Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да победиш, докато губиш: 5 извода от изборите в Холандия

Марк Рюте спечели с финт парламентарните избори, но голямата битка за съставянето на правителство започва едва сега
Снимка: Getty Images
Марк Рюте спечели с финт парламентарните избори, но голямата битка за съставянето на правителство започва едва сега

В политиката не се случва често да загубиш 1/4 от местата си в парламента, но въпреки всичко да се наречеш победител.

Именно това се случи в Холандия с премиера Марк Рюте, който успя да изведе своята Народна партия за свобода и демокрация до първата позиция на парламентарните избори на 16 март.

Центристката формация ще разполага с най-голямата група в новия парламент, докато национал-популистът Герт Вилдерс не успя да се завърши "хеттрика" след Brexit и избора на Доналд Тръмп, както посочва Наоми О'Лийри в европейското издание на "Политико".

Партията на свободата на Вилдерс остана да се бори за второто място с още две политически формации, като отбеляза скромен ръст в сравнение с резултата си от 2012 г.

Как трябва да тълкуваме онова, което се случи в нощта на изборите в Холандия?

1. Турската драма явно помогна на Рюте

Предизборната кампания в Холандия течеше без основна сюжетна линия, преди турският президент Реджеп Тайип Ердоган да се намеси рязко. Въпреки изричното несъгласие на холандското правителство, Ердоган се опита да изпрати външния министър Мевлют Чавушоглу на митинг в Ротердам, за да агитира холандско-турската общност преди референдума през април.

Когато холандците блокираха намерението на Анкара, Ердоган изпрати втори министър - Фатма Бетюл Сайян Кая, която трябваше да премине през границата с Германия с автомобил. полиицята се намеси, когато тя пристигна при консулството в Ротердам, избухна протест, а кадрите от инцидента предизвикаха вълна от възмущение в турските медии. Ердоган дори нарече холандците "нацистки останки".

Ето така най-скучните холандски избори изведнъж живнаха, а Рюте намери тема, с която да привлече симпатиите на избирателите на гърба на популистките кандидати.

Политологът от Свободния университет в Амстердам Андре Крувел коментира: "Той все пак изгони жена със забрадка - това е нещо като електорален джакпот.

"Аз, като премиер" - тази фраза, която беше повтаряна от Рюте по време на цялата предизборна кампания, най-после беше облечена в реални действия.

Макар че холандските избиратели бяха поставени пред избор от цели 28 формации в бюлетината, много от тях се колебаеха предимно между 2-3 партии, следяха активно кампанията и взеха решение в последния момент. Рюте се надяваше на 24-28 мандата. В крайна сметка получи 32, не без помощта на Ердоган.

2. Голямата битка започва едва сега

Резултатът не е никак лесен. Немалко избиратели свалиха доверието си от традиционните големи партии и в ляво, и в дясно. Рюте разполага с 32 мандата, но те съвсем не са му достатъчни, за да закрепи лесно парламентарно мнозинство. Със сигурност ще трябва да влезе в преговори с идеологически близките "Християндемократически призив" и либералите от "Демократи 66", които ще получат по 19 мандата.

Но дори при това положение, трите партии не събират нужните 76 гласа за мнозинство. Поради тази причина към център-дясната коалиция ще трябва да се присъедини левичарска партия, за да запълни липсващите мандати. Дали това ще бъде "Зелената левица" или Работническата партия - този въпрос ще бъде особено труден за решаване.

3. Традиционната левица претърпя крах на 16 март

Работническата партия е един от колосите на холандската политика, като навремето имаше възможност да управлява с големи еднопартийни мнозинства. Това, което се случи на изборите в сряда, обаче е исторически срив: от 38 мандата партията падна на едва 9.

Това е бруталната присъда на избирателите, които останаха недоволни от решението на левите да влязат в голяма коалиция с Рюте през 2012 г. Резултатът на Работническата партия отразява и трудната дилема на левицата в Европа: дали да изоставят традиционните си избиратели, като се отместят към центъра, или да загубят умерените, като изострят риториката си.

4. Проевропейските партии са големите победители

Холандските избори бяха разглеждани отвън като референдум за бъдещето на Европейския съюз. Колкото и опростенческа да е тази гледна точка, тя е вярна в известен смисъл. Както и да се тълкуват резултатите от изборите - те не бяха глас "против" членството в ЕС. Двете партии, които отчетоха най-голям прираст на подкрепата, са "Зелената левица" и "Демократи 66", като и двете водеха ясна проевропейска кампания. Поне една от тях ще влезе в следващото управление. Неслучайно в цяла Европа си отдъхнаха след снощния резултат.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер поздрави "своя приятел Марк Рюте" за чистата победа.

5. Спечелихме. А сега накъде?

"Зелената левица" произведе исторически резултат - с 16 мандата това ще бъде най-доброто парламентарно представителство на партията, откакто тя съществува (досега бяха само 4). Това обаче не е достатъчно добър резултат, за да я превърне в основен играч на сцената в холандия.

30-годишният председател на формацията Йесе Клавер успя да сбъдне целта си и да се превърне в лидер на лявото пространство, но самото ляво не е в добра форма. Клавер убеждаваше симпатизантите си, че Зелените и Работническата партия ще могат да формират коалиционно управление след 16 март.

Тази илюзия беше разбита още от екзит-половете. След партито в централата на "Зелените" се задава период, който ще изисква силна лидерска позиция от страна на Клавер. В противен случай, рискува да повтори грубата грешка на Работническата партия. А тогава прошка от страна на избирателите няма да има.

 

Най-четените