Не може да не сте ги забелязали. Белите автобусчета, които возят на работа народните представители. Събират ги на стада от ведомствените жилища и ги изсипват на служебния вход на парламента.
Дами и господа на средна възраст, облечени с конфекция и анонимни физиономии, депутати n-ти мандат.
Ако ги срещнете на произволна улица оттатък жълтите павета, няма и да разберете, че сте се разминали със законотворец. Една стабилна част от тях също не се осъзнават като такива.
27 депутати блестят с отсъствието си в пленарната статистика. 10% от народните представители нямат нито едно изказване от парламентарната трибуна. Нито дума, нито ред.
Остава мистерия какво ги е накарало да оставят дом, семейство и професия, за да кандидатстват за пост в институция, в чиято дефиниция стои говоренето.
За сметка на това, Мая Манолова била най-активната - с почти 22 часа кумулативно говорене. Което не е изненадващо, имайки предвид епичното приемане на новия Изборен кодекс, сравнимо само с усилията на вярната Пенелопа, която през деня плетяла погребалния саван на Одисей, а през нощта го разплитала, за да не се "даде" на кандидат-женихите.
Като цяло - интересна, но подвеждаща статистика. Не е важно "кой колко", а "кой какво" говори.
Далеч по-запомнящи се бяха 15-те минути слава на Делян Пеевски ("Г-н Цветанов, погледнете ме в очите").
Или изпуснатата фраза на Йордан Цонев към Михаил Миков (в разгара на антиправителствените протести, малко след нощта на Белия автобус и при мъчителните напъни за актуализация на бюджета): "Иди се обади на Йовчев, вече е блокирано всичко. Да не пита после: Ама аз не знаех".
Или репликата на Стефан Данаилов: "Не знам какво ви става, като стъпите на тази трибуна".
42-то Народно събрание ще си остане в историята с кворумните гимнастики, с оглушителната тишина на провалените пленарните заседания и с вотовете на недоверие без дебати.
Ще се запомнят и отчаяните опити да се спре медийното отразяване на протестите с отегчителните преки предавания на парламентарния блиц-контрол, когато в атмосферата на микрофоните бучаха освиркванията на хората отвъд огражденията.
Парламентарната група на анонимните законотворци ще продължи да се разширява, докато не се промени начина, по който се избират - от безименния пръст върху правилното копче на пулта за гласуване до истински представители на избирателите си.
Освен ако в следващия парламент Мартин Захариев не внесе законопроект за задължително говорене.
