В средата на юни в Гърция ще има нови избори. Ако противниците на икономиите спечелят, излизането на страната от еврозоната става много по-вероятно. Последиците от това ще са фатални за Гърция - и несигурни за ЕС.

Левият популизъм жъне успехи в южната ни съседка

За мнозина в Европа откъм Гърция се носят обезпокояващи статистики: според социологическите проучвания Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА) би могла да спечели 30% при следващия вот на 17 юни, което ще направи СИРИЗА най-силната партия в парламента. Последствията от това са ясни, обяви ръководителят на партията Алексис Ципрас - Гърция ще отхвърли курса към икономии.

Парадоксално, повече от половината гърци обаче приемат нещата по различен начин, казва Янис Емануилидис от брюкселския мозъчен тръст "Център за европейска политика" (EPC).

"Най-вероятният сценарий е, че ще бъде сформирано правителство начело с консервативната партия "Нова демокрация", заявява той. В такъв случай консерваторите вероятно ще продължат курса на икономии, изискван от Европейския съюз.

Необходими са години на реформи

Едно от обясненията за различните резултати от социологическите проучвания би могло да е, че гласоподавателите не желаят да заявят открито, че биха гласували з асъщите партии, които са подкрепяли политиките на икономии, довели мнозина до мизерия. Избирателите може също така да търсят начини да окажат натиск върху партиите в предизборна кампания, както и върху Европа.

Независимо от състава на новото правителство, то ще се наложи да навлезе в преговори с "тройката", съставена от Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Ако страната иска да се измъкне от кризата, няма как тя да избегне реформите, отбелязва Емануилидис. Тези реформи вероятно ще продължат години и ще включват нови подходи към икономиката, политиката и обществото.

"Гърция трябва да се реформира радикално, в противен случай никога няма да излезе от тази криза," казва Емануилидис.

Гърция иска да остане в еврозоната, но без икономии

Според мнозина Гърция ще се наложи да остане в еврозоната, за да разполага с начин за излизане от кризата, и повече от 80% от гърците казват, че именно това и биха желали да се случи. И все пак около две трети от жителите на страната същевременно се противопоставят на мерките за икономии. Това води до пореден парадоксален резултат от социологическите проучвания, поне от перспективата на ЕС.

Страната е в дълбока рецесия, като една четвърт от всички в трудоспособна възраст в момента са безработни. Гърция не може и няма да подкрепи мерки за икономии без успоредна програма за насърчаване на икономическия растеж. И в този смисъл изявленията на левия популист Алексис Ципрас, че ЕС просто блъфира, че ще изхвърли Гърция от еврозоната, намират благодатна почва.

"И двете страни блъфират"

"Всъщност и двете страни блъфират - свидетели сме на напрегната игра на преговори," констатира Емануилидис. Според ЕС паричният съюз може да оцелее след оттеглянето на страна. Това на свой ред кара банки, компании и политици да разглеждат варианти и да се подготвят за сценарий, в който Гърция се оттегля от еврозоната.

"Абсолютно очевидно е, че трябва да сме подготвени за всички възможни варианти, в противен случай няма да си вършим работата," заяви председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер на специална среща на високо равнище на ЕС на 23 май.

В Гърция, противниците на мерките за икономии заявяват, че "тройката" не може да започне да предвижда последиците от евентуално оттегляне от паричния съюз - и поради това трябва да поддържа страната дори ако тя не изпълнява ангажиментите си за икономии. Донякъде това е истина, потвърждава Емануилидис, но все пак това не отразява цялата дълбочина на ситуацията.

"Да се смята същевременно, че партньорите от ЕС ще подкрепят Гърция в дългосрочен план, дори и тя да не спазва поетите ангажименти, е сериозна грешка," твърди той, определяйки преговорите като опасна игра и за двете страни.

Твърде скъпо прощаване със съюза

Изглежда очевидно, че напускането на ЕС би означавало същинска катастрофа за Гърция, но въпросът какви последици би имала подобна стъпка за ЕС и еврозоната като цяло остава тема на разгорещен дебат. Според някои това ще спомогне за справянето с кризата, но други, като председателя на Бундесбанк Йенс Вайдман, предупреждават, че Европа е изправена пред непредвидими проблеми.

Доста сериозни остават и опасенията от "ефект на доминото", който би могъл да повлече други затруднени страни-членки на ЕС да излязат от паричния съюз. Янис Емануилидис също така отбелязва, че напускането на еврозоната - законово неуредена и трудна за реализиране стъпка - ще има сериозна цена за целия Европейски съюз.

Неговата теза е, че само при перфектно договорени ползи за нея в замяна на напускане на общата валутна зона някоя страна би била склонна да предприеме доброволно тази стъпка.