Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На бас, че не сте чували за тези български забележителности

Ивановските скални църкви представляват разклонена мрежа от над 40 малки църкви и параклиси.
Ивановските скални църкви представляват разклонена мрежа от над 40 малки църкви и параклиси.

Ако сте решили уикенда да се насочите към интересна и необичайна дестинация, имайте предвид, че в България има забележителни места, които си заслужава да посетите. Рилският манастир, Черноморието, Велико Търново, Пловдив са само малка част от преживяванията, които бихме препоръчали на туристите - независимо дали са българи, или чужденци.

Има обаче и редица забележителности, които не са чак толкова популярни, възможно е дори да не сте ги чували. Други е добре да си ги припомним - просто като идея за следващо пътуване.

Затова фиксирайте уикенд за бг пътешествия и си обещайте - без оправдания, без алергии, без страхове, без „следващия уикенд ще отида". Отделете време за вас и вашите сетива.

Гарантираме, че ще видите уникални места, много ценни от историческа гледна точка и интересни за всеки, който се интересува поне малко  от история, различна от тази, написана в учебниците.

Другаде природата и времето са създали причудливи форми - радост за любителите на фотографията. В България има редица скални манастири и езически светилища, които ще са любопитни и на най-отегчения пътешественик. Към тях можем да добавим много еко-пътеки, водопади, скални образувания, които ще изглеждат страхотно на снимките ви за Фейсбук и Instagram, а на живо изглеждат още по-страхотно.

До някои от тези места се стига трудно заради лошите пътища, а част от тях са на доста километри от столицата и от големите областни градове, но това не бива да ви спира. Заслужава си да отделите един уикенд за такава разходка.

В галерията ще видите някои от повече или по-малко известните забележителности на България, които си струва да посетите.

1. Ивановските скални църкви се намират на около 18 км от град Русе. Местността около село Иваново се казва "Писмата", а църквите и параклисите в скалите образуват манастира "Свети Архангел Михаил". Скалните църкви са характерни за средновековието в България, но тези до Иваново са с уникална и сложна структура. Повечето скални светилища са с една-две килии, докато тези са с разклонена мрежа от над 40 малки църкви и параклиси, а монашеските килии са над 300. Всички те са издълбани на различна височина.

Първите килии датират още от XII-ти век, а през XIII и XIV-ти век някои от най-добрите художници на Второто Българско царство са изографисвали стените. Най-богато е изографисан параклисът "Господев дол". Сред ктиторите на скалните храмове са били цар Иван Асен II и цар Иван Александър.

Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Разходката до там не е лесна, но си заслужава. Вдълбаните в скалите светилища са на 30-40 метра височина над река Русенски Лом. До тях се стига по система от стъпала, които са обезопасени с метални парапети. Не поглеждайте надолу, ако имате страх от високото.

Ивановски скални църкви

2. Водопадът "Сини вир" няма да ви впечатли с колосални размери - водният пад е едва 3-4 метра, далеч по-малко от този на Райското пръскало например. Сини вир се намира до село Медвен в южните склонове на Стара планина. Чарът на това място е в изсечените скали и синьото езерце, в което пада водата. Освен многото туристи, водопадът привлича и авантюристи от целия Балкански полуостров заради легендата, свързана с него. Тя твърди, че под водата има пещера, в която е скрито голямо съкровище.

Учудващо или не, но приказките за Сини вир успяват да привлекат иманярите, а 10 човека дори са загубили живота си, преследвайки легендата. До водопада се стига през село Медвен. В селото следвате табелите към Екоселище "Синия вир", а от екослището започва пътека, по която имате около 15-20 минути пеш до водопада.

Над Сини вир има още няколко малки водопада. Надолу по течението на река Янтра са водопадите "Скоковете".

Водопадът "Сини вир"

3. "Татул" е скално-култов комплекс до село Татул, община Момчилград. В центъра на култовото място е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници в България - изсечен от скала саркофаг с формата на пресечена пирамида. Той няма аналог в страната. В масивната канара е изсечен гроб с ориентация изток-запад, а в южната част е издълбан още един гроб.

До тях водят изсечени тържествени стълбища. Смята се, че светилището е служило за жертвоприношения, както и за почитане на езическия култ към Слънцето. Някои историци считат, че става дума за храм на Орфей или че там се намира гробът му, но тази хипотеза не е доказана. През 2004-а в скалния комплекс е открит корен от лоза на възраст около 3000 години. Сортът е наречен "Сълзата на Орфей".

Любопитното е, че на хълма не растат лози, а и в радиус от поне 10 километра не се отглежда грозде. Пътят до село Татул е тесен, но сравнително хубав, маркиран е с табели, които оказват посоката. Преди пешеходната алея до комплекса има и паркинг.

"Татул"

4. "Потопената църква" е била част от село Запалня - село, което се е намирало на мястото на язовир Жребчево в област Сливен. Църквата е построена през 1891-а и се казва "Свети Иван Рилски" . Тя е единствената оцеляла постройка от селото, което е залято след построяването на язовира през 1962-а.

