Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хората, за които сексът няма значение

"Ти си толкова сексуално привлекателен за мен, колкото и една костенурка" е онова, което асексуалните всъщност усещат практически винаги. И което обикновено нито се приема, нито се разбира от обществото
"Ти си толкова сексуално привлекателен за мен, колкото и една костенурка" е онова, което асексуалните всъщност усещат практически винаги. И което обикновено нито се приема, нито се разбира от обществото

Още на 14 годишна възраст на Джули Сондра Декър й се налага редовно да изрича клишираната фраза: "Проблемът не е в теб, а в мен." Тя не изпитва привличане към първото си гадже, но го целува въпреки всичко, "защото се очакваше да го направя" по нейните думи. Хората й заявяват: "Един ден ще ти хареса". И тя им вярва.

Но на 16 години нищо не се е променило.

"Просто изпитвах пълна липса на интерес към секса и всичко свързано с него", пише тя. "Никога не съм изпитвала сексуално привличане към друг човек. Нито гаджето ми, нито най-красивите ми съученици, нито кинозвездите-секссимволи. Просто не ме интересуваше".

Когато в гимназията получава прякора "Мис нонхормон", тя започва да се самоопределя като "не-сексуална". Тогава хората започнали да й изказват мнението си - неща като: "Това не е нормално. Трябва да се прегледаш," "Ще умреш сама с безброй котки наоколо" и "Млъквай и си признай, че си хомо."

Скоро след като Декър се дипломира от университета, Дейвид Джей основава "Мрежа за видимост и просвета на асексуалните". Годината е 2001 и този акт предизвиква вълна от медийно внимание.

"Тогава започнах да се определям като "асексуална", а не като "не-сексуална", за да стана част от кампанията по информиране за това състояние", обяснява Декър.

Днес тя е на 36, писателка е и живее в Тампа, Флорида. Вече е отишла стъпка по-далеч и е написала книга "Невидимата ориентация: въведение в асексуалността", за да обясни игнорираната сексуална ориентация.
В нея тя говори за хиперсексуализираната култура, за мастурбацията и какво могат да научат не-асексуалните от асексуалните за любовта и връзките.

В интервю за Salon, Декър дефинира асексуалността като нещо повече от липса на сексуално привличане. Според нея има доста широк спектър от хора, които казват, че не се интересуват от секса, не го харесват или считат, че той не е важен.

Много асексуални, включително и тя самата описват състоянието като

"никой да не ти изглежда "секси" или нищо да не се случва като реакция на това някой да е секси".

Асексуалните се сблъскват с проблема на неразбирането. Те постоянно чуват, че са сбъркали, като не са "дали шанс" на тази или на онази връзка, че "тръгват" с очакването да не ми хареса, или че не са опиталали връзка с точния човек, или с подходящия пол, или в подходящото време.

След неуспешните си опити за връзки в гиманзията, Декър обаче намира своя начин да се справи с връзките:

"Реших да си вярвам като арбитър какво е "достатъчно" и съм отхвърлила доста оферти, а тъй като досега не съм изпитала сексуално привличане към никого, не съм оставяла и никой да ме убеди да правя нещо, което не желая. Мисля, че бих го усетила, ако ми се случи. Метафорично казано, ако храната ухае апетитно за всички, но е безлична или невкусна за мен, не дължа на никого опит да ям, преди да "имам правото" да кажа, че не искам да я консумирам", казва тя.

Едно е физическо, друго е сексуално...

Едно от нещата, които хората не разбират за асексуалните, е фактът, че все пак, от време на време, точно толкова рядко или често, колкото и другите хора, те мастурбират. Този факт служи за аргумент на не-асексуалните, с който те отричат съществуването на общност от хора, за които сексът не е важен.

