Помните ли Suede, Oasis, The Smiths, Blur, The Verve ... Албионските симпатяги, които всяваха къде мрачно, къде превъзбудено, дори епично чувство за бунт и различие от масовата култура. Те бяха толкова заразителни и толкова готини, че през 90-те години се превърнаха в музикална доминанта и британците се чудеха дали братята Галахър или Spice Girls са по-добрите им посланици по света.
Добрият стар бритпоп, който си спечели заклети фенове в цял свят, се позагуби в последните години. И това веднага повдига следния въпрос:
Къде изчезна?
Това се дължи на много фактори, сред които липса на пари, огромно его, наркотични зависимости (Blur признават, че именно наркотиците са повлияли на албума „13", а Pulp споменават същото за "This is Hardcore"), разцепления и скандали, но независимо от всичко фактите са безмилостно жестоки - големите банди от близкото минало просто нямат наследници.
Дори фронтменът на Suede Брет Андерсън призна, че жанрът е станал грозен, без истинска творческа стойност и лишен от смисъл. Той определи по-късното развитие на бритпопа като „голяма карикатура на самия себе си от първата половина на 90-те години".
Suede празнуват 20 години от излизането на албума им „Dog Man Star", но истинският пик на бритпопа се приписва на Oasis - през август 1996 г. те събират по 125 000 зрители пред своята сцена на открито в две поредни вечери. Концертите им в Кнебуърт поставят рекорд по посещаемост в британската музикална история, а около 2 милиона и половина фенове остават разочаровани, защото не са могли да си купят билет.
Нищо лично, просто бизнес
По същото време музикалните продуценти решават, че са открили златната кокошка - и започват да се редят на опашки, за да прослушват и преговарят с млади и стари имитатори на Oasis, носещи слънчеви очила и имащи сценичното поведение на братята Галахър.
Джъстин Уелч от Elastica помни времената, когато музикалната индустрия пръска луди пари, за да лансира нови бритпоп изпълнители, едва ли не на всяка цена. „Можеше да срещнеш случаен човек с китара на автобусната спирка - и след три седмици да го превърнеш в сензация по кориците на списанията. Новите банди получаваха непрекъснато огромни договори. Лейбълите опитваха да доят бритпопа, но в крайна сметка финансовата им безразсъдност ги застигна", коментира барабанистът.
Загуба на тежест
Славата и бързите пари винаги си казват думата, така че много от бритпоп групите неизбежно удариха върховете на своето его. Музикантите се чувстваха прекалено значими, но творчеството им загуби своята острота от гледна точка на потиснатия и експлоатиран човек. „Ние срещу света" избледня като философия-убежище на тези, които се чувстваха различни и издигнали се над мейнстрийма.
Тази загуба на тежест настани усещането, че в бритпопа вече става дума за нещо друго - за пиячка, за шеги и закачки, някакъв лековат поглед към живота. Ето защо новите ги няма.
