Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Митници, шитници

Всичко започна от момента, в който, за мое нещастие, си харесах нещо от онлайн магазина на Blizzard... Снимка: AM
Всичко започна от момента, в който, за мое нещастие, си харесах нещо от онлайн магазина на Blizzard...

Такаааа, ще започнем с историята малко по-отдалече, от момента, в който, за мое нещастие, си харесах нещо от магазина на Blizzard.

Наистина, нещото беше повече сантиментално скъпо, отколкото практично или ценно, но понякога просто не се сдържам и ИСКАМ, ИСКАМ!!!

Както и да е, бях невероятно щастлив, че магазинът предлага доставка до България, което напоследък, за добро или зло, се случва с все повече онлайн магазини.

Набързо проверих цената и се оказа, че за скромната сума от 15 долара, хората ще ми донесат стоката (която всъщност струва 35 долара) до България.

Ура!

Ще ги платя, няма проблем, 15 - 15, все пак е почти половината от цената на стоката и няма да е чаааак толкова много пари.

Превъртаме набързо времето с няколко седмици напред и колегата ми звъни по телефона, че са се обадили от DHL.

Стоката била задържана на Български Митници, защото е надвишила някаква сума.

ОК, няма проблем, казах аз и се запътих щастлив към колата, за да ходя да платя мито.

Сметнах набързо 20% - около 18 лева - е ок, няма проблем, все пак е нормално в държави с по-висок стандарт да се плаща допълнително за привилегията да ползваш пътища, здравеопазване и образование на такова ниво.

Рових из интернет за процедура за освобождаване на стока от митница, за да не остана изненадан, и намерих един много приятен блог, който стъпка по стъпка обясняваше всичко необходимо.

Естествено, ако не бях прочел информацията, щях да бъда върнат на митницата, защото, както можете да очаквате, трябва предварително да бъде принтирано нещо (инвойса), да си носите флашка и да покажете крило от триста годишен прилеп, око от фазан албинос и перо от птица киви.

Въоръжен с търпение, пристъпих към първата стъпка, описана от блогъра, и отидох в DHL, за да взема документите, с които да платя в митницата.

На гишето в DHL обаче, любезната служителка около 15 минути опитваше да намери пратката, но така и не успя.

Няма да влизам в подробности, но се оказа, че моят човек недоразбрал нещо и се оказа че то не било DHL ами FedEx. (Ехххх, Иво Ивоооо...)

Окей, все тая, тръгнах да издирвам FedEx, ама да не си мислите, че можете да го намерите по табела или някакво описание - просто до една порутена сграда има едно порутено пътче, по което, ако случайно решите да тръгнете и вървите около 100 метра, благодарение на ястребовото си око може и да забележите в далечината надпис върху една сграда - "FedEx".

Уау!

Засилих се да вляза с колата, но за моя изненада, попаднах на оня-тип-портиер, който се взема много насериозно, и учтиво ми обясни, че чак да влеза с колата нямало да стане, ами трябвало да паркирам еди къде си и после да ми се издаде пропуск, за да мога въобще да си помисля да пристъпия в тяхната светиня.

Взех пропуска, влязох във FedEx, взех документите и обратно към митницата.

Там, естествено, успях да ядосам една служителка, че видите ли как може да не знам реда и да изтегля грешно билетче, но го преглътнах и скоро излезе реда ми за ЕОРИ-то (?). Попълних няква бланка и след известно време взех въпросното ЕОРИ.

След това обаче се оказа, че трябва да попълня митническа декларация.

Много интересно, че бланки за попълване НИКЪДЕ в митницата няма и освен това трябва да бъде подготвен и един XML файл в определен формат.

За услугата отвън пред митницата услужливо има две "случайни" будки, в които може да получиш митническа декларация, попълнена и XML файл върху флашката си, срещу сумата от 18 лева (ебаси).

Платих им, след което влязох да платя в банката и самото мито (19 лева), след което, след ново изтеглено номерче и чакане около 10 минути, служителката нещо не хареса, че имало още едно име в email-a с инвойса и каза, че трябва да изчакам, не можело да стане веднага.

Излезе, изпуши една цигара, върна се и каза, че всичко е готово и може да взема документите и пратката вече е освободена!

Невероятен успех!

Влязох в колата в, естествено, в единствения паркинг на летището, който е 3 лв. на час - платих още ШЕСТ лева за паркинг.

Вече леко изморен се върнах във FedEx, при любезния оня-тип-портиер, за да вземa нов пропуск. Предадох документите и очаквах вече пратката, но уви: "Oтидете на каса".

На касатa съобщиха, че дължа 24 лв такса, защото FedEx били задължени да държат пратките в СТРОГО-ОХРАНЯВАН-СКЛАД-ПОД-МИТНИЧЕСКИ-НАДЗОР и толкова се плащало за услугата.

К'во да направя, платих им, след което излязох навън, защото пакетът се получавал от другия край на сградата и ТАМ ВЕЧЕ ГО ВЗЕХ!

Любимата ми платнена чантичкa ми излезе:

цена: 35 долара (64 лв)
доставка: 14 долара (26 лв)
митническа декларация: 18 лв
мито: 19 лв
паркинг: 6 лв
митнически склад: 24 лв

Или общо 157 лв (СТО ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛВ) - т.е. оскъпяването е само 245%

*Оригиналният текст е публикуван в блога muiiio.com

 

Най-четените