Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Зеленият път

Надвесили отчаяно тераси над реката...
Мотиката
Една от трите валевици в Банско
Къщичките в Redenka
Детска площадка в Redenka
Една от тайните градини в Банско, в механа Мацурев хан

Когато се стрелваме по Е 79, няма проблем, че не сме пораснали за кротък уикенд в планината. Главните герои в групата могат да си режисират веселба и в басейн до глезените, да разчупят и най-строгата рецепционистка или да вдъхнат увереност на обезнадежден от бакшишите сервитьор, че сезонното му гадже би го чакала цяла нощ. Пътят освен това е толкова гладък и лек, че отплесваме погледи вляво и вдясно, за да се дивим на природата с онзи полулицемерен градски маниер, който постепенно се превръща в свенлив възторг. Откога не бяхме виждали толкова наситено зелено? И какво сме дишали досега...

Сблъсъкът с празнотата в Банско обаче изпива целия този изблик на любов към натуралните чудесии. Тук е не просто спокойно, а призрачно, особено заради неизползваното в момента претенциозно строителство и почти изцяло залостения бизнес - от магазини до заведения.

Обещали сме си да дойдем отново след миналогодишната еуфория, която заля района в дните на Elevation, понеже имаме посталкохолни спомени колко е хубаво през лятото. А и май сме пораснали, за да бием двойно повече път до морето само за уикенд. По-служебната точка в програмата е да видим как оцеляват хотелите през лятото и само липсата на Оная поправка в Закона за горите ли пречи Банско да стане по-ефективен курорт. Колко е важно отношението, има ли култура на обслужване, намират ли се достатъчно градински кътчета, спотаени между нахакните постройки...  

Между звездния и земния бизнес

Набутваме се в най-маркетирания с билбордове по пътя хотел (да не кажем единствен): 4-звезден, четиридесетина лева нощувката на човек, all inclusive. Последното би било силно подвеждащо, що се отнася до качеството на храната, но никой, разбира се, не си представя, че за тази цена ще вечеря трюфели. Родната all inclusive услуга е просто поредният повод да си измислиш смешка, минавайки транзит през бутафорно луксозния ресторант, но не така стоят нещата с елементарното гостоприемство, на което не е склонен част от персонала.

Вината не е конкретно в младите за смешни пари наемници, а в чувството за преходност на работното място и огромния брой хора в ресор "шефове", което кара някои от служителите да повтарят истеричното "Гърми ми главата", въпреки че клиентите са не повече от 60 (при капацитет 600). Не знаеш, например, към кого да се обърнеш, за да поискаш достъп към външния басейн в късния следобед, когато слънцето тъкмо е размърдало облаците и подканващо поглъща капките по шезлонгите. Готов си да платиш шест лева, за да глътнеш няколко надценени напитки покрай непомръдваща се вода, но на екипа от басейна му предстои да продължи работния си ден в (празния) нощен бар по-късно и не му е до твоето уикенд настроение.

Все нещо дебне да ти го развали - чалга споровете, съмнителният вид на размразеното пиле, вечното търсене на "дребни" за ресто, бродещият отчужден поглед на поредния управител... Но след няколко дължини в затворения басейн и сауна - извън all inclusive затвора, храната започва да мирише добре.

Просмукващите планинския въздух ухания на специалитети за хищници те карат да подвиеш колене в първата механа, пред която са спрели повече от пет автомобила плюс автобус. Предполага се, че броят клиенти е достатъчно праведна реклама, а и говорим за имиджово място като Молерите, от което преди години започваше планинската шир. Тук е обратното на студеното корпоративно обслужване и дори управителката Теодора сервира. По масите има туроператорски тип клиенти в лицето на групи англичани и евреи, но и съвсем "свободни" посетители сред които млади влюбени двойки.

Така в една от десетте работещи механи в Банско през лятото, атмосферата е почти морска и собствениците могат да си позволят да оставят цените същите като през интензивния зимен сезон. Храната е добре приготвена и вкусна, а вниманието достатъчно, без да е подлизурско. Теди казва, че от години работи с един и същ 30-членен персонал, който все пак намалява през лятото, и това е начинът да поддържаш ниво, лоялни клиенти и реклама от уста на уста. Над механата също така има скромна хотелска част с автентичен интериор и топли аксесоари от дърво, изработени от Теди, в която стая за двама души е 50 лева, като в тази цена влиза закуска и основни SPA услуги.

