Кьолн изпрати Подолски с изпадане и истерия | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Кьолн изпрати Полди с изпадане и истерия

Рафаел Хонигщайн , Guardian 08.05.2012, 13:30 (обновена 09.05.2012, 13:01)

1 от 7 снимки Назад Напред

„Рейн Енерги", стадионът на Кьолн, изригна в събота, но по-скоро в прекия, отколкото в добрия смисъл на думата. Гъсти валма дим бяха напът да погълнат терена изцяло, когато уплашеният рефер даде преждевременно край на мача и прибра играчите в тунела. Само отчаяният вратар Михаел Ренсинг и Лукас Подолски не побързаха да се скрият докато няколко десетки полицаи с щитове и палки опитваха да отблъснат феновете, нахлули на игрището.

Диджеят на стадиона пусна по уредбата класически празнични парчета в опит да удави бурните протести. Контрастът между веселите мелодии и апокалиптичните сцени напомняше за филма „Портокал с часовников механизъм". Разликата бе, че проявите на насилие не бяха насочени към другите. Черните кълба от димките бяха символични до вулгарност. Кьолн се срина в резултат на самоунищожение.

„Козлите" изхвърчаха от елита след загуба с 1:4 от Байерн. Това се случи за пети път в последните 15 години. За звездата Подолски, който отива в Арсенал, това бе най-нежеланият хеттрик. Полди вече има три изпадания с Кьолн - клубът, превърнал се в синоним на безредието. „Той си тръгва, хаосът остава", написа вестник „Ди Велт".

„Това беше напълно излишно, имахме достатъчно класни играчи, за да оцелеем", заяви временният треньор Франк Шефер, който остава в клуба, но ще се изявява на друга длъжност. Той бе прав, но само донякъде. Футболистите може би наистина са прилични, но същото в никакъв случай не важи за отбора и за клуба като цяло.

„Трябва да признаем, че представянето ни на терена и извън него е достойно за Втора Бундеслига", сподели може би дори оптимистично изпълнителният шеф Клаус Хорстман, „Така и не успяхме да назначим компетентен треньор и спортен директор".

Вместо това „козлите" разчитаха на Стале Солбакен, норвежкият треньор, който заложи на радикална зонова защита (без подсигуряване и преливане между линиите в дефанзивен план) и пренебрегваше физическата подготовка. Кьолн често се бранеше прилично и се измъкваше, когато Подолски успяваше да сътвори нещо в атака, но обикновено се разпадаше при първия допуснат гол в собствената мрежа. Тимът получи смайващите 75 гола в 34 мача. На други отбори толкова биха им стигнали за цели три сезона...

Солбакен почти спря да говори със спортния директор Фолкер Финке, след като последният купи нападателя от КНДР Чонг Тае-се през зимната пауза. Финке бе уволнен в отчаян опит да се демонстрира доверие към треньора, но както често се случва в подобни случаи, клубът просто заложи на погрешния човек. Под негово ръководство отборът продължи да куцука, докато в крайна сметка Шефер бе призован да спасява потъващия кораб четири кръга преди края. Както се изрази „Кьолн Щат-анцайгер", той наследи „жалките останки от един тим, тактически некомпетентен, неконкурентноспособен физически и раздиран от междуособни конфликти". С него начело „козлите" спечелиха само една точка.

Отборът, сглобен на случаен принцип от множество различни хора в рамките на последните две години, така и не осъзна същинските измерения на кризата. Почерпеният Мишо Бречко паркира колата си върху трамвайните релси. Още по-наквасеният Славомир Пешко се забърка в среднощен скандал с шофьор на такси и се озова в ареста. Носът на Кевин Пецони бе счупен по време на карнавал от неизвестен гуляйджия по неустановени причини.

Що се касае до клубното ръководство, то показа обичайната некомпетентност, само че в по-голямо количество от обичайното. През ноември президентът Волфганг Оверат - местната легенда, която олицетворяваше славното минало на Кьолн, но не вършеше нищо полезно, хвърли оставка. В следващите месеци няколко фракции влязоха в битка за контрол над клуба. Преди две седмици бе утвърден нов борд на директорите начело с президента Вернер Спинер и вицепрезидента Харалд Шумахер. Новите шефове обаче ще трябва да стартират от втора дивизия, без треньор и по всяка вероятност, с половин отбор. Михаел Рензинг, Саша Ритер, Педро Жеромел и Мартин Ланиг ще трябва да бъдат продадени, за да се погасят поне част от клубните дългове. „Глупаво е да се вярва, че изпадането ще доведе до изкупление и възстановяване", предупреди „Зюддойче Цайтунг", „Това е пътуване с еднопосочен билет и без гаранции за връщане".

Отношенията с феновете влошават ситуацията още повече. Сляпата ярост на запалянковците си пролича при баталните сцени на стадиона в събота. По-рано през сезона група хулигани обстреля с тухли автобус, превозващ привърженици на регионалния съперник Борусия (Мьонхенгладбах). Тълпа бесни пияни фенове нахлу в дома на капитана Жеромел посред нощ и настоя той да ги изслуша.

Германският футболен съюз разследва случилото се на „Рейненерджи", и вероятно Кьолн ще трябва да изиграе поне един мач при пред празни трибуни.

„Това е най-лошият момент в кариерата ми", заяви Подолски със сълзи на очи. „Допуснахме толкова много голове и толкова много загуби, че не заслужавахме да останем". Между другото, немският национал бе изпратен с патетична и широкомащабна церемония преди началото на мача, който отборът му трябваше да спечели на всяка цена. Това е типичен пример за начина, по който нещата се развиват обикновено в Кьолн. Там царят заблудени сантиментални представи за някогашното величие на клуба, съчетано с безпочвен оптимизъм.

„Първо пяха, после се хванаха за ръце и се клатушкаха, след това пуснаха някоя сълза и очакваха накрая отборът им да смачка Байерн на терена", отбеляза „Щат-анцигер",„Е, не се получи. Грандиозното изпращане на Полди показа цялата добронамереност, но и безграничната наивност на клуба. Усещането, че „това на нас не може да не си случи - ние сме Кьолн!", доведе до шок. Затова и безсмисленият вандализъм в един момент се оказа привлекателен вариант за изпускане на парата. Чувството за пълна безпомощност на трибуните поне за малко бе сменено от истински екшън. Феновете поне правеха нещо. Дори това нещо да беше пристъп на масивна истерия".

„На добър час, Полди!", гласеше един меланхоличен плакат, издигнат от запалянковците, „Ако можехме и ние щяхме да си тръгнем"...

Превод: Арам Потурлян

Oще: аугсбург  байер  байерн  борусия (дортмунд)  бундеслига  втора бундеслига  германия  йос лухукай  клаас-ян хунтелаар  кьолн  лукас подолски  марко ройс  нахлуване  ото рехагел  отпадане  протест  стале солбакен  фенове  фолкер финке  франк шефер  херта  щефан кислинг 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео