Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Уроци на Бербатов, важни и за Григор

Димитър Бербатов стигна върха в мечтите си като отбор - Манчестър Юнайтед, но там претърпя разочарованието да го оставят "втора цигулка". Но и то го научи на нещо - трябва да си гъвкав и понякога да жертваш части от себе си, за да си част от отбора. Снимка: Getty Images
Димитър Бербатов стигна върха в мечтите си като отбор - Манчестър Юнайтед, но там претърпя разочарованието да го оставят "втора цигулка". Но и то го научи на нещо - трябва да си гъвкав и понякога да жертваш части от себе си, за да си част от отбора.
Дори на 34 г. Бербатов изглежда в свои води с Монако във френската лига и евротурнирите. В добра форма е, няма проблем с физическите изисквания на играта.
Семейството му съвсем го извади от живота на пета скорост на суперзвезда.
Хобито му показва, че талантът няма ограничения. А и говори за задълбоченост и това, че не пилее свободното си време.
Рядко е лице от тв екрана, и то обикновено от реклами, които стават хитови.
Тя също изигра важна роля в живота му. Елена.
Със сигурност е научил много от сър Алекс, независимо, че не е само положително. Но разбра, че филмът не е розов и талантът не е всичко. Снимка: BGNES
Със сигурност е научил много от сър Алекс, независимо, че не е само положително. Но разбра, че филмът не е розов и талантът не е всичко.
Фондацията му и работата с деца го държи близо до България и нормалния живот - което не е лесно за суперзвезда от модерния футбол. Снимка: БГНЕС
Фондацията му и работата с деца го държи близо до България и нормалния живот - което не е лесно за суперзвезда от модерния футбол.
Отказът от националния настрои някои запалянковци срещу него, но се отрази благотворно на кариерата му в личен план. Снимка: БГНЕС
Отказът от националния настрои някои запалянковци срещу него, но се отрази благотворно на кариерата му в личен план.
Григор, подобно на Димитър, е сочен за суперталант.
Вече печели и турнири, но остава впечатлението за "нещо повече", което може, но още не се случва.
Личният му живот е булевардна история №1, което може да е голям проблем за толкова млад талант. Не че има избор, когато става дума за Шарапова до него... Жълтите вестници са като гладни акули наоколо.
Но и Григор твърде често търси шоуто и театъра извън корта, а това сякаш започва да отклонява вниманието от това колко добър е на него. А и да размества личния му фокус, може би?

През януари 2001 г. Димитър Бербатов замина за Байер Леверкузен, изпратен на летището от двама души - баща му и Иван Славков-Батето. С него пътуваше Емил Данчев, а момчето бе толкова притеснено, че първите дни в Германия почти не е спало.

На 20 години той бе на старта на голямата игра, притеснителен висок момък от Благоевград, с изумителен талант в краката (и главата). 14 години по-късно Бербатов е cool, както обичат да казват англичаните. Той е толкова спокоен и уверен на терена, съчетаващ това, което онзи отгоре му е дал като талант с това, което научи като уроци през годините от онзи януарски ден на летище "София" та до днес.

Има нещо много сходно в Бербатов и Григор Димитров като излъчване, като огромен талант в спорта им, а и като старт на пътя. Рано-рано отлетяха от родината.

Въпросът е дали краят ще е еднакъв за Гришо и Димитър. Защото, за да стигне дотук Бербатов научи много уроци.

На и извън терена футболистът се промени много, свърши много неща в кариерата си по правилния начин и заслужи да продължава да е в голямата игра и на 34.

Запази личния живот близо до себе си.

В Леверкузен школата е сурова - малко германско градче, няма много изкушения, мисли се само за футбол, а и искаш- не искаш, трябва да влезеш бързо с немския език и местните порядки. Няма кой да те чака.

Носят се легенди за ваканциите на Димитър от онова време - в Слънчев бряг с компания приятели, обожателки и т.н. Но по време на сезона никога никой не се е оплакал, че е закъснял за една тренировка или не е бил навреме за събитие на клуба.

Срещата с Елена и раждането на дъщерите му.

Никога Бербатов не е бил човек, който да говори много, да се появява често или да ни натяква присъствието си. Интересът към него е огромен, като към всяка звезда.

Но след няколко "урока" тип - голите снимки с фотомодел в началото на кариерата му, Бербатов разбра, че не това е пътят да е в устата на хората.

Особено след началото на връзката му с Елена Щилянова и появата на децата им, Димитър говори най-вече с мълчанието си... и някоя снимка из социалните мрежи. Дава средно по 1-2 интервюта на година, едното задължително в българска телевизия през лятната пауза на сезона си.

При него наистина важи, че мълчанието е злато.

Григор сякаш засега е в окото на вниманието, а камерите го изкушават. Няма лошо, че е млад, готин и известен. Но твърде многото прояви извън корта изморяват, а и изместват фокуса на концентрация. Все пак нормално е - това не са роботи, а хора.

Дозировката на такива изяви трябва да е много прецизна. При Димитров това става все по-трудно, защото с Мария Шарапова като негово гадже, жълтите медии го обикалят като акула - кървящ турист.

Да жертваш част от себе си, за да изпълниш мечтите.

Бербатов направи правилните стъпки като трансфери. От Леверкузен можеше да иде в поне 3 големи отбора с амбиции на върха на Европа. Избра Тотнъм, където да има време за адаптация към английския футбол, да играе винаги, да е на позицията, която харесва - водач на атаката.

Грешен трансфер през 2006-а например в звездния Милан, в Арсенал или Байерн можеше да го прати в роля на периферен играч, макар и в по-голям клуб.

След Тотнъм отиде в Юнайтед, където стигна върха - поне като част от отбора. И научи още един урок. Да си талантлив не стига. Стискай зъби и работи като останалите, нищо, че не споделяш философията на тичане до изнемога.

Григор също понякога трябва да преглътне разбирането си за фин тенис, да печели грозно, да загърби някой "хотшот", за да спечели разиграването. Да ограничи шоуто за сметка на ефективността.

В големия спорт е така - Джокович печели с характер не по-малко мачове, отколкото с класа.

Може да пита Бербатов какви хора го изместиха от титулярното място в Юнайтед - нито са по-талантливи, нито в тях има повече футбол. Но гонеха до последно като питбули, а това бе изискването на сър Алекс.

Бербатов така и не успя да стане индивидуален №1 на Европа, което мнозина прогнозираха с таланта му. Бе в подножието на върха сред най-добрите, но остава впечатлението, че... можеше и още. Което може и да е грешно, защото отстрани винаги е лесно да искаш повече.

Но нападателят осъзна, че не е самоцел да те номинират за "Златната топка", когато играеш в големи клубове и постигаш успехи с тях. Димитър смени приоритетите - подчини уникалните си качества на отбора, а не чакаше той да се нагоди към него. Най-добрият пример е Монако и мачът с Арсенал.

Григор е в индивидуален спорт, но му е време да определи приоритети. Къде е най-силен - като настилка, условия, турнири. Да фокусира внимание там, да развие силните страни на играта си.

Физическата му форма е страхотна, а той не пропуска да ни го докаже с постоянни снимки как тренира гол, селфита и т.н. Това е супер.

Но за релефни мускули и коремна преса точки в ранглистата не дават.

И като заключение - на 23 години Григор все още се забавлява, защото е момче. Но идва времето да подреди по-ясно това, което предстои и в личен план, и на корта.

За да последва десетилетие на успехи и да пожъне всичката реколта, която е посята с огромния му талант.

И да не се пита на 33 какво не достигна.

 

Най-четените