Реал (Сарагоса) ще се бие до последно | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Лъвски сърца

Сид Лоу , Guardian 17.04.2012, 19:20 (обновена 19.04.2012, 12:17)

1 от 3 снимки Назад Напред

Томислав Дуймович, Реал (Сарагоса)

Снимка: © RealZaragoza.com

Хърватинът Томислав Дуймович, отбеляза скъпоценния победен гол за Реал (Сарагоса) срещу Гранада

Последният влак летеше към гарата без намек да спре и Маноло Хименес направи това, което той прави обикновено - скочи от перона и застана на средата на релсите. „Jiménez, Jiménez, que cojones tienes", скандираше тълпата - „Хименес, Хименес, какви топки имаш".

Седейки на трибуните на стадион "Ла Ромареда" заради наказание в неделната вечер, треньорът на Реал (Сарагоса) трепереше, крещеше и ръкомахаше. „Сърцето ми щеше да изскочи през устата ми", призна той.

Навсякъде около него пък се носеше една друга песен - "Sí, se puedе!" („Да, ние можем!"). И кой знае, може пък наистина да успеят...

В изминалия уикенд всичко беше път да се разреши на дъното на Ла Лига. Забравете за инфарктния край на миналия сезон, когато шест отбора в последния кръг се бореха да избегнат третото вакантно място, изпращащо в Сегунда дивисион, а накрая един от тях се оказа на девето място в крайното класиране, докато шампионът и евробоец от 90-те години и началото на века Депортиво (Ла Коруня) се срина надолу в сълзи.

Този път всичко можеше да е ясно пет мача преди финала. Изглеждаше, че и трите отбора, прекарали по-голямата част от сезона в зоната на изпадащите, ще си останат там до последно. Очакваше се в ХХХIII кръг да бъде прочетена смъртната присъда на Расинг (Сантандер), Спортинг (Хихон) и Реал (Сарагоса) - три исторически клуба във финансова и игрова криза.

Месец по-рано Маноло Хименес бе заявил, че тимът му може и да се раздели с елита, но поне ще го направи с достойнство. Разнебитеното някогашно величие в испанския футбол е изправено пред трето изпадане в рамките на десетилетие. И този път раздялата с Примера може да е за дълго.

По думите на Хименес играчите са уплашени. А феновете са си направо ужасени. И също така гневни. Самият треньор пък призна, че е засрамен. Тогава той излезе от залата за пресконференции с вид на човек, който е на път да си тръгне и от клуба.

Но вместо това реши да се сблъска челно с проблема - щом корабът потъва, Маноло е готов да потъне с него. „Ако напусна сега, бих бил страхливец. Трябва първо да сложим жените и децата в лодката, после мъжете-пътници, след това екипажа и накрая е капитанът", заяви наставникът.

Така че той остана в Реал и започна да забърква необходимата смес от боен дух, вяра и съпротива. Даде и ултиматум на играчите си - те са отбор и никой от тях няма индивидуално извинение.

Същата тази седмица те отбелязаха във вратата на Виляреал изравнителен гол в 85-ата минута и победен в 93-ата. После загубиха от Реал Сосиедад, но пък спечелиха три от следващите си четири мача, завършвайки наравно в четвъртия. Машината се бе задвижила.

Хименес прояви упоритост в налагането на Апоньо и той донесе креативност в отбора. Томислав Дуймович пък получи нова роля: такава, каквато треньорът смята, че е естествена за него - на предни позиции, а не като опорен халф.

Този тим е далеч от изящен, но поне стана агресивен, ако не и груб, и отдаден на каузата. Личи си, че всички са решени да не се дават без бой - дори и буквално! Тази злоба донесе единството. След това и привържениците се присъединиха. Не че спряха да бъдат ядосани и да се страхуват, но вярата им се върна. И „Ла Ромареда" беше пълен тази неделя.

Има обаче два основни проблема, наречени „твърде малко" и „твърде късно". Пропастта до спасението зейна прекалено широка. След четирите мача без загуба дойдоха срещите с Барселона и Севиля, в които отборът допусна очаквани поражения. Така през изминалия уикенд Реал (Сарагоса) бе увиснал на бесилото и само се чакаше някой да му ритне бурето, за да се присъедини клубът към обречените Спортинг и Расинг.