По време на месеците на пълноводие, особено пролетта при топенето на снеговете, храмът остава потопен на 2/3 от височината си. При спадането на нивото на язовира църквата излиза на повърхността. Най-учудващото е, че въпреки че ежегодно църквата е заливана от водите на Жребчево, нейният градеж успява да издържи. Подпорите на църквата са изключително здрави, а стените й са иззидани от майстори от Трявна.

Здравото строителство на храма, както и това, че се намира на хълм, помагат той да се съхрани през годините. До "Потопената църква" се стига лесно. Тя се намира на източния край на язовир Жребчево. Самият язовир е леснодостъпен, намира се на 51 километра от Стара Загора. Наблизо е и подбалканският път Карлово - Казанлък - Сливен.

"Потопената църква"

5. "Чудните мостове" са известна дестинация, но трудно могат да не бъдат споменати, щом говорим за забележителности в България. Те се намират в Западните Родопи. На мястото им е имало пещера, която постепенно е от тогава буйната и пълноводна река Еркюприя.

След това, най-вероятно при земетресение, част от свода на пещерата се срутва и така се образува уникалните скални "мостове". Разбира се, около "Чудните мостове" има и някои народни предания. Едно от тях разказва, че стадата на местните овчари непрекъснато били нападани от змей, който изяждал овцете им. Най-накрая овчарите отровили змея и той легнал в една пещера да умре. Докато обаче влизал в пещерата, той избил част от скалите и така се образували мостовете.

Бъдете подготвени - до Чудните мостове се стига по третокласен път, който се отклонява от по шосето Асеновград - Смолян и минава покрай село Забърдо. "Чудните мостове" са на 8 километра от селото. Огромен плюс все пак е, че навсякъде по пътя има указателни табели.

"Чудните мостове"

6. Вила "Армира" е на 8 километра от Ивайловград. Тя е красив комплекс от римски жилищни сгради, които датират от I-ви век сл. Хр. Това е най-пищният жилищен комплекс от римската епоха, който можете да видите в България. Площта на вилата се е простирала на 3600 кв.м площ.

Върху тази площ са разположени жилищни сгради, както и градина за разходки и отдих. За създаването на вилата са били специално открити и разработени кариери за мрамор. В края на IV-век вилата е опожарена, а останките от нея са съхранени благодарение на земетресение, което я затрупва и по този начин спасява останалото от нея. В момента вилата е добре реставрирана и функционира като музей.

До "Армира" се стига лесно - в началото на Ивайловград откъм кв. "Лъджа" има кръстовище с табела, която оказва пътя до вилата.

7. "Мишкова нива" представлява светилище, което е в района на Малко Търново, близо до границата с Турция. Това е най-древното тракийско светилище в Странджа планина. Първоначално камъните в светилището изглеждат безразборно разхвърляни, но всъщност са подредени в три кръга. В центъра на кръговете е запазен жертвеник. Отстрани мястото и подредбата му напомня малко на Стоунхендж.

Подобни места са познати в цяла Югоизточна Европа, но "Мишкова нива" е най-голямото и добре запазено светилище от този род. Те са служили за жертвоприношения - безкръвни с леене на вода, вино и мляко, или кръвни - с пренасяне в жертва на животни. Около тях обикновено се е оформял некропол. Може би по тази причина местните споделят, че стигайки до мястото усещат силна негативна енергия, както и главоболие и общо неразположените.

До "Мишкова нива" се стига доста трудно, но и в това има нещо положително - мястото не гъмжи от туристи през активния сезон.

Тъй като светилището се намира зад граничните ограждения, за да го посетите, трябва първо да се свържете с Музея в Малко Търново, Информационния център в града или Гранична полиция. От там ще получите разрешение за преминаване през граничните съоръжения. До там се стига по главния път за ГКПП към Турция. Подминавате отбивката за вилната зона в местността Манастирчето и на 500 метра е порталът на граничния кльон. От там продължавате направо и след това на първия разклон завивате вдясно.

"Мишкова нива"

8. Село Бръшлян е обявено за архитектурен резерват, точно както и Арбанаси, Котел, Жеравна и други. Селото е в Югоизточна България, в природен парк "Странджа". То е съхранило автентичната култура и архитектура на странджанския край от XVIII и XIX век.

В Бръшлян са реставрирани килийното училище на селото, три параклиса, камбанарията на църквата "Свети Димитър". В музея е организирана етнографска сбирка на традиционното българско земеделие. Жителите на Бръшлян взимат активно участие в Илинденско-Преображенското въстание през 1903-а.

При потушаването на бунтовете селото е силно пострадало. Всичките му 150 къщи са ограбени, а населението бяга към Малко Търново. В момента в Бръшлян живеят между 40 и 60 човека, в зависимост от сезона. Селото е на 10 километра от Малко Търново и на 50 километра от Буграс. Разстоянието от София до Бръшлян е 450 километра.

 

Най-четените