Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сърбия няма Exit от балканските пътища на историята

Президентът и външният министър на Сърбия - Борис Тадич (дясно) и Вук Йеремич (ляво) Снимка: БГНЕС
Президентът и външният министър на Сърбия - Борис Тадич (дясно) и Вук Йеремич (ляво)

На 11 юли президентът Борис Тадич отдаде почит на 8000 босненски мюсюлмани, убити в град Сребреница, след завземането му от силите на босненските сърби преди 15 години.

В същото време в Нови Сад, почитатели на музиката от цяла Европа се забавляваха на 10-ия годишен музикален фестивал Exit - от няколко години фестът е една от най-привлекателните летни дестинации за хиляди младежи от страната и чужбина.

Името Exit не е случайно избрано. „С него организаторите на фестивала представят "изхода" от сръбския национализъм", коментира "Икономист".

Не всички обаче възприемат този подход.

В продължение на години Сърбия отричаше мащаба на престъплението в Сребреница, окачествено като геноцид от Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия и Международния съд в Хага.

След дълги и яростни дискусии сръбският парламент през март т.г. прие декларация, в която осъжда клането и поднася извинения на жертвите и на техните семейства.

Белград се зарече да издири и да арестува укриващия се Младич, за когото се смята, че се намира в Сърбия. Декларацията беше приета по инициатиа на проевропейския президент Борис Тадич и в името на предстоящите преговори за членство на Сърбия в ЕС.

В навечерието на 15-та годишнина от клането на над 8000  мюсюлмански мъже и деца от босненски сърби Сърбия призова за помирение.

В същото време босненската опозиционна Сръбска демократическа партия (SDS) обяви награждаването на Радован Караджич на церемония, която бележи 20-годишнината на партията.

Бившият босненски сръбски лидер от времето на войните и ключовият му съюзник Момчило Краишник, лидер на събранието на босненските сърби по това време, основаха SDS преди разпадането на бивша Югославия и на фона на насилие в началото на 90-те.

Караджич в момента отговаря пред Международния наказателен съд за военни престъпления в бивша Югославия в Хага за ролята си във войната в Босна от 1992-1995 и особено за клането на мюсюлмани в Сребреница. Трибуналът осъди Момчило Краишник на 20 години затвор за военни престъпления, извършени срещу не-сърби по време на войната.

Отличията бяха връчени на съпругата на Караджич Лиляна Зелен-Караджич и на брата на Краишник Мирко в навечерието на отбелязването на 15 години от клането в Сребреница.

Ратко Младич, командващият босненските сърби в Сребреница, остава на свобода, издирван от трибунала за военни престъпления в Хага по обвинение в геноцид, извършен по време на войната в Югославия.

Когато влезе в Сребреница начело на войските си през 1995 г, той възкликна, че е освободил града от "турците" - презрителен термин, използван за бошняците, напомня "Икономист".

Турция става най-добрият приятел на Сърбия.

Иронично е, че както изглежда, Турция сега става новият най-добър приятел на Сърбия. След като присъства на церемонията в Сребреница, турският премиер Реджеп Ердоган посети Белград. Серия от споразумения бяха постигнати между двете страни, включително за премахване на визите. Споразумение за свободна търговия ще влезе в сила през септември. Придружаван от Тадич, Ердоган посети югозападния регион Санджак, където двамата откриха турски културен център.

През последната година Турция започна да играе все по-настъпателна роля в Западните Балкани, като работи по помирението между сърби и бошняци в Босна и между съперничещи си мюсюлмански групи в Санджак.

Предишните случаи на турско настъпление в региона не са били посрещани толкова добре.

"Exit" се провежда в голямата крепост Петроварадин на Дунав, построена от австрийците преди 300 години, за да пазят тогавашните им територии от османските турци.

Днес крепостта е далеч по-приветлива. Но броят на посетителите на фестивала е намалял значително тази година - особено сред сърбите и други граждани на бившите югославски републики, които пострадаха тежко от финансовата криза.

Слободан Милосавлевич, сръбският министър на търговията, заяви, че очаква ръст от 2% тази година, след свиването от 3% през 2009 г. Но увереността липсва. Това е една причина за забавянето на преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС.

Проблемът с Косово може да я забави още повече.

Косово обяви независимостта си от Сърбия през февруари 2008 г. По искане на Сърбия, Международния съд ще даде незадължително становище по законността на декларацията на 22 юли.

След това Сърбия планира да се обърне към Общото събрание на ООН, с искане да приеме резолюция за нови преговори по статуса на Косово. Но сръбските лидери са предупредени, че това ще предизвика недоволството на страните, признали независимостта на Косово, включително 22 от общо 27 страни-членки на ЕС. Сърбия, а също така Русия, Китай и Индия отказаха да признаят независимостта на Косово.

Сърбия подаде молба за членство в ЕС през декември, но Германия дава знаци, че подкрепя продължително прекъсване на процеса на разширяване на ЕС след присъединяването на Хърватия, което вероятно ще се случи през 2012 или 2103 г.

Ако Сърбия започне борба за Косово, германците и техните поддръжници ще получат перфектното извинение да не приемат страната в съюза.

А за това има знаци. Тази седмица сръбският външен министър Вук Йеремич заяви, че решението в Хага, относно законността на независимостта на Косово, няма да бъде последния епизод от борбата на Сърбия за нейната териториална цялостност.

В изявлението си, публикувано на сайта на сръбското външно министерство, Йеремич подчертава, че 22 юли "ще се превърне в момента на истината и предупреждение към представителите на албанските временни власти в Прищина, които смятаха, че с едностранни актове могат да променят основните норми на международното право".

Главната стратегическа цел на Сърбия остава членството в ЕС, заявява Милославевич, но ако то започне да изглежда недостижимо, страната ще засили още отношенията си с Русия, Китай и Турция.

След две години ще се навърши един век, откакто балканските страни се освобождават от Османската империя след повече от 500 години. Изглежда, няма изход от странните пътища на историята.

 

Най-четените