Намиращите се на цели осем точки от спасението хихонци гостуваха на Реал (Мадрид), а Сарагоса и Сантандер имаха преки двубои с единствените други два застрашени отбора. Последният в таблицата и на практика изпаднал Расинг играеше като гост на 16-ия Виляреал. Хората на Маноло Хименес пък приемаха 17-ия Гранада.

При загуба Сарагоса щеше да отиде на 9 точки от Гранада, които на практика щяха да са дори 10 заради по-лошата голова разлика. Така мачът не бе от така наречените „шестточкови" между преки конкуренти, ами направо „седемточков"! Ако Расинг паднеше във Виляреал, „Жълтата подводница" също щеше да е на 9 пункта напред, 5 кръга преди края. Никога досега в историята на испанското първенство отбор, изоставащ с толкова, не е успявал да се спаси!

И така, гостите от Гранада взеха инициативата в играта, а Дани Бенитес удари греда. Скоро след това обаче Аранда се втурна по дясното крило, центрира в наказателното поле и оттам Дуймович прати топката в мрежата. Минутата бе едва шеста - последваха близо 90 минути, в които домакините бяха вкопчили разкървавени нокти в спасителния бряг.

Бенитес отново удари греда, а Микаел от Реал получи червен картон. „Не играхме добре, обаче се бихме, бягахме и страдахме и заслужихме доверието на публиката си", коментира Хименес, „Седейки на трибуните през последните два мача усетих страданието на феновете и то е невероятно. Мачът днес бе уникално тежък, но успяхме да запазим мечтата си цяла".

Мечтата на Сарагоса получи и подкрепа в края - не само че последният съдийски сигнал дойде при благоприятния резултат, но дойде и добра новина от Виляреал, където Лаутаро Акоста отбеляза изравнителен гол за Расинг (Сантандер) в 93-ата минута.

Футболистите на Реал научиха за това чак в съблекалнята. „Забранил съм мобилните телефони и транзисторите", заяви треньорът, „Трябва да се съсредоточим само върху това, което правим ние. И чак след като го свършим, можем да се поинтересуваме дали някой друг ни е помогнал".

Е, Расинг го направиха. Голът им дойде твърде късно за тях самите. С аржентинския нападател Акоста те изкараха 18 точки в 16 мача (без него едва 8 в 17) и завръщането му след четвъртата му контузия направи разликата. Само че отборът от Сантандер все още е на 10 точки от спасението. Но този гол значеше много за Сарагоса.

След като изоставаше с 9 пункта от Гранада и Виляреал, сега отборът на Маноло Хименес вече е на 5 от тях, а това означава надежда. Програмата оттук нататък включва пътуване до Майорка и мачове с Атлетик, Леванте и Расинг у дома преди визитата на Хетафе в последния кръг.

Гранада играе с Хетафе вкъщи, после гостува на Леванте, след това има домакинства на Еспаньол и Реал (Мадрид) и накрая пътува за столицата за двубой с Райо Валекано.

Виляреал, който бе на секунди от сигурността в неделя, ще посети Реал Сосиедад на неговия стадион в Сан Себастиан, след това приема Осасуна, гостува на Спортинг и Валенсия и завършва у дома срещу Атлетико (Мадрид).

Шансовете все още са срещу Реал (Сарагоса), но Хименес обича така. Все пак, оцеляването е възможно, а месец по-рано това не бе реално. Дори и да отпаднат, те ще са си върнали гордостта, която остро им липсваше тогава.

Промяната е налице, а през целия двубой с Гранада треньорът не спираше да повтаря една дума - „вяра".

„Това, което видях", каза той след мача, „е вяра. Ние сме заедно и работим. Знаем, че някои неща не са наред при нас, че имаме ограничения, че ни липсва много. Но също така сме наясно с какво разполагаме - лъвски сърца!".

Oще: испания  маноло хименес  мику  примера дивисион  реал (сарагоса)  севиля  хетафе 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео