Дяволски сезон и в Италия - кой как се представи в първенството на Серия „А” | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Дяволски сезон и в Италия!

Ивайло Стоименов 24.05.2011, 11:12 (обновена 27.05.2011, 11:33)

1 от 4 снимки Назад Напред

Милан, титла

Снимка: © getty images

"Дяволите" от Милан станаха големият победител в Италия този сезон

1. Милан, 82 точки

След гръмка лятна селекция, включваща имената на суперзвездите Робиньо и Златан Ибрахимович, както и на изгрелия на Мондиал 2010 ганаец Кевин-Принс Боатенг, невзрачният в последните три години Милан поизлъска бронята си, но като цяло очакванията на специалистите бяха по-скоро скептични за това как ще се сработят всичките звезди в отбора и особено петимата в нападението - Роналдиньо, Индзаги, Пато и новодошлите Робиньо и Ибрахимович. На всичкото отгоре позастарелият състав бе поверен на треньор, който не е голямо име в „калчото" - дошлият от Каляри Масимилиано Алегри.

Макс и неговите момчета обаче направиха на пух и прах песимистичните прогнози, оглавявайки класирането в ХI кръг, след което не пуснаха първото място до края.

Когато през зимата на мястото на Роналдиньо бе привлечен скандалният Антонио Касано от Сампдория, тръгнаха залози кога той ще се сбие със Златан. Нищо подобно - всички нападатели в отбора си свършиха отлично работата и дори когато в края на първенството шведът получи две поредни наказания от по три мача, на сцената излезе Пато, който окончателно детронира шампиона Интер в миланското дерби.

Несъмнено през новия сезон възроденият „Il Diavolo" ще преследва освен защита на домашната си титла и трофея в Шампионската лига!

2. Интер, 76 т.

След шеметната 2010 г., когато спечелиха всички шест възможни клубни трофея, „нерадзурите" останаха с празни ръце до момента, като в неделя Купата на Италия може да стане някаква известна утеха.

Заменилият Жозе Моуриньо Рафаел Бенитес не се оказа на нужната висота и въпреки че донесе Световната клубна купа, през декември бе уволнен, а на неговото място шокиращо се настани дотогавашният любимец на ултрасите на Милан Леонардо.

Бразилецът съживи отбора и с предпочитания си атакуващ стил спечели доста победи от началото на годината и върна Интер в битката за титлата, наваксвайки изоставането от 13 точки, когато пое отбора.

Леонардо обаче загуби всичко само в рамките на четири дни в началото на април, когато първо падна с 0:3 от Милан, а след това и с 2:5 у дома от Шалке на четвъртфинала в Шампионската лига.

Въпреки това световният шампион от 1994 г. запазва поста си и ще е интересно да видим как след една цяла лятна подготовка неговата офанзивна концепция ще се впише в суровия контекст на италианския футбол.

3. Наполи, 70 т.

Макар и упрекван от мнозина, че схемата му 3-5-2 била остаряла, треньорът Валтер Мадзари успя да вкара славния някога Наполи за първи път в историята му в Шампионската лига, а представленията на нападателното дуо Единсон Кавани - Езекил Лавеци, подкрепяни от дълбочина от словашкия техничар Марек Хамшик, си заслужаваха да бъдат гледани.

Отпадането от Виляреал в Лига Европа и неспособността да се противопоставят на Милан до края в борбата за титлата бяха показателни за неопитността на отбора, но при запазване на състава той има потенциала да възроди спомена за славната епоха на Диего Марадона.

4. Удинезе, 66 т.

Наред с Милан, „зебрите" са големият победител този сезон. Воден от неостаряващия стрелец Антонио ди Натале и младия чилийски гений Алексис Санчес, когото президентът на клуба Джампаоло Поцо сравни с Лионел Меси, отборът от областта Фриули се подигра с къде-къде по-титуловани клубове, останали зад тях.

Сега предстои битка в ситото за груповата фаза на Шампионската лига, а, както и при Наполи, запазването на основните футболисти ще е най-важният приоритет за треньора Франческо Гуидолин.

5. Лацио, 66 т.

Макар и без големи звезди в състава си, „орлите" водеха в класирането до Х кръг, но в крайна сметка не успяха да влязат в четворката, отстъпвайки само по голова разлика. Причината за отстъплението станаха трите последователни загуби към края на първенството от Интер, Ювентус и самите Удинезе.

Въпреки това тифозите няма как да се сърдят на треньора Едоардо Рея, който в миналото първенство спаси отбора от изпадане в последния кръг, така че и петата позиция година по-късно е страхотно постижение!

