Европа си мисли, че може да отдели политическата дейност на „Хизбулла" от терористичните й операции, ала "Партията на Аллах" просто не работи така.
На 5 февруари министър Цветан Цветанов обяви резултатите от разследването на терористичния атентат на бургаското летище „Сарафово" от 18 юли 2012 срещу израелски туристи, когато загинаха петима израелци и българския шофьор на автобуса.
Напомняме, че по негови думи двама от участвалите в атентата са „членове на военното подразделение на Хизбула". Неслучайно това изказване бе насочено само към военното крило на „Хизбулла", а не към организацията в нейната цялост.
Откритията на българското разузнаване предизвикаха буря от мнения в ЕС дали ливанската организация да бъде добавена в списъка с терористични групи като едно цяло или да присъства само там само нейното военното или терористично крило. Дали на практика това са отделни звена в специфичната структура на "Партията на Аллах"?
„Хизбулла" е много неща. Първо, тя е една от водещите политически партии в Ливан. Тя е и социално, и религиозно движение, което най-вече обслужва ливанската шиитска общност.
Освен това, „Хизбулла" е най-голямата военна организация в Ливан. И единствената, която запазва оръжието си и определя въоръжените си представители като "ислямска съпротива" в отговор на условията, поставени от споразумението в Таиф през 1989, което завършва с ливанската гражданска война.
Различните елементи на групировката са създадени, за да се допълват взаимно, но реалността е друга
Отчасти причината се корени в разделянето на тайните дейности на „Хизбулла". Това е резултат и от множеството идентичности на организацията - ливанска, паншиитска, проиранска - и съответните конкуриращи се цели на всяка една от тези различни идентичности.
Идеологическото придържане на "Хизбулла" към революционната доктрина на иранския аятолах Хомейни - "велаят-е-факих" (върховенство на религиозния правовед), според която ислямското шиитско духовенство трябва да оглавява правителството - е ключов източник на конфликти.
По този начин групировката едновременно се придържа към повелите на иранските духовници, ливанската държава, сектантската си шиитска общност в Ливан и останалите шиити в чужбина.
Последствията от тези конкуриращи се идеологии станаха ясни през юли 2006, когато "Хизбулла" въвлече Израел и Ливан във война, нежелана и от двете държави, пресичайки демаркираната от ООН граница. Това доведе до убийството на трима израелски войници и отвличането на още двама от тях след военна засада.
Две години по-късно търканията отново излязоха наяве, когато "Хизбулла" превзе Западен Бейрут с въоръжени сили, насочвайки оръжията си за "съпротива" срещу самите граждани на Ливан.
Предаността към Иран надделява
Връзките на политическото ръководство на „Хизбулла" с незаконни дейности също са несъмнени. Според документи на ЦРУ, дори преди Хасан Насрала да заема поста на генерален секретар през 1992 година, той е бил "директно обвързан с много тернаористични операции на "Хизбулла", включително отвличания на хора и самолети, както и атаки срещу ливански противници.
Най-редовно политически лица от "Хизбулла" биват свързвани с терористични и престъпни дейности на групировката. Един от сериозните примери е през 2008 година, когато членът на "Хизбулла" Али Караки планира терористичен акт в азербайджанската столица Баку, а брат му Хасан Антар Караки ръководи голяма банда за продажба на крадена и фалшифицирана валута във Филаделфия.
Хасан Антар Караки бе разкрит от агент под прикритие на ФБР, представил се за член на престъпния свят във Филаделфия. Караки е основна фигура във фалшификаторските акции на "Хизбулла". Дори успява да продаде на агента от ФБР фалшиви британски и канадски паспорти.
Междувременно - при срещи в Ливан и САЩ - партньорът на Караки - Хасан Ходрож, говорител на "Хизбулла" и ръководител на поделението по палестинските въпроси в политическия ешелон на групата, се е опитвал да се снабди с дълъг списък от комплексни оръжия от черния пазар.
Това трябвало да стане със съдействието на представители на "Хизбулла" по цял свят. Съдебни документи сочат, че Ходрож е искал "тежко въоръжение" за "борба с евреите и защита на Ливан."
„Трябва да се действа внимателно", казва Ходрож на агента на ФБР под прикритие - защото хора в САЩ биха могли "да лежат в затвора до 100 години", ако бъдат заловени да работят с "Хизбулла".
Тайно или явно
При такива случаи, когато хора, открито свързани с политическите дейности на "Хизбулла", са ангажирани в престъпни и терористични акции става все по-трудно да се отделят откритите операции на "Хизбулла" от тайните.
Твърде малко е известно за вътрешната йерархия на военното крило на "Хизбулла", констатира доклад от 2012 година. Изтъкнато е „изключително потайното му естество и употребата на сложни защитни мерки."
Структурата на терористичните дейности на "Хизбулла", финансирането и логистиката на терористичните й актове в чужбина са също толкова потайни.
Известно е, че терористичната мрежа на "Хизбулла" - Ислямската джихад организация (IJO) - официално е основана през 1983 година, когато главният терорист на "Хизбулла" Имад Мугние бяга в Иран. Преди това той е организирал бомбардировката (октомври 1983 г.) на казармите на американските морски пехотинци и френските войски в Бейрут, като помощник е неговия зет Мустафа Бадредин.
Сложна организационна и лидерска структура
Общото управление - "Маджлис ал-шура" (Консултативен съвет) - има пълната власт за вземане на решения. Звеното ръководи няколко подчинени функционални съвета. Всеки съвет се отчита директно пред "Маджлис ал-шура", който, както заместник-генералният секретар на "Хизбулла" Наим Касем пише в книгата си, "отговаря за цялостната визия и политики, ръководейки общата стратегия за функциониране на партията и вземайки политически решения."
Оценката на американски експерти съответства на описанието на Касем. "Хизбулла има унифицирана лидерска структура, която ръководи допълнителните, а и донякъде отделни елементи на организацията," гласи доклад на агенцията Congressional Research Service.
Генералният секретар, който в момента е Насрала, председателства „Маджлис ал-шура" и действа като лидер на групировката под властта на "религиозния правовед" аятолах Али Хаменей, върховен лидер на Иран.
Пет административни органа, свързани с тематични отговорности, ръководят политическата, военната (джихад), парламентарната, изпълнителната и съдебната дейност на "Хизбулла". „Маджлис ал-шура" се занимава с всички елементи от дейността на групировката, включително политическото и военното крило, като част от едно общо цяло.
Къде се крие успехът?
"Ако военното крило беше отделно от политическото, това би имало последици и би се отразило върху политическата сцена" заявява Касем пред ливански вестник през 2000 г. "Генералният секретар на "Хизбулла" е шеф на консултативния съвет и шеф на съвета по джихад, което означава, че имаме един лидер с една администрация."
Съветът по джихад е функционален орган, подчинен на „Маджлис ал-шура", отговорен за всички военни въпроси.
Касем пише, че той включва „хората, отговорни за съпротивителната дейност, независимо дали става дума за ръководство, вербовка, обучение, оборудване, сигурност или други свързани със съпротивата дейности".
За да изпълнява мисията си, съветът е разделен на няколко по-малки единици, отговарящи за защитата на лидерите, вътрешно и външно разузнаване, както и за операциите в чужбина.
Поделението за сигурността на партията допълнително се разделя на три подгрупи: централна сигурност, превантивна сигурност и сигурност в чужбина. През 2000 г. се твърди, че е основано и специализирано поделение за контраразузнаване.
При тази структура военните сили на "Хизбулла" и терористичните им групи, наравно с органа за сигурност, се отчитат пред Съвета по джихад.
До убийството му Мугние бе главният военен командир на "Хизбулла" и се смяташе, че ръководи лично Съвета по джихад. Според някои източници той е имал и пост в „Маджлис ал-шура", което би било логично за военен командир на партията.
Съветът по джихад има стратегическа неопределеност
Мнозинството от висшите кадри на "Хизбулла", както и избраните в парламента нейни представители, не са информирани в подробности за тайните военни и терористични дейности на партията. Решенията за тях се вземат само от най-висшите лидери.
Според американското правителство тези дейности се "изпълняват" от водачите на военното крило на „Хизбулла". То е известно като "Ислямска съпротива" и е ръководено от Бадредин, от IJO и се наблюдава от Насрала.
Европа - единна в многообразието
Подходът на Европа към „Хизбулла" е различен. Много европейски правителства се съпротивляват на международните опити организацията да бъде обявена за терористична група, като разграничават политическото от военното крило на "Хизбулла".
Великобритания разграничава терористичното звено на "Хизбула" ("Ислямската джихад организация"), военното й крило и политическата й фракция, като IJO е забранено в Обединеното кралство от 2000 г., а военното крило - от 2008 г.
Холандия обявява „Хизбулла" за терористична организация през 2004 г., без да прави разлика между политическото и военното крило. Холандски разузнавателен доклад от същата година подчертава, че "политическото и терористичното крило на "Хизбулла" се контролират от един координационен съвет."
Европейският съюз е предприемал действия срещу интересите на "Хизбулла" в миналото. През май 2002 г. ЕС замразява за първи път активите на не-европейска терористична група, като добавя седем свързани с "Хизбулла" лица - включително Мугние - към списъка си с финансови санкции срещу терористи.
Тогава Брюксел не санкционира "Хизбулла" като организация. На 10 март 2005 г. Европейският парламент гласува незадължителна резолюция, с която признава, че съществуват „ясни доказателства за терористични дейности от страна на „Хизбулла" и призовава Европейският съвет да предприеме "всички необходими стъпки, за да ги ограничи."
Необходимите стъпки така и не се случват
Повечето европейски страни предпочитат да правят удобни разграничения между различните части на "Хизбулла", дори когато самите лидери на групировката не ги правят.
Сега, когато европейските лидери мислят дали да заклеймят "Хизбулла" като терористична групировка, те би трябвало да я оценяват по общата сума от действията й.
Не може да бъдат опрощавани престъпни, терористични или военни действия на "Хизбулла", само защото тя е ангажирана и с политически или хуманитарни дейности. И както демонстрира терористичният акт в Бургас, "Партията на Аллах" може да мобилизира свои членове за всичко - от престъпни начинания до терористични актове далеч извън границите на Ливан.
Въпреки че "Хизбулла" е съставена от многобройни комитети и поделения, тя действа като едно общо цяло.
Американското разузнаване я определя като "многостранна, дисциплинирана организация, съчетаваща политически, социални, паравоенни и терористични елементи". Освен това, решенията дали да се прибегне до въоръжена или терористична тактика се преценяват внимателно."
През октомври 2012 г. Наим Касем от "Хизбулла" обобщава: "Нямаме военно крило и политическо крило, нямаме "Хизбулла" от една страна и партия на съпротивата от друга... Всеки елемент от „Хизбулла" -- от командири до членове в различните ни прояви - служи на съпротивата. И съпротивата е най-висшият ни приоритет."
Може би пък е време Западните лидери най-сетне да се вслушат в думите му.
