Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българската Коледа

Скъпи приятели, зарежете това четиво, зарежете компютрите, новините, министрите, кризата.
Скъпи приятели, зарежете това четиво, зарежете компютрите, новините, министрите, кризата.

"Тиииииха ноооооощ, свяяяята нооооооощ..." се лееше от радиото на автомобила. В автомобила се возеше самият премиер Бойко Борисов.
"Чудна песен" - помисли си коравият генерал - "Как ли би я изпяла Лепа Брена..."

Кортежът на премиера се движеше по Цариградско и наближи кръстовището с булевард "Христо и Евлоги Георгиеви". В миг премиерът подскочи като ужилен на задната седалка на правителствения баварец, седма серия.

"Веднага ме свържете с Лиляна Павлова" - ядосано се провикна генералът.
"Павлова... бе една Коледа не може човек да изкара спокойно. Какво става тука. КЪДЕ Е ОРЛОВ МОСТ???" - ядосано се провикна министър-председателят.
И наистина - легендарният мост го нямаше. Беше се загубил някъде.
Вместо него над канала стоеше голяма табела с надпис: "Орлов мост. Построен 1891 г. Пребрандиран декември 2011 г."

Но да оставим премиера да решава важните проблеми и да отидем на едно друго място...
На "Дондуков"2 беше спокойно, тържествено и някак тъжно. Едно, че нямаше никакъв сняг. Второ - че и елхичките не изглеждаха толкова пищно украсени, колкото предишните години.
Но най-лошото бе, че никой не се наемаше да напише последната новогодишна реч на президента Първанов.

Беше тихо. Само някои от по-старите кучета в администрацията на президента си спомняха как предишните години кабинетите са се огласявали от коледни песни в тези светли дни.
"Ама как сега в последните дни от мандата да си пусна песента Last Christmas... Някак не се връзва с обстановката", промълви служител на администрацията на "Дондуков"2 и въздъхна тежко.

Но да оставим администрацията на президента да си върши работата и да се пренесем другаде...

На Централна гара цареше трескаво оживление. Всички влакове се движеха. Като бонус към изстрадалите от стачката в БДЖ български граждани, ръководството бе отпуснало специална коледна промоция - на всеки 5 влака един беше отоплен.

И служителите изглеждаха доволни. Току-що бяха получили авансите си за април, с които спокойно можеха да посрещнат нуждите си по постната трапеза на Бъдни вечер.
"Бързият влак за Бургас през Пловдив заминава от четвърти коловоз" - монотонно обявяваше говорителката по радиоуредбата, докато хората на гарата се суетяха - кой със сак на рамо, кой с кокошка и бидонче с кисело зеле, пристигащ от Павликени на гости на децата си за празниците.

Но да оставим железниците да си вършат работата и да отидем другаде...
Министър Цветанов седеше в кабинета си с угрижен вид.
"Мама му стара, Коледа идва. Хората искат да празнуват. Ама ние с тия запалени автомобили се издънихме жестоко. Бойко ми вика - направи ме за кашмер, уж съм бивш пожарникар, пък по време на моето ръководство колите взеха да горят по улиците вместо коледни звездички" - мислеше си Цветанов.

Влезе служител на министерството.
"Господин министър, такова... Медиите всяват напрежение преди празниците. Пишат - арестуваха Куката, а колите продължават да горят. Кажете какво да направим, за да намалят малко натиска към нас."
"Ето какво ще направим, Тодоров" - отвърна Цветанов - "Сега ще пуснем прессъобщение, че след Куката, при спецакция сме арестували Милото от "7 часа разлика", както и Касабов от "Стъклен дом"... Не, Касабов по-добре не, че БСП ще писнат. Арестували сме направо актьора Асен Блатечки, че играеше там някакъв хулиган."

Въпросният Тодоров, получил инструкциите, напусна кабинета на угрижения министър.
"Ако тоя номер не мине, ще се обадя на Веско Маринов да се събере пак с Цветанка. Това ще отклони интереса на медиите за няколко дни" - помисли си Цветанов и погледна часовника си. Беше късен следобед. Трябваше да се прибира при семейството си.

Но да оставим министъра да посрещне в домашна атмосфера тихата и свята коледна нощ...
И да се пренесем другаде.
Нощта беше тиха и свята не само в София, но и в село Йоаким Груево, община Пловдив. Семейство Петкови хапнаха боб, сърми, баничка с праз. Разчупиха питата и късметът се падна в нивите.
Никой не се зарадва особено, но както и да е.
После пийнаха греяна ракийка за здраве, винце.
По всички телевизии даваха я "Сам в къщи 3", я  "Денис белята".

Семейството си легна, а децата тайно останаха будни, за да дочакат дядо Коледа.
Някъде към 1 часа сутринта той се появи. Всички го видяха. По-скоро го чуха, защото от двора се разнесе едно охкане.
Главата на семейството Пешо Петков грабна пушката и изскочи на двора.
А там, облечен като благия старец, застанал до гумите на семейния трактор с нож в ръка, стоеше Николай Бареков.

Но да оставим хората от селото да посрещнат в хармония с природата и тракторите коледните празници.
И да отидем другаде...
Всъщност... Къде да отидем. До Бъдни вечер остават по-малко от 48 часа.
Затова, скъпи приятели, зарежете това четиво, зарежете компютрите, новините, министрите, кризата.
И отворете сърцата си.
Идва най-хубавият празник.
Оставете участниците в многосезонният ситком, наречен „Държавата и нейните компоненти", да довършат това, в което най-много ги бива...
Да ни скъсат от смях.
Наздраве
И весела Коледа

 

Най-четените