Най-великата голмайсторска надпревара: светът не е виждал чудо като двубоя Меси - Роналдо | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Най-великата голмайсторска надпревара

Мигел Дилейни, собственик на сайта FootballPantheon.com , за ЕSPN Soccernet 28.03.2012, 13:48 (обновена 30.03.2012, 10:19)

1 от 3 снимки Назад Напред

Лионел Меси, Кристиано Роналдо

Снимка: © Getty images

Светът не е виждал чудо като двубоя Меси - Роналдо

Не личи от пръв поглед, но през миналия футболен уикенд бе сътворена много история. И тази седмица предстои още повече. Уникалното не е в смазващото превъзходство на Барселона и Реал (Мадрид), а в невероятната резултатност на водещите играчи на двата отбора - Лионел Меси и Кристиано Роналдо.

В събота и двамата се разписаха. Естествено. Вероятно ще го направят и идната събота. Лекотата, с която бележат голове, вече ни кара да го приемаме за даденост, за нещо напълно нормално.
Но ако поставим фактите в исторически контекст, ще бъдем наистина удивени.  Головете на Меси и Роналдо (два) срещу Майорка и Реал Сосиедад бяха съответно под номер 55 в 46 мача и 45 в 42 мача.

За трети пореден сезон тези двамата вкарват все повече. През 2008/09, когато заедно достигнаха финал за Шампионската лига (португалецът още играеше в Манчестър Юнайтед), бяха отбелязали средно по 0,62 гола на мач. През 2009/10 - 0,92. През 2010/11 стойност се вдигна до 0,97.

А през настоящата кампания до момента е 1,2 - почти безпрецедентно постижение в историята на клубния футбол, дело на двама конкуриращи се стрелци!

Да, през сезон 1972/73 Герд Мюлер и Еузебио достигат до 1,3, но това се явява препокриване на пика на кариерите на едни от най-великите нападатели за всички времена, докато Меси и Роналдо не са приключили сезона, а и им предстоят да играят още доста години.

И да, през 1960/61 португалецът Жозе Агуаш (Бенфика) и немецът Уве Зелер (Хамбургер) също са достигнали до 1,2, но по тяхно време мачовете са били много по-резултатни.

Към това трябва да добавим и че няма други двама топ голмайстори във водещите европейски първенства, които да са били толкова постоянни в наказването на противниковите вратари, сезон след сезон, с нарастващ брой на попаденията.

Наскоро Хосеп Гуардиола сравни своя възпитаник Меси с това, което бе Майкъл Джордан за баскетбола. Ако това е така, то тогава Кристиано е Карл Малоун - поне по отношение на статистиката. Ако продължаваме със сравненията, можем да ги оприличим още на Прост и Сена или на Федерер и Надал.

Най-невероятното обаче е, че за разлика от Еузебио и Мюлер, те не са централни нападатели. Защо, по дяволите, бележат толкова много?

Най-очевидният отговор е: заради таланта си. Но обяснението е твърде просто.

Освен това има сериозна разлика в мащаба на въпросния талант - докато единият от двамата се бори за признанието за най-силен играч на своето време, другият посяга към трона на най-добър за всички времена.

Разбира се, тези определения са относителни. Никой футболист, без значение колко талантлив, не се състезава във вакуум, ами в заобикаляща среда от съотборници, противници и всякакви други обстоятелства, така че и контекстът е много важен за анализа.

Като начало, трябва да отбележим, че Меси и Роналдо са част от едни от най-добрите състави на Барса и Реал за всички времена.

Малко са примерите в световния футбол за такъв съвършено сработен механизъм, какъвто е отборът на каталунците в момента, при това воден от треньор, който съвсем естествено пасва на мястото си.

От другата страна е Кралският клуб, където никога не са имали таван на разходите за селекция, а начело е друг блестящ наставник в лицето на Жозе Моуриньо, който пък си оспорва с Гуардиола статута на най-голям в професията в момента.

Така че, трябва да признаем, и Лео, и Кристиано разчитат на оптималния трамплин за подвизите си.

Мнозина смятат, че нивото на испанското първенство извън грандовете е твърде ниско и великолепното дуо вкарва без проблеми по тази причина. Но защо тогава двете звезди го правят със същата лекота и в Шампионската лига?

