Къде са те сега: Световните шампиони на Франция от 1998 г.

Снимка: Getty Images

Къде са те сега: Великите "петли" световни шампиони...

Вратар: Фабиен Бартез

Бартез никога не е бил сред най-големите вратари, но винаги е играл на ниво с националната фланелка. Двукратен шампион на Франция с Монако и носител на трофея от Шампионската лига с Марсилия през 1993-та, Бартез премина в Манчестър Юнайтед през 2000 г., след спечелването на Европейското първенство. Отказа се през 2007-а, а 10 години по-късно се занимава с втория си любим спорт, а именно моторния спорт.

Десен бек: Лилиан Тюрам

Рекордьор по мачове с националната фланелка на Франция – 142, и един от най-добрите защитници на своето поколение, Тюрам също триумфира както на Мондиал 98, така и на Евро 2000. Започна кариерата си в Монако, след което премина през Парма, Ювентус и я завърши в Барселона. Има едва два гола за националната гарнитура на „петлите“, но и двата бяха от изключителна важност – в полуфинала през 1998-а срещу Хърватия. Окачи бутонките точно 10 години след триумфа на домакинския мондиал. Активист срещу расизма още като футболист, през 2010 г. Тюрам стана и посланик на УНИЦЕФ.

Централен защитник: Франк Лебьоф

Франк Лебьоф замени наказания Лоран Блан във финала през 1998 г., но се представи на ниво и помогна на Фабиен Бартез да запази суха мрежа. Две години по-рано Лебьоф бе купен от Челси и доказа защо лондончани бяха похарчили 3,5 млн. евро за него. Отказа се от футбола в Щатите с екипа на Холивуд през 2007-а. След това започна кариера като анализатор за ESPN и Radio Monte Carlo (RMC). Именно в САЩ се запали сериозно и по киното, като участва в няколко продукции. Успешно изигра ролята на доктор в шедьовъра „Теорията на всичко“, който пък донесе „Оскар“ на Еди Редмейн.

Централен защитник: Марсел Десаи

Голям, мощен и безпощаден, Десаи успя да спре най-добрия нападател по онова време – Роналдо, и въпреки че бе изгонен в 68-ата минута, Франция успя да удържи аванса си и дори да вкара трети гол в заключителните секунди. Излезе от академията на Нант, преди да носи екипите на Марсилия, Милан и Челси, а в края на кариерата си отлетя за Близкия изток, където игра за Ал Гарафа и ФК Катар, преди да се откаже през 2005 г. След като спря с футбола, Десаи стана анализатор, като от време на време се появява и в ефира на BBC, редом до Гари Линекер, Алън Шиърър, Рууд Гулит и други легенди.

Ляв бек: Бишенте Лизеразу

Определян като един от най-добрите леви защитници в света по времето си в Байерн Мюнхен. Лизеразу започва кариерата си в Бордо и дори успява да вкара цели 22 гола в 246 мача. Успя да спечели Шампионската лига с Байерн през 2001-ва, а освен триумфа на Мондиал 98, бе част от „петлите“ и при успеха на Евро 2000. След като се отказа през 2006-а, Лизеразу се обърна към бойните изкуства и джу джицуто по-специално, което е една от странните смени на спортове.

Дефанзивен полузащитник: Дидие Дешан

Въпреки че за Кантона Дешан ще си остане „момчето, което носеше водата“, Дешан бе част от златното поколение на френския национален отбор. Още един представител на плодотворната академия на Нант, Дешан мина още през Марсилия и Бордо, преди да облече екипите на Ювентус, Челси и Валенсия, където се отказа през 2001-ва. Спечели Шампионската лига на два пъти – с Марсилия през 1993 и с Юве през 1996 г. След като сложи край на кариерата си като футболист, се насочи към треньорската професия. Започна в Монако, с който спечели веднъж Купата. След това води Юве през 2006/07, преди да застане начело на Марсилия, с който спечели веднъж титлата и още три пъти Купата. От 2012-а води националния отбор, но се провали на домашното Евро 2016, където загуби от Португалия на финала.

Полузащитник: Кристиан Карембьо

Един от малкото играчи на Еме Жаке, който не пееше Марсилезата. Може и да не блестеше много като футболист, но в кариерата си Карембьо премина през Нант, Сампдория, Реал Мадрид, Мидълзбро, Олимпиакос, Сервет, преди да се пенсионира като играч на Бастия през 2005 г. След това се пробва като скаут в Портсмут и Арсенал, а от 2013-а заема административен пост в гръцкия Олимпиакос.

