Гафове и фалити | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Гафове и фалити

Ивайло Стоименов 03.04.2011, 08:03 (обновена 05.04.2011, 00:28)

1 от 3 снимки Назад Напред

Гаучи & Ал-Саади

След като не успя да картотекира в Перуджа жена или кон, президент Гаучи привлече диктаторски син в лицето на Ал-Саади Кадафи

Италианският футбол има дълголетна традиция на ексцентрични и скандални клубни президенти. Силвио Берлускони например е световно известен със своите дебелашки шеги и словесни изцепки. Маурицио Дзампарини пък смени 18 треньори за 8 години начело на Палермо, но и двамата не могат да се сравняват с колорита на най-откачения президент в историята на "калчото" - Лучано Гаучи.

През 60-те години на ХХ век един обикновен шофьор на автобус от Рим започва своя път към големите пари, славата и в крайна сметка... затвора. Предприемчивият и енергичен Гаучи постепенно се изкачва в йерархията на фирмата и става част от нейното ръководство.

Амбициите на младия Лучано обаче не стигат само дотам и той копнее да има собствен футболен клуб. По пътя към осъществяването на тази своя мечта Гаучи прави състояние от отглеждането на първокласни състезателни коне.

Така през 80-те години италианецът успява да достигне до поста вицепрезидент в любимия си Рома. Най-сетне идва неговото време в "калчото", след което то никога вече няма да е същото!

През 1991 Гаучи купува скромния Перуджа от Серия "С1" и за пет години успява отново да го вкара в елита след 20-годишно отсъствие. Президентът се специализира в привличането на никому неизвестни играчи от трето- и четвъртодивизионни клубове, които стават звезди в неговия отбор и след това ги продава на голяма печалба.

Дотук добре, но другият специалитет на Гаучи си остават нестандартните и на моменти дори неадеакватни решения и реакции.

Най-прочутият му момент на лудост бе уволнението на корейския футболист Ан Юнг-Хван, с чийто гол Италия бе елиминирана на осминафиналите на Мондиал 2002.

"Нямам намерение да плащам заплатата на някой, който съсипа италианския футбол. Този човек няма да се върне в нашия отбор. Бесен съм! Той игра феноменално само срещу Италия! Аз съм националист и неговото поведение не само е несъвместимо с моята национална чест, а и е обида за страната, която го приемаше като свой в продължение на две години!", заяви тогава президент Гаучи.

Паралелно с Перуджа той притежаваше и нискодивизионния Витербезе, където през 1999 г. назначи за треньор Каролина Мораче - първата дама на подобен пост в италианския футбол!

Гаучи реши, че този революционен ход не е достатъчен и че борбата за равенството на половете трябва да продължи, като привлече жена в отбора на Перуджа.

"Жените трябва да имат същите права като мъжете. Нашите скаути вече проучват футболистки от Германия, Скандинавия и страните от бивша Югославия. До шест месеца ще имаме жена в нашия отбор.  Убеден съм, че Перуджа ще стане първият елитен клуб, в който дама ще играе наравно с мъжете", обяви решението си ексцентрикът.

Според него пречки за осъществяването му липсват, тъй като за разлика от правилника на женския футбол, където е забранено да бъдат картотекирани мъже, то подобна разпоредба отсъства в мъжкия. Така две от най-изявените футболистки в Европа - шведката Хана Люнгберг и германката Бригите Принц бяха близо до подписване с клуба, но италианската федерация промени нормативната си база именно за да не позволи на Гаучи да осъществи намерението си.

Това вбеси темпераментния бос, който заплаши, че в такъв случай ще картотекира кон, тъй като това все още не е забранено. Вместо кон обаче Гаучи роди нова велика идея - да привлече в отбора сина на либийския диктатор Муамар Кадафи Ал-Саади.

След пристигането на 30-годишния нападател от Ал-Итихад (Триполи) Гаучи заяви, че арабинът е внесъл невероятен ентусиазъм в съблекалнята на отбора, но новото попълнение скоро се контузи и изигра само един мач като резерва след възстановяването си, след който отгоре на всичкото го хванаха с допинг...

