Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Магията на Пратчет и "Света на диска"

Кой, освен Пратчет, може да измисли войнствената раса от сини джуджета Нак Мак Фийгъл, които със своя фантастичен шотландски привкус винаги ме карат да се смея с глас на публични места? Снимка: Getty Images
Кой, освен Пратчет, може да измисли войнствената раса от сини джуджета Нак Мак Фийгъл, които със своя фантастичен шотландски привкус винаги ме карат да се смея с глас на публични места?

Веднъж трябваше да си купя куфар заради пътуване за представяне на книга. Той имаше четири колелца и собствено мнение. Когато отивах надясно, той се движеше наляво. Когато вървях напред, куфарът завиваше в произволни посоки. И тъй като бях в Америка и службите за сигурност всели път ме претърсваха на летището, когато и да отворя куфара си, дрехите ми бяха с различна конфигурация.

Разбира се, този куфар беше кръстен Багажът - на името на изключително мъдрия герой на Тери Пратчет от крушово дърво, образ най-общо представен чрез шумоленето на многото си крачета, който се характеризира с непрекъснато променливото си съдържание.

И това за мен е основното за книгите на Пратчет. В тях винаги реалността е вплетена така, че хора като мен, които не четат фентъзи, се чувстват у дома си в света на магията, чудовищността и тленността. Разпознаваме собствените си хаотични животи, преувеличени характеристики на хората, които познаваме и институциите, които изграждат света ни.

Ако трябва да говоря като писател, има малко изречения, по-дразнещи от: „Тези книги надхвърлят жанра си". Но ако това значи нещо изобщо, то е, че заради очевидната взаимосвързаност между света, който обитаваме и този, създаден от Пратчет, "Света на диска" установяват връзка с читателска аудитория, която се простира далеч отвъд почитателите на фентъзи жанра. Винаги съм четяла и често - препрочитала, книгите на Пратчет, докато пътувам за премиера на книга. Те са перфектният антидот за самотата, когато си далеч от дома.

Обичам "Света на диска" по много причини. Книгите от поредицата са безпощадна сатира на света ни и институциите - всичко от идването на железниците до интернет, през религиозната нетолерантност и радикализацията. Но тези книги няма да ни доведат до отчаяние, защото винаги има славни герои с големи сърца, които да ни успокоят: Сам Ваймс,Тифани Ачинг, Смърт, Капитан Керът, Моист фон Липуиг, Ринсуинд и разбира се, самият лорд Ветинари.

И цялата изобретателност, която струи от всичко това. Кой, освен Пратчет, може да измисли войнствената раса от сини джуджета Нак Мак Фийгъл, които със своя фантастичен шотландски привкус винаги ме карат да се смея с глас на публични места?

Или гноясалите яхнии в Анкх-Морпорк, столица на империята и събирателен образ на всичко отвратително в градския живот, преди да открием хигиената и уличното осветление? Или Смърт, който ГОВОРИ С ГЛАВНИ БУКВИ и решава в продължение на една книга, че иска да отиде на почивка?

Понякога се разлива в глупостта, но дори глупостта е смешна. Вземете например самия Свят на диска, който представлява плосък диск, балансиран на гърба на четири слона, които са стъпили на корубата на гигантска костенурка.

Физиката и географията, произтичащи от това, предоставят на създателя си безкрайни възможности да ни забавлява. И нека не забравяме, че Пратчет превърна библиотеките в забавни места, а библиотекарите - в креативни източници с актробатични способности. Библиотеката на Невидимия университет прилича на Бодлиевата библиотека, но пресъздадена от Ешер.

Друг аспект на работата му, който много ми допада, е неговата способност да пише с топлота, която да прелива в сантименталност. И една голяма кофа с ледено студена вода е на път да се излее върху нечия глава. Вероятно върху твоята, читателю.

Алцхаймерът беше най-жестокият възможен удар за ум, толкова изобретателен, богат и весел. С неговата смърт, светът вече е едно не толкова фантастично място.

Вал Макдърмид еизвестна шотландска авторка на трилъри, а нейният коментар е публикуван в Guardian.

 

Най-четените