на Жозе Моуриньо. В последните си три мача от първенството и двата за купата (реваншът срещу Атлетико Мадрид и първия мач със Севиля) Реал не е вкарвал повече от един гол.

Независимо от това колко брилянтен играч е нормално ли е отборът да разчита основно на Кристиано Роналдо, за да бъде отбелязано попадение? Има ли Реал достатъчно креативност когато срещу него е отбор, който го пресира? Колко лоша може да стане ситуацията в отсъствието на Гонсало Игуаин?Могат ли да оцелеят без Чаби Алонсо? Защо Моуриньо не използва ротациите? Може ли да го прави? Уморени ли са? Достатъчно добър ли е отборът? (Всъщност вчера сутринта на този въпрос отговори един от редакторите на Marca, който бе категоричен - Не. И това е същият, който преди това нарече този отбор „най-добрият в света"). Битката за нападател - която все пак бе спечелена от Моуриньо - как се отрази на отбора?

Въпроси, въпроси. И проблеми. Но ако бъдем честни не в тях бе истинският за Реал. Той бе в това, което поражението в Памплона означава. Последният съдийски сигнал на „Рейно де Навара" май бе и последен сигнал в битката за титлата. На мястото, на което през сезон 2007/08 Реал триумфира като шампион сега загуби възможността да стане такъв. „Памплона бе тяхното Ватерло", написа едно издание в Испания. Драматични събития, при това дори преди да е дошъл февруари.

Заглавието на Marca (когато сайтът все пак проработи) бе красноречиво: „Лигата избяга от Реал". „El Mundo Deportivo" определи поражението като смъртоносен удар", а в едно телевизионно предаване испански журналист бе категоричен, че да се води битка за титлата вече е напразно хабене на силите.

Естествено, в коридорите на „Рейно де Навара" играчите и ръководството на Реал се опитваха да убедят, че това не е последната им дума, че нищо не е приключило. Но те бяха длъжни да изрекат това. А феновете просто не им повярваха - доказват го анкетите в сайтовете. Само в Marca 85% подкрепиха мнението, че битката за титлата е вече приключила. А може би и самите те не си вярват.

В деня след загубата ситуацията никак не се промени. Освен към по-категорични заключения от сорта - „Отбор, който не може да спечели срещу Осасуна, Леванте, Алмерия и Майорка няма как да очаква да спечели титлата". И призиви „Сбогом първенство! Здравей, Купа, здравей Шампионска лига!".

Но проблемът не е само в този мач, а и в останалите. И в играта на Барселона. Още през лятото един от играчите на Реал призна в частен разговор: „Не сме ние проблема, Барселона е".

И ако ви се струва, че с оставащите до края 17 мача подобен песимизъм е неоправдан замислете се над друг факт. Сега третият Виляреал е по-близо до Реал в класирането, отколкото Реал до Барселона. Разликата между втория и третия е шест точки в повече за мадридския тим. Разликата между първия и втория е седем точки в повече за Барселона. Всъщност дори би трябвало да се счита, че разликата между каталунците и Реал е осем точки, защото от толкова се нуждаят „белите", за да изпреварят Барселона. Ако двата тима се изравнят Барселона ще има предимството на спечелената разгромна победа с 5:0 в първото Ел Класико.

Заради отчаянието дори се появи идея, че Барселона може да подари второто Ел Класико, особено ако титлата е съвсем решена до тогава. Просто Пеп може да съхрани част от играчите си за финала за Купата на Краля четири дни по-късно. Разбира се, че няма как да се случи. Но повечето хора търсеха решения.

Мнозина не пропуснаха да припомнят, че при уволнения Пелигрини разликата никога не е била повече от пет точки. Да, вярно е, че отборът на Моуриньо има спечелени повече точки от този на Пелегрини на същия етап. Но тук е ключът. В повечето случаи да се наваксат осем точки в 17 кръга не би било кой знае какъв проблем. Но когато съперникът ти е загубил само 5 в 21 мача изглежда мисия невъзможна. Призна го и Алваро Арбеола. „В други европейски първенства още щяхме да сме в играта, но в това ще ни е много, много трудно", отбеляза играчът на Реал.

Загубата в Памплона не е нещо необичайно за Реал - от 33 мача там „белите" са отстъпили в 11. Необичайни са напрежението и натиска, който има върху отбора. В първенство, в което равенствата са равносилни на загуби, загубите означават край. Забранена грешка.

Oще: барселона  жозе моуриньо  кристиано роналдо  осасуна  памплона  реал (мадрид) 



Видео