Едно от откритията на сезона стана бразилският талант Ернанеш, за чийто подпис малко изненадващо миналото лято се пребори именно Лацио.

6. Рома, 63 т.

„Вълците" претърпяха доста сътресения през този сезон - категорично елиминиране от Шампионската лига от Шахтьор (Донецк), уволнение на треньора Клаудио Раниери и в крайна сметка смяна на собствеността на клуба, чийто акции вече принадлежат на американеца от италиански произход Томас ди Бенедето.

Бъдещето на наставника Винченцо Монтела също тъне в мъгла, като по-вероятно той ще бъде заменен от по-опитен специалист.

Намеренията на новия собственик са да докара в отбора американски играчи, тъй че обликът на Рома може да бъде основно променен от следващото първенство.

7. Ювентус, 58 т.

„Бианконерите" са големият губещ в „калчото" тази година, влизайки в ролята на „балонджията" (термин от покера, отнасящ се до играча, който отпада от турнира на последното място преди разпределянето на наградния фонд и „спуква балона" с парите). След трагичното си представяне в Лига Европа, където отпадна в груповата фаза за сметка на Манчестър Сити и полския Лех, през следващия сезон Юве изобщо няма да играе в евротурнирите!

Незапомнено слабото представяне бе оправдано от треньора Луиджи дел Нери с множеството контузии, но дори и да е прав донякъде, той просто не се оказа на нужното ниво, за да води торинския гранд. Сега надеждите на запалянковците са свързани с назначаването на поста на бившия капитан на отбора Антонио Конте. Може пък липсата на европейски мачове да се окаже и плюс в борбата за титлата през следващия сезон...

8. Палермо, 56 т.

Изключително странен, но в крайна сметка щастливо завършил сезон за сицилианците, в който Делио Роси все пак успя да изведе отбора до европейско участие, елиминирайки на полуфинала за Купата на Италия не кого да е, а новия шампион Милан.

След домакинската загуба с 0:7 от Удинезе президентът Маурицио Дзампарини, който обича да сменя треньорите като „носни кърпички" уволни Роси и назначи на негово място Серсе Козми. Само четири мача по-късно след 0:4 от Катания в дербито на острова, Делио бе върнат на поста си.

През изминалото първенство Палермо постоянно участваше и в двете ни редовни рубрики „Приятна изненада" и „Издънка на кръга", а словенецът Йосип Иличич и особено аржентинецът Хавиер Пасторе се превърнаха в двама от най-желаните млади играчи в Италия.

9. Фиорентина, 51 т.

Напуснати от наставника Чезаре Прандели, който пое националния отбор, и с тежка контузия на най-добрия си играч Стеван Йоветич, „виолетовите" начело със Синиша Михайлович поднесоха разочароващ сезон на привържениците си и за втора година поред няма да играят в евротурнирите.

10. Дженоа, 51 т.

Подобно на Фиорентина, и „червено-сините" имаха по-големи амбиции това първенство, които не се осъществиха. Невзрачното представяне стана причина за уволнението на Джанпиеро Гасперини през ноември и смяната му с Давиде Балардини. Под негово ръководство Дженоа поне достави удоволствие на феновете, побеждавайки на два пъти местния враг Сампдория и допринасяйки за отпадането му в Серия „Б".

11. Киево, 46 т.

На фона на финансовите ресурси и игровия си потенциал „Летящите магаренца" се представиха напълно задоволително, стоейки далеч от местата за отпадане през по-голямата част от сезона. Благодарение на добрия тактик и психолог Стефано Пиоли, Киево успя да победи по веднъж Наполи и Интер, а равенството 2:2 на гости на Ювентус два кръга преди края окончателно обезпечи оставането в Серия „А".

12. Парма, 46 т.

Сезонът бе изпратен със смесени чувства от тези, които обичат „дуковете", тъй като отборът отбеляза отстъпление от позициите от миналата година, когато завърши осми. Финалната серия от шест мача без загуба, сред които четири победи над Интер, Удинезе, Палермо и Ювентус, обаче дава надежди за следващото първенство. Мачът на годината несъмнено бе първият от двата успеха срещу Юве - през декември, когато Парма би „бианконерите" с 4:1 насред Торино. Най-добрият играч на тима през сезона бе „Атомната мравка" Себастиан Джовинко, който в двете срещи със „Старата госпожа" отбеляза три гола, наказвайки клуба, държащ правата му, за това, че не му се довери. Дребничкият техничар с голяма сигурност ще се върне в торинския гранд от следващия сезон, а това дава шанс за оставането в отбора на българина Валери Божинов, който по-често бе резерва през изминалото първенство.

13. Катания, 46 т.

