Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Капитали се отливат от Източна Европа

ЕБВР предвижда два варианта за рекапитализация на гръцките банки: единият, при който всичко е ОК, и друг, когато  правителствата на България, Румъния и Сърбия ще трябва да се намесят, за да подкрепят клоновете
ЕБВР предвижда два варианта за рекапитализация на гръцките банки: единият, при който всичко е ОК, и друг, когато правителствата на България, Румъния и Сърбия ще трябва да се намесят, за да подкрепят клоновете

Източноевропейските страни, голяма част от банковия сектор на които е във френски, австрийски и гръцки ръце, се тревожат, че новите правила за рекапитализация на банките ще доведат до изтегляне на пари от регионалните филиали и това ще постави в опасност икономиките на тези страни, пише EUObserver, цитиран от БГНЕС.

"Не можем да приемем рекапитализация чрез изтегляне на пари, например от румънския пазар, за да се устои на кризите в еврозоната", заяви румънският президент Траян Бъсеску в неделя, след първата част от срещата на върха на ЕС. Срещата, в която участват лидерите на страните-членки на ЕС, включително и българският премиер Бойко Борисов, продължава и утре, 26 октомври, за да определи условията за вливането на 100 милиарда евро в най-затруднените банки в Европа.

Половината от банковия сектор в Румъния е собственост на австрийски и гръцки банки като "Ерсте", "Райфайзен", "Алфа Банк" и "Еврокредит". В неделя австрийската банка "Ерсте", най-голямата в Румъния, съобщи, че ще регистрира чиста загуба от близо 1 милиард евро тази година заради дълговата криза в еврозоната.

Националната банка на Румъния призова чуждестранните филиали да увеличат капиталите си в Румъния, ако банките-майки изпитват трудности у дома заради инвестициите си в Гърция.

Унгария пък ще се опита да разшири регулацията на банковия си сектор, особено връзките между инвестициите и банковите операции на дребно, за да предотврати спасителната помощ от държавата за финансовите институции, заяви унгарският премиер Виктор Орбан. България също е изправена пред тежки времена, тъй като 30% от банките й се намират в гръцки ръце, пише в публикацията.

"Всяка рекапитализация трябва да е от полза за групата като цяло", заяви Йеромин Зетелмейер, заместник-главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Заради преструктурирането на дълга гръцките банки "ще изискват значителна рекапитализация", като ЕБВР има два сценария - единият, при който всичко се развива добре и клоновете могат да продължат напред, без да бъдат отделяни от банките-майки, и друг, когато преструктурирането "не се осъществява идеално" и националните правителства на България, Румъния и Сърбия ще трябва да се намесят, за да подкрепят клоновете.

Акциите на гръцките банки спаднаха в понеделник средно с 20%. Само за втората половина на октомври от гръцките банки бяха изтеглени около 5% от депозитите или 9.5 млрд. евро.

Важно е...

Утре в Брюксел ще е ясно какъв ще е вторият спасителен план за Атина, както и допълнителните мерки за европейския спасителен механизъм, тъй като дълговата криза засегна още няколко държави в еврозоната, сред които Италия и Испания.

Европа поиска от кредиторите на Гърция да приемат 60-процентно понижение на номиналната стойност на притежаваните от тях облигации. Така загубите им ще са много по-големи от по-рано договорените 21% отписан гръцки дълг между частните инвеститори и властите в еврозоната, коментира в. "Файненшъл таймс".

Позицията, представена през уикенда, когато се проведе среща на високо равнище на лидерите на 27-те страни членки на ЕС, пред консорциума на международните банки от италианския финансов министър Виторио Грили, е победа за водените от Германия северни страни кредитори. Те притискаха притежателите на гръцки облигации да поемат много по-голям дял от товара при втория спасителен план за Атина.

Агенция "Блумбърг" също съобщи, че лидерите на ЕС ще предложат на частните притежатели на гръцкия дълг "доброволен" обмен на облигации с намаление от 60%, което е с много повече от съгласуваните през юли 21%. Това се обяснява със стремително влошаващата се финансова ситуация в Гърция, която изцяло зависи от изплащането на 360-милиардния дълг към МВФ и ЕС.

Франция, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) обаче остават притеснени от твърдата позиция, която може да се отрази на застраховките за носителите на облигации, познати като суапове за кредитно неизпълнение, предизвиквайки паника сред инвеститорите.

В Брюксел разискванията продължават, но има граници на това, което може да бъде окачествено като доброволно опрощаване, подчертава Чарлз Далара, президент на организацията на големите световни банки в комюнике, публикувано във Вашингтон.

Частичното отписване на гръцкия дълг "се явява неизбежно, но не и положително решение", заяви вчера по атинската телевизия "Mega" гръцкият вицепремиер и финансов министър Теодорос Пангалос. "Гръцкото правителство трябва да постигне възможно най-малкото отписване", добави Пангалос.

Гръцката опозиция и деловите кръгове заявиха, че големите обезщетения за частните собственици на гръцки държавни облигации ще окажат изключително негативно въздействие върху гръцките банки, които се явяват най-големите му притежатели.

 

Най-четените