Оферти в района

Заради липсата на отворени нощни клубове (не броим ведомствените чалга барове към големите хотели), на другата сутрин бодро бягаме към разложката Rеdenka, където моделът на управителя Емо е същият - възможно най-малко текучество на целогодишно зает персонал, който да има интерес да обслужва професионално и да не се размива отговорността при непрестанна смяна на екипа. Комплексът беше пълен миналата година покрай феста, но сега, въпреки примамливите оферти, все още се чака започването на "летния сезон".

Тук е подходящо както за семейства с деца заради басейните, кътовете и зелените площадки за хлапета, така и за по-шумни ергенски компании, заради динамичния облик на мястото. Винаги можеш да пратиш гаджето си да поиграе джаги, ако искаш да си починеш от бирените му лафове в басейна или да се измъкнеш за масаж. Ако пък решиш да прекараш уикенд, една къща за 6 до 8 души е на цена 140 лв, с оборудвана кухня, за да си готвиш, при условие, че не ти се сяда в ресторанта (където не чуваш воя на готвача при поръчка на белени домати).

Туризъм на думи


Въпреки идеалната вселена тук, Емо признава, че като цяло летният сезон е слаб, като една от причините е липсата на добър маркетинг и поддържане на квалифициран персонал. Повечето от апартхотелите са на чужденци, оставили мениджмънта на отделни фирми, всяка от които действа на парче. За средния бизнес и той, и Теди са на мнение, че трябва да се обедини в рекламирането, както и да се развива балнеолечебния и фестивалния туризъм. Кметът на Банско Георги Икономов също споделя това мнение, а една от идеите му за популяризиране на Банско като целогодишна дестинация е общинска туристическа фирма, която да се заеме и с маркетинга. Какво обаче ще рекламира тя - средния бизнес, който действа по примера на места като Тасос с малки къщи за гости и непосредствен контакт с тях от старана на собствениците или завързващата all inclusive услуга с гледка към отсрещния хотел, в някои случаи още недостроен. На фона на спрелия бизнес през летните месеци обаче, повечето предприемачи смятат, че върнатата поправка за ски лифтовете и пистите би била полезна за всички...

Напред към природата

Оставен на произвола на скуката, банският турист няма какво друго да прави освен да си наеме колело от хотела - със спаднали гуми или развалена спирачка - да го ъпгрейдне със собствени сили, въпреки платената преди това десетачка за 2 часа, и да отпраши към планината. По пътя нагоре строежите нямат край - стерилни красавци, различаващи се само по имената си, от които не се чува и звук, надвесили отчаяно тераси над реката.

Срещаме няколко мълчаливи баби, спускащи се към една от валевиците, още двама-трима колоездачи, две майки с колички, едно куче разлайва други две. Денонощните супермаркети и магазини са запечатани, веригата от зимни капанчета за храна тъмнеят, някой и друг местен жител се мотае нямо в бутика си за сувенири.

Напред към природата инвестиционният караул все пак оредява, живият въздух нахлува в мозъка ти, тишината вече е красива и очите ти стават част от суровата зеленина наоколо. Едва различаваме следващото място за вечеря, иронично скрито под огромни дървета, ако не беше познатата двусмислена табела Мотика и шумът на поток от просторната градина. Тук едрото предприемачество е толкова смазано от девствеността, че само докато отвориш менюто, сервитьорът ти е нахвърлял няколко предложения, които се носят с бързината на скакалец, без това да е за сметка на качеството.

До края на самотната си ваканция избираме още такива мигове - да седим под черешово дърво, настръхвайки с облекчение от хладния полъх, посягайки към сочни картофи с коричка, забъркани с малко яйца и дооцветявайки тревата с премрежения си поглед и ноздрите си. Това все още не е туризъм, а еднолично изживяване. Тайните градини и пътеки на Банско обаче са достатъчно силна примамка, за да сключиш отново онази съкровена сделка с природата - да се пазите.

 

Най-четените