Скромният тим от Сицилия се задържа за четвърта поредна година в Серия „А", най-вече благодарение на добрата си финална серия. Кръг преди края островитяните бяха сигурни за мястото си в елита, след като победиха поред преките конкуренти Каляри и Бреша и евроучастника Рома, като преди това извоюваха равенство 2:2 в петата минута на добавеното време на гостуването си на гранда Ювентус.

Както се полага на южняци, и при „слоновете" не мина без треньорски рокади и през януари аржентинецът Диего Симеоне замени на поста Марко Джампаоло.

14. Каляри, 45 т.

А тези не само че са южняци, но и президентът им Масимо Челини е изтъкнат „треньоротрошач" с 23-ма наставници за 19 години начело на клуба! Цяло чудо е, че бившият национален селекционер Роберто Донадони остана до края, след като през ноември замени злополучния Пиерпаоло Бизоли, който пък бе наследникът на поелия Милан Масимилиано Алегри.

Работата на Донадони се характеризира с много силна серия от януари до март въпреки напускането на голмайстора Матри по посока Ювентус, когато отборът събра точки, и трагично представяне от 6 март до края на първенството (1 победа, 4 равенства, 6 загуби).

Отговорът на загадката защо въпреки всичко Каляри не отпадна, се крие в още по-глупавите грешки на другите отбори.

15. Чезена, 43 т.

„Морските кончета" се представиха напълно прилично за новак в елита, като имаха и шеметен старт в първите три кръга (0:0 като гост на Рома и домакински победи с 2:0 над Милан и с 1:0 над Лече), който ги прати на първо място във временното класиране. После нещата сякаш си дойдоха на мястото и трябваше да минат цели девет мача, за да победят отново. С доста бивши и настоящи национали (вратарят Франческо Антониоли, в защитата Давиде Сантон, аржентинецът Маурисио Пелегрино, швейцарецът Стив фон Берген и черногорецът Иван Фатич, в средната линия ганаецът Стефан Апиа и чилиецът Луис Хименес и в нападение албанецът Ерион Богдани) в състава си и със страхотната форма на Емануеле Джакерини в атаката Чезена се оказа съвсем небезобиден съперник, в което се убедиха и някои от грандовете в „калчото".

16. Болоня, 42 т.

За трета поредна година, откакто се завърнаха в Серия „А", „червено-сините" едвам отървават кожата, което не приляга особено на богатата им история. С главна заслуга за запазването на елитния статус е 34-годишният бивш национал Марко ди Вайо, който с 19-те си гола потвърди коментаторското клише за можещите и неможещите.

17. Лече, 41 т.

Дотук добре за южняците, които също както Чезена оцеляха в най-високото ниво на италианския футбол през първия сезон от завръщането си. Макар и без особени звезди в състава си, момчетата на Луиджи де Канио радваха с нападателен футбол и отбелязаха цели 46 гола, което ги нареди на десето място по резултатност в Серия „А"! Само че същевременно те допуснаха най-много попадения от всички отбори в елита - 66, което е с цели 10 повече от последния Бари! За да останат в елита и догодина, в Лече със сигурност трябва да помислят за подкрепления в защита през лятото.

18. Сампдория, 36 т.

Финалисти в КЕШ през 1992 г. и четвърти в миналото първенство, генуезците посрещнаха Нова година на осмо място и никой не очакваше сезонът да завърши толкова тъжно за тях. Персоналният фактор обаче се оказа определящ в случая, тъй като след конфликт с президента Рикардо Гароне нападателят Антонио Касано отиде в бъдещия шампион Милан, а другата звезда - Джампаоло Пацини, бе купен от Интер. Този дует се оказа незаменим и славното минало не помогна на Сампдория, която се срина до 18-о място.

19. Бреша, 32 т.

Миналото лято "лъвовете" празнуваха промоция след петгодишно отсъствие от елита, но запазиха статута си само една година. Представянето им беше неубедително, никой от играчите не се отличи съществено и отпадането не изненада когото и да било.

20. Бари, 24 т.

Безспорно най-шантавият отбор в „калчото" този сезон. Започнаха първенството с победа над Ювентус и две равенства с Наполи и Каляри, след което постепенно си завзеха последното място и не го пуснаха до последно, въпреки че през зимата бяха привлечени талантливи нападатели като Стефано Окака-Чука, унгарецът Гергели Рудолф и норвежецът Ерик Хусеклеп.

Oще: антонио ди натале  интер  италия  леонардо  луиджи дел нери  масимилиано алегри  милан  наполи  обзор  серия а  удинезе  франческо гуидолин  ювентус 



Видео