Тъжният край на приказката на Лучано в Перуджа дойде през 2005 г., когато клубът фалира, а самият той бе обвинен в измами за 35 милиона евро!

Тогава Гаучи не дочака решението на съда, ами избяга в Доминиканската република. През 2009 г. обаче се завърна в Италия, за да излежи тригодишната си присъда.

Чести срещи със съда е имал и настоящият премиер на Италия и собственик на Милан от 1986 г. насам Силвио Берлускони. И, за да бъдем точни, срещу него са се водили 23 дела, 3 от които продължават и в момента. Обвиненията срещу колоритния бизнесмен и политик варират от връзки с мафията през  счетоводни измами и даване на подкуп до секс с непълнолетна проститутка.

Уникалното в случая, че до момента никой съд не е успял да вкара Берлускони в затвора, въпреки че пет пъти той е бил намиран за виновен! Причината Силвио да се измъква отново и отново е в политическата му власт, като на няколко пъти чрез своето парламентарно мнозинство той успява да прокара закони за амнистия и за намаляване на срока на давността на определени престъпления, които "случайно" го отървават от затвора. Естествено, официалното му становище е, че чрез промените на законодателството той прави съдебната система в Италия по-ефективна и демократична...

Берлускони, който произхожда от бедно семейство, държи на облика си на човек, издигнал се от низините, но, както често се случва при милиардери като него, произходът на първия му милион тъне в мъгла.

Вече натрупал състояние от строителен и медиен бизнес и прочул се като най-успешният президент в историята на Милан, през 1993 г. дребничкият магнат направи следващата логична стъпка в кариерата си, основавайки партията "Forza Italia" ("Напред, Италия!"), взимайки повод за нейното име от скандиранията по италианските стадиони, където запалянковците използват "Forza" пред името на любимия си отбор. Би било аналогичен случай, ако Тодор Батков например създаде партия "Само България!".

Тази политическа авантюра на футболния бос се оказва изключително навременна, тъй като с помощта на влиятелните медии, които притежава, той печели следващите избори в страната и през 1994 г. става премиер. До момента е заемал този пост три пъти, като общата продължителност на пълните и непълни мандати, които изкарва, го нареждат на второ място по този показател в историята на Италия.

Определението "бизнесмен и политик" не е достатъчно, за да опише Берлускони, тъй като неговата личност не оставя равнодушни хора. Бившият бас китарист от рок банда, написал химн за Милан, е световно известен плейбой, като сексуалният му апетит не спира дори и на 74-годишна възраст. Именно той му докара и последните негови проблеми със закона: т. нар. "Рубигейт" - случаят с непълнолетната проститутка от марокански произход Карима ел Махруг, известна повече с псевдонима си Руби Рубакуори, която твърди, че е получила от Берлускони 10 000 долара, за да участва в оргия в неговата вила. След като скандалът се разрази, бе разкрито още, че по-рано самият премиер се е обаждал на високопоставени полицейски служители, за да разпоредят освобождаването на Руби от ареста за кражба, като дори е бил излъгал, че тя е роднина на бившия египетски президент Хосни Мубарак.

Каквото и да е развитието на този случай, при Берлускони винаги е интересно.

За привържениците на Милан Силвио е човекът, при когото отборът им спечели 5 пъти Шампионската лига и 6 титли на Италия, а седмата вече е на път.

В извънфутболна перспектива за едни той е пример за пълноценно изживян живот, за други е просто забавен, а за трети - вреден и опасен.

Всичко това е въпрос на гледна точка.

Едно обаче е сигурно - докато е жив, Берлускони няма да спре с плейбойските изпълнения и със словесните си изцепки...

Oще: ал-саади кадафи  ан юнг-хван  бизнес  витербезе  виторио чеки гори  гафове  жени  затвор  италия  калисто танци  кон  лучано гаучи  маурицио дзампарини  мафия  милан  оргии  палермо  парма  пармалат  перуджа  плейбой  политика  президенти  проститутки  серия а  силвио берлускони  фалит  фиорентина  футбол 



Видео