Ефективността на нападателите на Арсенал направи разликата в дербито с Челси | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Този луд-луд мач!

Дейвид Плийт, бивш мениджър на Тотнъм, Лутън и Шефилд Уензди , за Guardian 31.10.2011, 12:47 (обновена 01.11.2011, 14:23)

1 от 5 снимки Назад Напред

27-минутен репортаж от съботния спектакъл!

Лондонското дерби Челси - Арсенал в събота бе един луд-луд мач, в който цялата предпазливост бе изхвърлена на бунището от двата отбора, които предложиха вълнуващо зрелище на зрителите по цял свят.

Крайният резултат 5:3 за "артилеристите" доведе до заключението, че "професор" Венгер надхитри прохождащия в треньорската професия Вияш-Боаш.

Макар че, в интерес на истината, прецизността на нападателите на Арсенал отмести фокуса от уязвимостта на защитниците, а Челси просто не се възползва от своите възможности и си плати цената за това.

Решението и на двамата мениджъри да играят с изненеса напред защитна линия наложи атакуващия футбол от самото начало на мача.

Арсен Венгер даде тон за този стил със задачата за Пер Мертазакер да притиска Фернандо Торес и да го държи далеч от вратата.

Така французинът постигна и скъсяване на дистанцията между отделните игрови линии в отбора, които да не се разтягат прекалено, когато противникът владее топката, и да са близо помежду си, когато инициативата им принадлежи.

Проблемната страна на тази тактика обаче са големите свободните пространства между самите защитници и между тях и вратата.

По този начин нападателите на Челси можеха да накажат храбрия Арсенал, ако бяха по-ефективни. Те пробиваха необезпокоявани по фланговете в началото на мача, което доведе и до първия гол, дело на Франк Лампард.

Изглеждаше, че рискът, поет от Венгер, не се оправдава, тъй като "сините" разполагат с класни играчи, способни да се възползват от всеки предоставен им шанс.

На Мертезакер пък сигурно му се е искало да бе стоял по-близо до вратаря си, макар че самият той не може да бъде винен за гол, защото неговите хора Торес и Стъридж не участваха в атаката.

Въпреки предимството си в резултата Челси обаче продължи да играе по идентичен начин с изнесена напред отбрана, оставяща на хора като Тео Уолкът пространство, колкото им душа желае.

Така крилото често оставяше зад гърба си своя съотборник от националния тим Ашли Коул и сипеше топки в центъра.

Колегите му в атака Робин ван Перси и Жервиньо също се възползваха отлично от предоставените им възможности.

Когато защитата играе по този начин, тя трябва задължително да пресира противниковия играч, който владее топката.

Красноречиво за това говори и как Арън Рамзи успяваше да избяга от опеката на Джон Оби Микел и да прекарва повечето си време в половината на Челси.

Със Алекс Сонг зад себе си, уелсецът има по-добра възможност да разкрива най-доброто от себе си. Той е мъдър футболист въпреки младата си възраст, отличен разпределител с перфектно виждане на играта. Сега, когато е напълно възстановен от ужасната си контузия, той получава доверие от Венгер и е лидер и вдъхновител на отбора.

Жервиньо също бе много работоспособен и полезен и осигуряваше свободно пространство за Ван Перси, ангажирайки цялото внимание на Босингва.

В крайна сметка, именно ефективността на нападателите в червено направи разликата на терена и донесе победата на "артилеристите".

Но съвпадението в намеренията на двамата мениджъри да играят с изтеглени напред защитници даде основание на един коментатор още в началото на мача да предположи, че той ще завърши 4:4.

Е, беше доста близо.

Oще: англия  андре вияш-боаш  арсенал  арсен венгер  арън рамзи  висша лига  дани греъм  джон тери  жервиньо  пер мертезакер  петер чех  робин ван перси  суонзи  тео уолкът  флоран малуда  челси 



Видео