Меси е реализирал 8 гола в 7 мача с водещи отбори от английската Висша лига, включително два на финали в най-силния клубен турнир.

Оказва се, че класата на Барселона и Реал е такава, че на практика факторът съперник не е от чак такова значение. През 70-те години, по времето на Аякс на Йохан Кройф и Байерн на Франц Бекенбауер европейският футбол бе много по-демократичен.

На второ място идват самите схеми на двата испански клуба. Въпреки че всяка тактическа схема е базирана на минала такава, то никога досега формациите не са били толкова сложно конструирани.

Няма съмнение, че Моуриньовият Реал е изграден така, че да използва максимално потенциала на Кристиано Роналдо, който, играейки на ръба на засадата, зад нападателя или по крилото, безмилостно наказва всяка пролука в противниковата отбрана.

Всъщност, може да се каже, че Роналдо е изключително резултатен само когато атаката е подредена така, че да обслужва неговия талант. Доказателство за това е драстичния спад в головете му през 2008/09, когато привличането на Димитър Бербатов в Манчестър Юнайтед наруши хармонията от предишния сезон.

През 2007/08 Уейн Рууни и Карлос Тевес водеха битки, за да освободят португалеца от ангажименти в дефанзивен план и да му дадат пълна свобода. Тогава Кристиано отбеляза 42 попадения в 49 мача. Като добавим към тях 173 в 180 срещи за три сезона в Реал, се получава средно около гол на мач. През 2008/09 с по-бавния Бербатов до себе си резултатността му падна до по-малко от гол на два мача - 26 в 53.

Системата на Моуриньо обаче максимизира потенциала на Роналдо.

За разлика от мадридския клуб, схемата на Барселона пък е изградена ОКОЛО, а не ЗА Меси. Решението на Гуардиола да премести аржентинеца от фланга в центъра повиши рязко броя на попаденията му, а така Лео получи и по-голяма отговорност.

Както самият трикратен носител на "Златната топка" споделя, "Пеп ми каза какво иска и какво очаква от мен: да играя изнесен по-напред - по-близо до противниковата врата, и да вкарвам повече".

И както виждаме, той прави точно това.

Както се случва често на практика, не само отборите правят играча, но и играчът прави отбора. И докато двата тима оптимизираха начина, по който използват своите звезди, Меси и Кристиано Роналдо също стават все по-добри с времето.

Всичко това води до споменатите исторически показатели на двамата и ние, техните съвременници, имаме всички основания да се възхищаваме, но не и да се учудваме чак толкова.

Oще: атлетик (билбао)  атлетико (мадрид)  барселона  виляреал  герд мюлер  голмайстор  димитър бербатов  еспаньол  еузебио  испания  кристиано роналдо  лионел меси  ману  манчестър юнайтед  примера дивисион  райо валекано  расинг (сантандер)  реал (мадрид)  реал (сарагоса)  севиля  спортинг (хихон) 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.03.2012, 08:17

2 Atanas Georgiev | 29.03.201208:18

Освен това има сериозна разлика в мащаба на въпросния талант - докато единият от двамата се бори за признанието за най-силен играч на своето време, другият посяга към трона на най-добър за всички времена. поклон поклон поклон поклон поклон поклон поклон
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 13:46

1 Разбирача | 28.03.201218:19

Малко съм объркан от "терминологизацията" на "за" и "около". Може би просто CR7 играе по крилото, докато Меси - в центъра. Затова визулано погледнато, постройката на Барса, с което и играта, е "около" него, докато при Реал не е точно така. Там на Кристиано много по-често му се налага (може просто защото и той самият си е "лаком") да се опитва да играе сам, а от крилото това е по-лесно постижимо.

Според мен, независимо дали е "за" или "около", резултатът е един и същ - двамата са водещи реализатори на отборите си без да са централни нападатели (макар че "фалшива деветка" си е баш "ниска и бърза деветка").

А доколко постройката и играта на Реал/Барса помага повече на CR7/Меси да вкарва повече, или с прости думи "доколко отборът играе ЗА Роналдо/Меси", мисля че статистиката от този сезон е красноречива - Меси е отбелязал 36.2% от головете на Барса този сезон, докато CR7 - 32%, като дори е участвал в повече мачове от Меси.
   

оценка

+0 -0


Видео