Култовият Райо Валекано се върна и май е по-силен от всякога | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Светкавици в мадридското небе

Ивайло Стоименов
07.11.2011, 15:37 (обновена 09.11.2011, 10:52)

1 от 4 снимки Назад Напред

Култовите пънкари Ska-P са заклети фенове на Райо Валекано и записаха неформалния химн на клуба "Como un Rayo"

Райо Валекано се завърна в Примера дивисион тази година и до момента се справя повече от добре, след като в неделя разби Реал Сосиедад с 4:0 и се установи на много приятното осмо място в таблицата - с едно нагоре от историческото класиране на девета позиция през 2000 г.

Новината е чудесна за любителите на испанския футбол, защото "светкавиците" от бедното мадридско предградие Валекас са култов отбор в пълния смисъл на думата!

Райо символизира своя квартал и е обожаван от местните жители, които се идентифицират безрезервно с отбора си.

Създаденият през 1924 г. клуб през цялата си история е бил носител на левите идеологии, които исторически закономерно са популярни в населения предимно с работници, а в наши дни и с емигранти Валекас.

Единственият по-пънкарски клуб в света е прочутият Санкт Паули от едноименния квартал на Хамбург, но точно както немските си побратими Райо Валекано има своето запазено място в европейската поп култура.

Един от прякорите на испанците е "буканерос" - "пиратите", а същият прякор носят и германците.

Така както пънкарите в Германия (а и по цял свят) са луди по иначе посредствения на терена Паули, и испанските музиканти от култовата група Ska-P, са заклети фенове на Райо и дори включиха песента "Como un Rayo" в дебютния си албум през 1994 г., която се превърна в неформален химн на клуба.

Антифашизмът, който е изповядван от запалянковците на "светкавиците", е залегнал исторически в квартал Валекас, който дори след Гражданската война, по времето на генерал Франко, е имал репутацията на дисидентско средище на съпротива срещу неговия режим.

Недолюбван от властите и никога заможен, местният футболен клуб така и не стига до най-горния етаж на испанския футбол по време на управлението на Франко и редува периоди във Втора и Трета дивизия.

През 1977 г., вече след смъртта на диктатора, Райо дебютира в Примера, но прекарва там само три сезона.

1989 г. заварва симпатичния клуб отново в елита, но той танцува там едва едно лято, както гласи популярната фраза.

Началото на явлението "Райо" обаче е дадено и през следващите години той е класически пример за "асансьорен" отбор, който ту е в Ла Лига, ту е в Сегунда дивисион.

Важно име в тази епоха е президентката Мария Тереса Риверо - първата дама начело на футболен клуб в Испания.

Известна като една от най-големите испански активистки на феминисткото движение, Риверо поема управлението на Райо Валекано през 1994 г. по изричното настояване на своя съпруг - бизнесменът Хосе Мария Руис-Матео, който три години по-рано купува акциите на клуба от мадридското предградие.

В първото си изявление, което прави като президент, Мария Тереса признава, че не разбира нищо от футбол и до този момент е изгледала едва един футболен двубой, но дори не е запомнила отборите, участвали в него.

Въпреки това обаче в следващите години скромният отбор отново се завърна в Примера дивисион и даже стигна до четвъртфинал на турнира за Купата на УЕФА през 2001 г.

В този славен период от клубната история фланелката на Райо обличат звезди като руснакът Виктор Онопко, нигерийският вратар Уилфред Агбонавбаре, американският Кейси Келър, босненският стрелец Елвир Болич, а преди това кариерата си в Испания приключва там и легендарният мексикански голмайстор Уго Санчес.

Паралелно с футболния клуб Мария Тереса Риверо се грижи и за огромното си семейство - тя има 13 деца и 36 внуци. Риверо твърди, че клубът за нея е като едно голямо семейство, а футболистите са й като деца. Едно от нещата, на които президентката държи, е доброто поведение на привържениците по трибуните.

Псувните и нецензурните изрази са абсолютно забранени. Риверо успява да наложи такива правила и докато присъства на заседания на Професионалната лига с участието на температни мачовци като покойния Хесус Хил, бивш президент на Атлетико (Мадрид).

Тази година достолепната дама, която навърши 76, обаче бе принудена да се оттегли от поста си, тъй като клубът бе близо до банкрут, а играчите не бяха взимали заплати с месеци, след като излежалият тригодишна присъда за финансови машинации неин съпруг не можеше вече да издържа Райо.

Ерата "Риверо" приключи тъжно, след като привържениците протестираха пред фамилната къща, стигна се до улични безредици и сблъсъци с полицията, а буквите на името на Тереса, което носеше и клубният стадион от 2004 г. бяха изкъртени от запалянковците.

Така семейството продаде акциите на мадридския бизнесмен Раул Мартин Преса, който стабилизира нещата до някаква степен.

До голяма степен всъщност, съдейки по резултатите. След като промоцията бе извоювана въпреки проблемите, "пиратите" радват със стабилни изяви. Преди Реал Сосиедад, на "Кампо де Футбол де Валекас" (както е новото старо име на стадиона на Райо) глава преклони и десетки пъти по-богатият Малага, а по-рано мадридчани приземиха полетелия нависоко Бетис с 2:0 на негов терен в Севиля.

В основата на тази приятна изненада в испанския футбол е световно неизвестният треньор Хосе Рамон Сандовал, който до миналата година водеше втория отбор на Райо и в условията на финансова криза пое първия тим. Липсата на опит дори от Сегунда дивисион обаче не му попречи да го изведе в елита, където да продължи със стабилното си представяне.

Най-добрият играч на Райо през този сезон е халфът Мичу (Мигел Перес Куеста), който дойде през лятото от Селта и е водещ голмайстор на отбора. Мичу се разписа на два пъти във вратата на Реал Сосиедад в неделя и с общо петте си попадения позасрамва атаката на тима, където не липсват класни играчи.

Като цяло клубът направи съвсем нелоша селекция това лято, без да даде дори едно евро! Със свободен трансфер дойдоха бившите национали Раул Тамудо и Раул Браво, също както и въпросният Мичу. Под наем от Атлетико (Мадрид) пристигна бившият нападател на Ливърпул Дани Пачеко. Друг млад талант - бразилецът Педро Ботельо, пък бе преотстъпен от Арсенал. Също под наем, но от руския Рубин, бе привлечен защитникът Жорди.

Всички те се присъединиха във Валекас към имена като стабилния вратар Дани Хименес, 36-годишния капитан Мичел, който се подвизава в халфовата линия, опитните нападатели Коке и Андрия Делибашич - черногорския национал, и младия талант в атаката Ласане Бангура, родом от Гвинея.

Заедно тези футболисти правят един отбор, който е твърде опасно да бъде подценяван.

Радващо е, че Райо отново е в Примера и добавя колорит в испанския футбол. Ако постигне нов подвиг и напролет се класира в Лига Европа, това несъмнено ще направи турнира още по-привлекателен.

Oще: ska-p  антифашизъм  атлетико (мадрид)  валекас  виктор онопко  давид барал  елвир болич  испания  мадрид  мичел  мичу  пирати  примера дивисион  райо валекано  реал сосиедад  санкт паули  социализъм  спортинг (хихон)  тереса риверо  уго санчес  хетафе  хосе рамон сандовал 



Видео