"Редовно чуваме "Но мастурбацията по дефиниция е сексуална!" от критиците ни, обикновено последвано от псевдонаучни глупости как не можем да бъдем асексуални, ако "сме сексуални" при мастурбация, но простият факт е, че не ни вълнува дали някои от нас "минават за сексуални" по някаква невероятно широка дефиниция. Това не променя начина, по който се самоопределяме като опит и изживявания" - говори Декър от името на общността на асексуалните в САЩ.

Според нея разликата между възбудата, която означава физиологична реакция, либидото, което означава желание за реакция на възбуда, желанието за секс, и самото сексуално привличане (което означава да намираш някого за сексуално привлекателен) - е много голяма.

Асексуалният може да има либидо и да може да изпитва възбуда, но тези изживявания не са насочени към някой конкретно.

Много асексуални смятат за най-голям проблем в живота си това, че постоянно други хора се опитват да ги "поправят" . Според Декър, хората развиват нездрава обсесия по сексуалния и романтичния живот, проявяваща се в какво ли не - от агресивни предложения за секс, през търсене какво "реално" е сбъркано в някой който не иска секс, до агресивни действия.

Някои хора дори твърдят, че опитват тези интервенции в името на здравето и щастието на асексуалните, очевидно не съзнавайки, че вредят и на двете, като не уважават идентичността им.

"Понякога да не се наслаждаваш на изживяване, считано от мнозина за централно в живота, е малко самотно усещане, но само донякъде, защото не ми се иска да бъда като всички" - казва Декър.

Тя смята също така, че западната култура е хиперсексуализирана.

За нея е странно, че хората буквално не могат да си представят удовлетворителен живот без секс или партньор до себе си.

Друг проблем е, че асексуалните като цяло не присъстват често в медиите и не показват нагласата си към живота, а това допринася за тяхната изолация и сложностите с приемането на идентичността им.

Асексуалните имат нужда от "книги по проблема", както и от асексуални най-добри приятели и понякога асексуални романтични партньори. Но конкретно те имат най-силно нужда от нормализирано включване на асексуалността в аспекти и места, където нормално се обсъжда многообразието на сексуалноста.

Проблемът има и политически аспект в много части на света.

Тъй като сексът се очаква да е част от брака, за да се брои той за "реален," той причинява проблеми за международни двойки.

Често се задават въпроси за сексуалния живот на двойката на интервюта, за да се определи дали бракът е фалшив и дали да бъде разрешено на единия от двамата да остане в страната за постоянно.

Тъй като някои хора казват, че бракът винаги трябва да включва секс, този предразсъдък пречи и на осиновяването на деца от асексуални хора. В един абсурден пример, асексуална двойка е заявила, че осиновява точно защото не желае да прави секс, за да зачене сама дете, при което е получила отказ, защото "ако сте асексуални, не е редно да бъдете женени".

Неправителствените организации на асексуалните, каквато е "Мрежа за видимост и просвета на асексуалните" често се борят рамо до рамо с LGBT общностите с дискриминацията на работните места, за по-добро законодателство срещу изнасилването, особено в случаите на съпружеско изнасилване на асексуални партньори.

Дискриминация към асексуалните има и от здравната общност, особено от психиатрите, които са склонни да приемат асексуалността само като сексуално разстройство. Така някои асексуални биват подлагани на медицинско лечение - с тестостеронови добавки например - и психологически експерименти, при които биват убеждавани да експериментират, да възприемат или толерират сексуални контакти с погрешното убеждение, че никой не е здрав, ако не е сексуално активен.

Според Декър, ако не-асексуален човек желае да има романтична връзка с асексуален човек, той трябва да научи повече за компромисите - а именно, че компромис не е само това дали и до каква степен можеш да накараш асексуалния си партньор да толерира или да участва в секса.

Тя смята, че освен договарянето на сексуалните действия, някои "смесени" партньорства биха могли да възприемат немоногамен начин на живот, да се концентрират върху различен вид интимни изживявания и общуване и по този начин да направят от романтичната връзка еднопрекрасно партньорство.

 

Най-четените