Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

800 грама живот

 От няколко години неправителствени организации се борят да променят нехуманната практика, според която мъртвородените бебета в България се третират като биологични отпадъци и се изгарят заедно с болничните боклуци, като родителите им нямат правото да ги погребат Снимка: Getty Images
От няколко години неправителствени организации се борят да променят нехуманната практика, според която мъртвородените бебета в България се третират като биологични отпадъци и се изгарят заедно с болничните боклуци, като родителите им нямат правото да ги погребат

А. и В. нямат търпение. Стаята е готова. Стените са бледосини. В ъгъла има дървено конче. А. е ушила сама малки възглавници с апликации на животни за кошарката. Взеха памучното одеало за своето момче от едно село в Италия, където бяха на почивка преди няколко месеца, в деня, когато разбраха, че скоро ще са трима. А. и В. нямат търпение да бъдат трима. Всъщност те вече са - във всеки разговор, във всяка мисъл, във всяко действие, те са трима от много дълго време.

Няколко дни по-късно. А. е в болницата. Има усложнение. Седмицата е 25-а. A. ражда своето малко момче, Б., което тежи 750 грама. Детето е живо. Но не и според българското законодателство.

Не просто абсурд...

Преди дни стана известно, че бившият здравен министър д-р Таня Андреева, напълно непрозрачно, без никакви мотиви и без какъвто и да е дебат, еднолично е взела решение за промяна на границата между раждане и аборт, изменяйки Наредба 12 на МЗ за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология".

По досегашната наредба бебе, родено с признаци на кръвна циркулация с тегло над 600 грама и/или навършени 22 гестационни седмици (г.с.), се считаше за живородено и като такова получаваше акт за раждане, ЕГН и в случай на смърт - акт за смърт, с който можеше да бъде погребано или кремирано.

При сегашната наредба обаче бебе, родено живо с тегло под 800 грама и преди навършени 26 г.с., не се счита за живородено до навършване на тридневна възраст. Едва тогава то може да бъде третирано като правен субект и да се възползва от правата си да получи акт за раждане, ЕГН и в случай на смърт - акт за смърт.

С други думи, Б. трябва да лежи в болницата три денонощия, между живота и смъртта, и да не се счита за живородено дете, макар и да е, докато не навърши тридневна възраст. На теория непосредствено след раждането си Б. не би следвало да получи и активни неонатологични грижи - защото, според сегашния текст на наредбата, все още не е живородено дете. Като в някаква изкривена форма на чистилище.

... а нагъл абсурд

Промяната на Наредба 12 не е консултирана с професионалната общност и НПО сектора. В България годишно се раждат поне 6000 недоносени бебета - това са около 10% от всички родени деца; в това число и около 600 мъртвородени бебета. Вместо да се започне сериозен разговор и да се търсят решения за причините за преждевременното раждане, изглежда държавата е решила да замаскира проблема, като промени дефиницията му. С вдигане на границата между аборт и раждане административно се намалява процента на иначе високата детска смъртност с България.

След въвеждането на промените много смъртни случаи няма да бъдат отразени, тъй като ще се водят аборт, а не раждане. Това е опасно и цинично заиграване със статистиката.

В "мотивите" към Наредба 12 мотивация за тези промени липсва, такива не бяха изложени и в нито един момент при неслучилото се публично обсъждане. Завишаването на критериите за жизнеспособност изглежда произволно и нелогично - още повече имайки предвид, че поради напредъка на медицината в цяла Европа критериите константно спадат.

Така например в Германия за потенциално жизнесопособно се смята бебе, родено с тегло над 500 грама и 23 г.с. В тези случай то се реанимира в родилна зала и се обгрижва с максимума на медицинските, фармацевтични и технологични възможности, с които разполагат неонатологичните центрове. В Швейцария за бебета, родени живи (с признаци на кръвна циркулация) между 22-а и 24-а г.с. се полагат палиативни грижи, даващи възможност животът им да приключи достойно и без страдание. Ниските показатели за потенциална жизнеспособност говорят за държава с добре развито здравеопазване и висока стойност на самия живот. Повишаването им говори за пораженческо отстъпление на държавата от нейния дълг към гражданите, и за придаване на фатално ниска стойност на живота и човешкото.

Много бебета ще попаднат в сивата зона между 600 и 800 грама и 22-ра и 26-та г.с. Със сигурност някои от тях няма да преживеят три денонощия и ще бъдат третирани като "абортен плод" - тоест, сякаш никога не са живели - независимо, че обективно, но и на първо място за родителите си, те, разбира се, са били живи, а след това са починали - и съответно би трябвало да се възползват от правото на всички човеци - да бъдат назовани, да бъдат запомнени и да бъдат изпратени.

Завишаването на критериите за разграничаване между аборт и раждане е в ущърб на родителите на недоносените деца, ако те починат до третия ден от раждането. В случаите, които се приемат за "аборт", детето се третира като биологичен отпадък, който се унищожава в болницата, а родителите не могат да погребат. От няколко години неправителствени организации се борят да променят нехуманната практика, според която мъртвородените бебета в България се третират като биологични отпадъци и се изгарят заедно с болничните боклуци, като родителите им нямат правото да ги погребат. Проектът за промяна на Закона за гражданската регистрация, който ще позволи погребването на мъртвородените бебета, мина обществено обсъждане и в момента чака разглеждане от Министерски съвет.

Днес група НПО изпратиха отворено писмо до министъра на здравеопазването с настояване като минимум да бъдат възстановени старите критерии, или поне да бъдат коригирани на 600 грама и 24 г.с., аналогично на нормативната уредба в повечето европейски държави. В писмото си организациите заявяват, че завишаването на критериите за разграничаване между аборт и раждане е една гиганстка крачка назад. Колкото по-завишени са критериите, толкова по-ниска е стойността на живота.

Защото, ако наредбата остане в сегашния си вид, и Б. почине, той ще бъде сложен в кофа или кашон зад вратата, и изгорен в болницата заедно с кървави превръзки и гнойни компреси. А. и В. няма да имат право да вземат детето си, което за тях вече има име и е живяло, да го кремират или погребат, и да имат място, където да могат да скърбят за него. А. и В. ще се върнат в бледосинята стая, и от тях ще се очаква да хвърлят всичко, и да забравят. Защото някой е решил, че животът на Б., не просто няма стойност. А че този живот изобщо не е живот.

През годините сме се нагледали на много чиновническа наглост. Но това да отречеш правото на някой да бъде, а на друг да се грижи или да скърби за него, за да масажираш статистиката, е груба до нокаут мърлящина.

А. и В. нямат търпение да бъдат трима. Всъщност те вече са - във всеки разговор, във всяка мисъл, във всяко действие, те са трима от много дълго време. И никой няма право да казва, че това не може да бъде така.

*Авторите са, съответно, представители на Фондация "Макове за Мери" и Български хелзинкски комитет - част от организациите, които се борят за промяна на Наредба 12

 

Най-четените