Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Брюксел ще следи избора на новите топ магистрати у нас

От общо 33 поръчкови убийства, наблюдавани от ЕК от 2006 г. насам, са образувани едва четири съдебни дела...
От общо 33 поръчкови убийства, наблюдавани от ЕК от 2006 г. насам, са образувани едва четири съдебни дела...

Предстоящите избори за ВСС тази есен и изборът на нов главен прокурор и на нов председател на Върховния касационен съд са от огромно значение за България, тъй като чрез тях ще може да покаже решимостта си да продължи по пътя на съдебната реформа. Те ще бъдат индикаторите за устойчивостта на реформите.

Това е заявено в прав текст в огласения днес от Европейската комисия (ЕК) доклад съгласно механизма за сътрудничество и проверка. Документът, представен от председателя на ЕК Жозе Барозу, обхваща период от 5 години - 2007-2012 г. Мониторингът се запазва, следващият доклад за напредъка ще очакваме в края на 2013 г.

Мандатите на главния прокурор Борис Велчев и на председателя на ВКС Лазар Груев изтичат догодина.

В 26-те страници проличава, че Европейската комисия още не може да има доверие в правосъдната и правоохранителна система на България поради непрозначност в назначенията, политически натиск върху правосъдието и неспособността да се спазва разделението на властите.

Според доклада измененията на Конституцията от февруари 2007 г. са установили рамката за независимостта на съдебната власт в България. Същевременно обаче тя отрежда силна роля за политическите институции - половината от избираемите членове на Висшия съдебен съвет и всички съдебни инспектори се избират от Народното събрание - повод за критики от страна на Венецианската комисия на Съвета на Европа.

Посочва се, че при няколко ключови назначения на магистрати от Народното събрание и от ВСС е липсвала прозрачност и обективност и те са били помрачени от твърдения за политическо влияние.

Независимостта на съдебната власт също бе поставена под въпрос, след като отделни съдии бяха пряко критикувани от политическите среди - в този контекст извършеното от ВСС уволнение на председателя на Съюза на съдиите в качеството му на съдия буди безпокойство, констатират в ЕК.

Брюксел смята, че в тези случаи ВСС не е предприел ясни действия в защита на независимостта на съдебната власт. Цялостното впечатление е за неспособност да се спазва разделението на държавните власти, което има преки последици върху общественото доверие в съдебната система, констатира докладът.

Брюксел заявява, че досега създадените специализирани структури на ниво полиция, прокуратура и съдилища не са могли да докажат ефективността си във връзка с успешното разследване, образуване на наказателни производства и провеждане на съдебни производства по значими дела.

Със съвсем малки изключения, се казва в анализа, досега специализираният съд е постановил решения само по маловажни дела, тъй като съответното законодателство не позволява на съда да дава приоритет на най-важните дела.

Ситуацията се усложнява от ограниченията на човешките ресурси, наложени както на прокуратурата, така и на съда. Друга важна слабост на закона е, че той не позволява на съда да разглежда дела за корупция, която в действителност често е свързана с организираната престъпност, се казва в доклада.

ЕК хвали новия закон за отнемане на престъпно имущество. Аплодира факта, че през 2011 г. значително се е увеличило количеството отнето имущество в България и под ръководството на нов директор в Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е бил възприет по-деен и стриктен подход. (Тодор Коларов обаче, който оглави комисията след скандалния й дългогодишен председател Кушлев, подаде оставка с мотива, че не получава достатъчно подкрепа от управляващите.)

Макар България да инвестира значително в подобряването на институционалната и правната рамка за борбата с организираната престъпност от 2010 г. насам, налице са само ограничени резултати - едва няколко значими дела за организирани престъпни деяния са получили осъдителни присъди, а бяха постановени няколко оправдателни присъди по значими дела, по които публично известните доказателства пораждаха очаквания за осъдителни присъди.

Сериозна е критиката и по отношение на поръчковите убийства, като Брюксел споделя сериозната си загриженост във връзка със слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства - от общо 33 поръчкови убийства, наблюдавани от Комисията от 2006 г. насам, са образувани едва 4 съдебни дела, макар разследването по известен брой дела да е все още в ход. Отбелязва се, че през тази година са били бяха извършени и редица нови поръчкови убийства.

Комисията отбелязва изрично, че редовно получава оплаквания от български граждани и чуждестранни инвеститори във връзка с бездействие на съдебната система и предполагаеми тайни споразумения с организираната престъпност на местно ниво.

Слабите общи резултати от действията по отделните дела не могат да бъдат отдадени на конкретна институция. Анализът показва, че слабости се откриват на всички фази от разследването и от съдебния процес - на ниво полиция, прокуратура и съдилища, се заключава в доклада. 

Слабостите в съдебната реформа и в борбата с корупцията пораждат сериозна загриженост сред по-голяма част от българските граждани. Проучване на "Евробарометър", извършено от комисията през май, сочи, че 78% от българите искат ЕК да продължи да подкрепя реформата, докато бъдат постигнати стандарти, подобни на тези в другите държави от ЕС, изтъкват още от Брюксел

Председателят на ЕК Жозе Барозу пък заяви, че България е постигнала в последните 5 години съществен напредък и сега вниманието трябва да бъде насочено към прилагането на приетото законодателство и попълването на оставащите празноти в борбата с престъпността и корупцията.

Тагове: ес, брюксел, ек
 

Най-четените