Самосбъдващото пророчество на деня е следното: тийнейджърките, които погрешно мислят, че са твърде дебели, имат много по-голям шанс от своите по-уверени в себе си връстници да станат дебели 20-годишни момичета. С други думи, ниското самомнение на детска възраст може да има дългосрочни ефекти върху здравето.
Откъде идват тези терзания за начина, по който изглеждаме?
Проучване на норвежки изследователи, събира данни от 1200 респонденти, когато са били тийнейджъри - и след това още веднъж 11 години по-късно, когато вече са зрели хора. Юношите били помолени да коментират как възприемат себе си чрез скалата от "слаб", през "закръглен" до "много дебел".
Десетилетие по-късно, момичетата с нормален размер, които в по-ранното проучване посочили, че са дебели, наистина са станали с наднормено тегло на 20+ години. Само 31% от момичетата с нормално тегло, които не са се смятали за дебели, се оказали с повишен индекс телесна мазнина след 11-те години. При момчетата показателите са малко по-добри: 63% от момчетата с нормално тегло, които погрешно се считали за "много дебели" са станали възрастни с наднормено тегло, ала същото важи и за момчетата, които са имали точна преценка за теглото си.
Стремежът към "оформяне" на тялото често води до небалансирани диети и увреден метаболизъм
Учените предполагат, че несъответствието между дългосрочните ефекти върху здравето на момчетата и момичетата се дължи отчасти на факта, че тийнейджърките, които се смятат за по-пълни правят ужасно нездравословни неща, за да се "поправят". Хранителните разстройства са краен пример, но изследователите посочват, че момичетата увреждат масово метаболизма си като пропускат хранения, лишават се от храна и преминават през небалансирани диети. В дългосрочен план, реакциите спрямо "въображаемото" тегло могат да доведат до реално затлъстяване, което пък от своя страна е причината за цяла поредица здравословни проблеми.
Разбира се, направеното изследване не е съвършено - то разчита на индекса за телесна мазнина (BMI) като мерило на здравето, което е отречено като практика от безброй много специалисти. Ала норвежките учени наистина проследяват наличието на телесна мазнина при втория етап на своето изследване, което според други научни трудове е свързано с по-дългосрочни здравословни проблеми - и откриват позитивна корелация между размера на талията и неоправданите тийнейджърски тревоги.
Вероятно косвена причина е и семейното възприятие за наднормено тегло
Не е ясно дали ниското самочувствие на млади години причинява надебеляване впоследствие или просто има правопропорционална връзка между тях; възможно е момичетата с нормален размер, които са се мислели за дебели, просто да имитират отношението, което родителите им имат към собствените си тела. Майките с наднормено тегло, които постоянно говорят за това колко мразят начина, по който изглеждат, могат да повлияят на дъщерите си не само с гените си, но и с отношението си към самите себе си.
Масмедиите също тиражират объркващи възприятия за "нормално" и "красиво"
Знам, че когато бях дете, не осъзнавах, че трябва да ми е гадно за начина, по който изглеждам, докато родителите ми най-накрая се поддадоха и си купиха сателитна чиния, когато бях в гимназията. На практика не ни беше позволено, но с братята и сестрите ми гледахме MTV почти постоянно и не осъзнавах как това плавно изменя представите ни за това кое е "нормално" или "красиво" до един летен ден, когато бях на 15 години и щях да ходя да потичам, облечена в спортен сутиен и шорти.
Докато си връзвах косата на опашка, малката ми сестра, която тогава беше на 9 години, дойде до мен в кухнята и ми заяви: "Наистина трябва да поработиш над това шкембе". Чувах как от хола се разнасяха хитовете на MTV, когато погледнах надолу и видях че тялото ми, което все още се побираше в дрехи от детската секция в магазините, наистина нямаше изваяните мускули или изпъкналите кокали, които бяха присъщи на момичетата от музикалните клипове. Може би наистина трябваше да си оправя шкембето.
Културата, промотираща само слабата фигура като стандарт за красота, е сбъркана
Почти всяка жена, която познавам, си има своя момент, в който вижда някой продукт на попкултурата и си мисли: "Боже мой! Аз съм ебати кита!" Една колежка забелязала, че докато пораствала, в рекламите за бира и секс комедиите винаги участвали жени в изрязани бански костюми, които показвали бедрата им. Друга колежка пък си спомня Кейт Мос и фактът, че въпреки залитането й по наркотиците, тя изглеждала невероятно. Или когато британската преса обяви Baby Spice за "дебеличката". И войните от 90-те между Бритни Спиърс, Кристина Агилера, Менди Мур и Джесика Симпсън.
Тук никой не вини слабите хора за ниското самочувствие на тийнейджърките и продължителната им борба с теглото. В много случаи, слабите хора просто са родени такива. Ала когато една култура промотира слабата фигура като единствения приемлив стандарт за красота (в някои случаи, на тази фигура са способни само най-слабите сред най-слабите от населението) това води до истински здравословни проблеми и е време да помислим на какви глупости и безмислици излагаме децата си всеки ден.
