Награда „От глупав по-глупав" - носител Димитър Борисов

В жестоката конкуренция между Борисов и Батков все пак финалният спринт донесе наградата на шефа на ЦСКА. Цяла година той опитва да провали усилията на отбора си на терена. Уволни първия треньор, който донесе купа в ерата на Борисов като президент. Даже две купи. Забрави обещанията за ремонти на Панчарево и „Българска армия", където сега има оградени и готови да паднат трибуни и една сгурия, която се чака да стане игрище за ДЮШ. В края, като за Коледа, подари на феновете и допинг скандал, за който би трябвало да вземе сериозни мерки спрямо спортно-техническото ръководство, а не да хвърля вината върху прекия изпълнител и „телевизор без звук" - доктор Крайнов.

Награда „Трети сред лилипути" - носител Димитър Бербатов

Наградата се учредява за първи път, предвид обстоятелствата. Незнайно как Бербатов остана трети за „Футболист на годината", въпреки че играе в Манчестър Юнайтед, стана шампион с него за рекорден 19-ти път и е голмайстор на Висшата лига. И за да е още по-странна анкетата, Стилиян Петров също не е първи. Той пък е единственият играч на България, който през годината е постоянен титуляр в отбор от топ 5 на първенствата на Европа. И даже е капитан.

Честито на победителя Ники Михайлов.

Награда „Златното кюфте" - носител Янис Зику

Румънецът с гушката и коремчето показа на цялата „А" група колко проста игра е футболът, когато си талантлив и умен футболист. Зику вкарваше голове с лекота, въпреки че очевидно си имаше своя собствена диета. Трансферът му в Корея осигури пари на ЦСКА, а и имидж на родното първенство - все пак в Азия сигурно си мислят, че българският шампионат е корав с такива звезди. Едно е сигурно - Зику не е пил от субстанцията за отслабване, в която се съдържаше забранения стимулант от пробите на съотборниците му. Или поне не му личеше.

Награда „Господин Никой" - носител Георги Иванов-Гонзо

Годината донесе поредна нула в графата „спечелени трофеи" за Левски, откакто директор/треньор/мениджър е Гонзо. Човекът, който още от времето си като футболист не разбира, че прекомерното самочувствие не помага, а пречи, сега изглежда ще изпадне в миманса с идването на Иво Тонев. Гонзо бе бит от всички на терена като треньор, добави Спартак (Търнава) в листата на европейски анонимници, елиминирали „сините", но не спря да говори как Левски скоро ще има ново лице.

Може, ама май ще е без него.

Награда „Лоръл и Харди" - Димитър Пенев и Драголюб Симонович

Тези двамата оживиха скучната есен в родния футбол. Единият е винаги актуален, когато застане пред микрофона. Лафовете на Пената са безкрайни, несвързани и чаровни. Той е от онези хора, които само с появата си на екрана карат устата ти да се разтегне в усмивка, долната устна да потреперва в очакване на поредния хит, а очите да се пълнят със сълзи. Но докато Пената е авторитет, който ни разсмива, Дуци е... някой, който само ни разсмива. След неговата поява ЦСКА загуби първото място, затъна до гуша в скандал с допинг  и е една голяма говорилня.  И все по-малко хора се смеят на типично сръбските му шегички.

Награда „Менделеев" - носител ЦСКА

Един Господ знае какво ще се случи с наказанията на футболистите на ЦСКА, които естествено нямат никаква вина. По-важното е дали ще бъдат наказани тези, които са им подправили ястията и питиетата със забраненото вещество, именно - началниците им. Вероятно - не. Докторът и играчите ще отнесат санкциите. Както винаги в родния футбол, а и не само във футбола, горят дребните риби.

Награда „Хю Хефнър" - носител Лотар Матеус

Не успяхме да го оженим и това си е! И той като стария Хю ще си остане ерген въпреки гората от манекенки и плейметки около него. В Правец Матеус докосна рая, но не остана достатъчно дълго да се включи в главната роля и на една типично българска сватбена церемония в тежък ресторант и с нагиздени свекър и свекърва. Да се чуди човек дали е изпуснал много. Националният отбор все пак вдигна една сватба баш преди мач, сякаш като банкет, че Лотар си тръгна.

Награда „Пол Мърсън" - носител Станислав Манолев

Трябва да си странна птица, за да криеш бира под леглото си на лагер на футболен отбор. Барът долу работи и треньорът не би ти отказал да обърнеш една-две. Манолев се прочу и с бойкота си срещу Лотар Матеус, обявен с неподражаема декларация, пълна с главни букви и прапописни грешки. Иначе е нелош десен халф-бек.

Награда „Джъстис Кристофър" - носител Тони Калво

И тук фотофиниш... Холандският нападател Шюрд Арш не се отказа, но все пак приза спечели Тони Калво - вихрогонът от дискотеките в Студентския град. Испанецът дойде със страхотна визитка и очаквания, но си тръгваше всеки ден от тренировка с натежали очи. За разлика от друг нов в тима - Симеон Райков, в играта на Калво рядко се виждаха положителни неща. А иначе взима заплата, колкото е месечната издръжка на Видима-Раковски.

Награда „Михаел Шумахер" - Мариян Огнянов

Казват, че само глупакът се спъва два пъти в един и същ камък. Е, явно Мариян Огнянов не е особено умен.  След като преди време се напи и чупи кранове за наливна бира, както и автомати за цигари, сега се удари пиян с колата. Тази награда спокойно може да се нарича и „Дежа вю", защото Шумахер едва ли се е напивал повече от веднъж в живота си.