Левски до Филип Тотю, 1 март 1871 г.
В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време.
Като съм убеден твърдо за мене си, пресмятали сме и тук-таме, пред няколко още наши по-разумни и (те) са казвали истината тогава, (че зимата) е време. Но пак не смеем да кажем решително, ако и да сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си, (тъй като) Централният ни комитет трябва да подпише...
Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 (1867 г.) и 68-мо (1868 г.) не взеха българите участие с четите?
Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността беше не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция - да бъдат всички готови.
Това, брате Филипе, ако си забравил, (то) да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо (1867 г.) А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът?
То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на кои (то) стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва (нека тегли) България чак до един век още.
Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бър-орения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одеските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
Брате Филипе, чакам на това писмо отговора Ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим.
