Бихте си помислили, че Азедин Алая, легендарният моден дизайнер, е решен да преоткрива колелото, като се има предвид шумът около получаването на достъп до първото му ревю на колекция с висша мода в Париж миналата седмица.

Само избрана малка група VIP персони от модния свят получиха покани за интимното представяне на дребничкия тунизиец в дома му, превърнал се и в творческо студио, на улица "Муси" в популярния парижки квартал Маре, където той винаги се разхожда само пеша.

Както винаги, тунизиецът покани единствено отбрана публика

Кои присъстваха? Не и Анна Уинтур. Изключително независимият и прям дизайнер, който контролира изцяло собствения си маркетинг, рядко изпраща на списанията свои модели за фотографиране, приема само клиенти, които лично харесва, рядко дава интервюта или се появява лично на публични места... И се осмели да нанесе удар на модната индустрия и най-свещените й крави в лицето на Уинтур и Карл Лагерфелд в скорошно интервю.

Моделиерът е на нож с главната редакторка на Vogue още когато откри, че творбите му не са включени в голяма модна изложба, която тя курира в "Института по костюмите" към музея "Метрополитън" в Ню Йорк.

Алая също така редовно критикува трескавите темпове на модата, цитирайки като пример смъртта на Алекзандър Маккуин и определяйки като сериозно разочарование непрекъснатия натиск върху дизайнерите да измислят следващия моден суперхит.

Знаем обаче, че на представянето на Алая все пак са били немалко големи имена - като Донатела Версаче, филмовата режисьорка София Копола и рапзвездата, превърнал се в моден дизайнер Кание Уест, заснети да пристигат на събитието.

За разлика от мнозина в бранша, Алая никога не се е подмазвал на списанията

Роденият в Тунис моден дизайнер обаче винаги е играл играта си в модния бизнес по собствени правила. Алая за първи път се изстрелва към славата през 80-те години, създавайки прилепнали, изглеждащи почти като втора кожа плетени облекла на стойност около 1000 лири, които все пак подлузяват разумните (и доста богати) жени по цял свят.

Той никога не се е нуждал от препоръки. Защо са му такива, когато има най-влиятелните, привличащи вниманието на медиите жени на света - от Мишел Обама и Карла Бруни-Саркози, до Мадона и Наоми Кембъл, негова муза от 23 години, която той определя като негова осиновена дъщеря, редящи се на опашки за неговите рокли?

Виктория Бекъм го нарича свой любим дизайнер. Марк Джейкъбс му е най-добър приятел, както и Миуча Прада. Прада го финансира, за да върне бизнеса си в правия път през 2000 г., давайки му абсолютна свобода да прави каквото намери за добре. Той го изкупува обратно - и година по-късно продажбите са нараснали с 30% и са надминали $17 млн.

Алая е филмова легенда (помните ли "Баровки", където в момента на опита за грабеж Алиша Силвърстоун заявява: "Внимателно, това е от Алая"), а наскоро и звезда в процес за военни предстъпления в Хага, където музата и лоялна поддръжница на дизайнера Наоми Кембъл отиде на свидетелската скамейка в кремава рокля на Алая.

Кембъл също така шумно бойкотира бала на "Института по костюмите" към "Метрополитън" през 2009 г. като израз на отвращение от игнорирането на Алая за изложбата 'Моделът като муза'.

Наградите му са твърде много, за да бъдат изреждани. Той е сред малцината, позволили си да откажат ордена "Кавалер на Почетния легион" - френския еквивалент на рицарското звание, както и, ако вярваме на пресата, е отхвърлил офертата да заеме висш пост в модата - главен дизайнер в Dior, след изхвърлянето на Джон Галиано.

Но членството в клуба на висшата мода води до някои компромиси

Все пак нещо липсваше в пъзела. Прет-а-порте колекциите на Алая, дебютирали през 1983 г., винаги са били нещо, за което се е чакало на опашка в модните бутици. Но макар и да е създавал поръчкови еднократни облекла за Грейс Джоунс и милиардерки-джетсетъри, Алая не е бил признат за представител на висшата мода от хората, които имат тежест в бранша. Особено от тесногръдата френска организация, представляваща най-ексклузивния частен моден клуб в света - т.нар. Chambre Syndicale (създадена през 1868 г.).

Сега в Париж Алая, синът на скромни тунизийски фермери, най-после може спокойно да се нарече висш моделиер. Той, наравно с няколко други знаменити дизайнери като Джорджо Армани, вече е (чуждестранен) член-кореспондент на лигата, която е задължена да се придържа към стриктни правила и условия, определени от Chambre Syndicale, намираща се под протекциите на френското правителство.

Една от тях е членовете й да провеждат дефилета на колекции на висша мода два пъти в годината. Досега Алая е организирал такива единствено когато е имал желание да го стори...