"...Днешните "модерни" времена, когато се правят гей паради, сключват се еднополови бракове, обособи се трети пол и вече не се знае жените жени ли са, а мъжете - мъже ли са. Навсякъде по света, а и в България, се срутват всякакви морални и семейни ценности."
Това не е изказване на баба ви, нито реч на дървен философ от кварталната кръчма, нито дори изказване на Магдалена Ташева по телевизията, а цитат от съдебни мотиви. Произнесъл се е българският съд. Вестник „Капитал" публикува мотивите, с които съдия от Благоевградския районен съд отказва да смени името на млада жена от Радка на Вилелаурия.
Чуждо на традицията
Като ученичка, тя била тормозена и подигравана от съучениците си, които я наричали „Радка пиратка" по аналогия с едноименния чалга шлагер. Момичето си измислило ново име - Вилелаурия, комбинация от първите имена на вокалистите на любимите й групи. С него се представяла пред връстниците си и в социалните мрежи. А когато навършила 18 години, официално подала молба за промяна на името.
Съдът, става ясно от мотивите, проявил разбиране към проблема на молителката, която „е част от новото модерно поколение, което "живее във и чрез интернет и социалните мрежи" и принципно не бил против да уважи молбата й. Проблемът е в това, че избраното от Радка ново име Вилелаурия „е дълбоко неприемливо и чуждо на българската именна традиция. Дори би могло да се разсъждава в насока дали то не противоречи въобще на установения в страната ни правен ред."
Съдът си е направил труда да провери „в така нашумялата Уикипедия" кои са двете групи, вдъхновили избора на името, която е цитирана в детайли. Например, за вокалиста на HIM Виле Вало се научаваме, че стилът на музиката му е „спорен", но често определян като „love metal", че има съмнителни татуировки на три места по тялото, а в момента сърцето му е свободно. Вокалистът на "Дъ Расмус" Лаури Юльонен пък боядисва косата си в различни цветове, пуши от 16-годишен и лакира само ноктите на лявата си ръка в черно (всичко това, че и повече, е изчерпателно цитирано в съдебните мотиви).
И обичаите, традициите, и морала
„Отчитайки горните данни, съдът счита, че идеята на молителката да си състави ново име, което е комбинация от две собствени мъжки имена, пък макар и на двама толкова известни фронтмени, е доста - най-меко казано - екстравагантна. Тя е в духа на днешните "модерни" времена, когато се правят гей паради, сключват се еднополови бракове, обособи се трети пол и вече не се знае жените жени ли са, а мъжете - мъже ли са. Навсякъде по света, а и в България, се срутват всякакви морални и семейни ценности."
Очевидно, съдията не одобрява гей парадите, нито еднополовите бракове, да не говорим за „третия пол". Не му харесва „модерността", която дава на хората свободата да избират сексуалната си ориентация, макар законът да не забранява и (вече) да не наказва по този повод. Но не му стига да има лично мнение, а обвързва с него и институцията: „Съдът поначало е замислен като една консервативна институция, която, наред със законите, е призвана да брани и обичаите, традициите и морала.
Unfortunately, настоящият съдебен състав също се съотнася към консервативните такива (демек е "консерва" - ако може да се направи подобна аналогия с израза на Бай Ганьо: "Бай Иречек, ти май-май си консерва, както виждам?"), поради което и няма да промени името на молителката от Радка на Вилелаурия". От горното се вижда, че съдията владее чужди езици, познава освен именната и литературната ни традиция и има тънко чувство за хумор. Което не прави мотивите му по-малко причудливи, да не говорим за приемливи.
В крайна сметка, Радка получила разрешение да се кръсти Вили, което „е умалителна форма на ред хубави български женски имена - Велика, Величка, Виолета и др. - и не влиза в колизия с българската именна традиция."
В духа на така защитаваната от съда българска именна традиция, майката на Радка била принудена да кръсти дъщеря си на свекърва си, макар да не харесвала името. Не знам да има случай, в който жена да е поискала от съда да й гарантира правото сама да кръсти детето си, след като е била подложена на натиск от семейството и роднините си. Би било достойна за уважение стъпка.
Всеки от нас знае истории за обидени баби и дядовци, които отказват да виждат внуците си, да говорят с децата си, заплашват ги с лишаване от наследство и пр., само защото наследниците на фамилията не носят името на съответния дядо/баба. Даже си има и специален ред, за да няма сърдити - първото дете се кръщава на дядото по бащина линия, второто на бабата, а останалите на родителите на майката.
Да не говорим какво се случи с тази традиция по времето на социализма - имаше списък с разрешените имена и родителите трябваше да сменят избраните от тях имена, ако не съответстват на социалистическия дух и морал. В резултат българската именна традиция се обогати с имена като Сталин и Ленин (дори и в женските им варианти Сталинка и Ленинка).
В годините на раннодемократичния бум на латиносериалите родилните се напълниха с Изаури и Касандри, а днес масово децата се кръщават с „вносни" имена, напълно чужди на българската именна традиция. Чието буквално спазване пък е довело до безумни комбинации от имена, когато двете роди не са се разбрали чие име да бъде унаследено. В списъците с най-странните имена пък могат да бъдат видени образци като Веселазасмяна, Ваньоздрав, Вовеки Веков Иванов, Галилей Хайверов, Жана-Дарк Илиева и пр.
Отгоре на всичко, имаме и съдебен прецедент - съдът разреши на мъж да смени името си на Манчестер, макар и не точно на Манчестер Юнайтед. Това е изтъкнато като аргумент от молителката, но явно съдът не го е приел, защото все пак става дума за замяна на едно мъжко име с друго такова, па макар и чуждестранно.
По същото време като Радка (Вилелаурия) моя позната се опитала да си извади от общината документ, удостоверяващ името й. Оказало се, че в регистрите фигурира лице с нейното ЕГН, но с друго собствено име - била тя, обаче преди години друга община (в която жената не живее и не е живяла) сменила името й. По какви причини, как се е случило това, защо жената така и не е разбрала досега и как в крайна сметка се казва, не става ясно. С последния пример не твърдя, че традициите не са важни, само намеквам, че съдът (и изобщо институциите) трябва спешно да влязат в „модерните времена", технологично и ментално.
Unfortunately, май-май са консерви.
