Ако езикът беше империя, Острова щеше да е поне половината Земя. Британският език обаче си има своите добри пратеници. Тези хора пренасят словото, на което говорят от Лондонското Сити през Франкфурт, Уолстрийт и Хонконг, така и милиони в социалните мрежи.
Чудаци като Мери Попинз говорят на този език, есенната поезия на Уолт Уитман, ден, описан от Джойс. Монологът на Меркуцио, умиращ от шпагата на Тибалт. Парламентаризмът...
Do You Speak English
Какво бихте казали, ако пътешественици ви преподават английски език? Учителите на Британски съвет са точно такива. Синди Чен е една от тях.
Родена е на друг континент - Даруин, Северна Австралия. Нейното пътешествие като учител започва с преподаване на музика, пиано и ... математика в Университета в Бризбейн.
Със съжаление казва, че никога не успява да преподава английски в училище, тъй като винаги са имали нужда от учител по математика. Преди години във Великобритания тя преподава в музикално училище на особено талантливи деца.
През 1997 г. започва да преподава английски език, а Русия е първата държава, където остава повече от 11 години. Работи за British Council в Южна Корея и Австралия. В България е едва от три месеца, за да преподава английски език на тийнеджъри - 15-17 години, и възрастни.
Работата на един старши учител (senior teacher) в British Council не се изчерпва само с "влизаш, казваш си урока и излизаш". Синди подготвя един доста дълъг процес - от необходимите материали и съставяне на тестове, определяне на критериите за оценяване в курсовете, учебни планове и др. Нейната работа е сплав от обучение и мениджърски умения.
Преподаването на зрели хора, които не попиват с възприемчивостта, с която го правят децата, идват след или преди работа, изисква свои си умения - и търпение.
Синди определя себе си като щастлив човек - пътува, работи и се среща с различни хора. (Трудно е да говориш на един език със сънародниците си, а ако трябва да намериш общ, който човекът срещу теб не владее...) В курсовете на British Council няма само хора, граждани на съответната държава, а и много чужденци. Това си е направо курс по мултикултурализъм.
Синди споделя, че прибирайки се вкъщи, не умее "да се изключи". Преглежда домашни, подготвя се за следващия ден. И като всички учители по света смята, че затова на хората с тази професия им се полага дълга ваканция. За да има успешен рестарт през следващата учебна година.
Дискретна и сдържана, Синди казва, че с българите се работи лесно, а живота си в София намира за приятен и лесен. Различията между хората тя констатира на ниво език и възприемчивост и отвореност към изучаването му. Различията в културно отношение с "Колко би било скучно ако всички бяхме еднакви..."
Европейците се справят по-лесно
Синди Чен има достатъчно опит и наблюдения от три различни краища на света как хората от различни националности предодоляват бариерите на един чужд език като английския.
Европейците, казва тя, се справят по-лесно с английския, отколкото хората от Далечния изток. В Корея например тя отделяла много повече време за правилното произношение. (Сещам се за един трик за "th" с коркова тапа в уста...)
А удоволствието да говориш чужд език почти без акцент е, както се казва, черешката на тортата - и за преподавателя, и за ученика. Но човек трябва да е мотивиран, за да го постигне - и да е готов да положи достатъчно труд, както и да отдели време и средства за целта.
Новият език обаче е инвестиция, която се отплаща най-бързо - било за работа или университет в чужбина, екскурзия, ново запознанство. Как е "багажът" ви и с какво да започнете? Най-добре с нещо толкова бритиш - разговор за времето. It's raining cats & dogs. Наистина кънектинг пийпъл...