Снимка: Getty Images

Полузащитник: Еманюел Пти

Човекът, който заби третия гол на финала. В клубната си кариера игра за Монако, Арсенал, Барселона и Челси. Пти е един от честите критици на Арсенал, но не толкова в посока Арсен Венгер, а думите му по-често са насочени срещу играчите. Като играч на „артилеристите“, Пти направи дубъл с Арсенал през 1998 г. Малко след дубъла и световната титла спечели голяма сума от ротативка в хотел в Монте Карло и я дари за благотворителност. Често се появява по френските медии като анализатор.

Полузащитник: Зинедин Зидан

Истински магьосник, Зидан спечели всичко във футболната си кариера, като е трикратен носител и на „Златната топка“. Един от най-емблематичните френски футболисти тръгва от академията на Кан, развива таланта си в Бордо, след което идват и големите успехи с Ювентус и Реал Мадрид, където се пенсионира през 2006 г. След това Зизу мина плавно към треньорството, като бе помощник на Карло Анчелоти, води и втория отбор на Реал. Така, през януари 2016-а, бе извикан „на пожар“ да замести уволнения Рафа Бенитес. Зидан не само се отзова, но донесе два поредни трофея от Шампионската лига и сложи край на петгодишната суша без титла в Ла лига на „кралете“. Все още на 45, очакваме много от Зидан и като треньор в следващите години.

Полузащитник: Юри Джоркаеф

Юри не вкарва победния гол на финала, както мечтае като дете, но асистира на Зидан и приносът му е много голям. Французинът с арменски корени игра по френски, италиански, немски, английски и американски терени. Стана шампион с Монако, Суперкупата с ПСЖ и Купата на УЕФА с Интер. Преди години Джоркаеф показа и певчески умения, издавайки сингъла „Живеейки в твоята светлина“. В момента ръководи фондация „Юри Джоркаеф“, която подпомага футболни програми в Ню Йорк.

Нападател: Стефан Гиварш

Ако ви е трудно да си спомните за русокосия нападател, не се обвинявайте. Гиварш има едва 14 мача и само един гол с националната фланелка, като той дойде срещу Италия на 1/4-финалите. Гиварш тъкмо бе направил силен сезон с Оксер, с който бе направил дубъл две години по-рано, а Жаке дори му повери фланелката с №9. Тиери Анри бе твърде млад, за да бъде титуляр и тази роля бе заета от Гиварш. Ако не бяха пропуските му във финала, Бразилия можеше и да загуби с по-катострофален резултат. След кариерата си, преминала през Гингам, Оксер, Рен, Нюкасъл, Рейнджърс и отново Оксер и Гингам, Гиварш сега е далеч от футбола. Занимаваше се с продажба на басейни, а през 2009-а попадна в класация на Daily Mail за 50-те най-слаби нападатели в историята на Висшата лига.

Снимка: Getty Images

Резерва: Ален Богосян

Влезе на мястото на Карембьо в началото на второто полувреме. В кариерата си игра за Марсилия, Истр, Наполи, Сампдория, Парма и Еспаньол, но контузиите го накараха да се откаже в началото на сезон 2003/04. Бе помощник на Реймон Доменек в националния отбор, но бе освободен след назначаването на Лоран Блан. В момента французинът с арменски корени е далеч от футбола.

Резерва: Кристоф Дюгари

Замени Гиварш, малко преди Десаи да бъде изгонен. Въпреки че носи екипите на Бордо, Милан, Барселона и Марсилия, няма никакви успехи на клубно ниво. За сметка на това, може да се похвали, че е световен и европейски шампион с Франция. В края на кариерата си игра за Бирмингам и катарския Ал Раян, преди да се откаже през 2005 г. В момента Дюгари е колега на Вилиам Галас в SFR Sport. В едно скорошно интервю на Галас Патрис Евра отговори на критиките, отправени към него от Дюгари, заявявайки, че световният шампион се е ползвал от приятелството си със Зинедин Зидан, намеквайки, че това е единствената причина, заради която е бил включван в националния отбор.

Снимка: Getty Images

Резерва: Патрик Виейра

Виейра премина през академиите на Трап и Друа. Игра за Тур и Кан, преди да бъде купен от Милан като 17-годишен талант. След само два мача за „росонерите“ бе сметнат за недостатъчно добър и бе продаден в Арсенал. С „артилеристите“ изгради име като един от най-добрите централни полузащитници на своето поколение, печелейки три пъти титлата, и четири пъти ФА Къп. След това премина през Ювентус и Интер, като носи екипа на „нерадзурите“ четири сезона, ставайки шампион във всеки един от тях (2007 – 2010 г.), а през 2009/10 бе част от тима, спечелил паметния требъл. Завърши кариерата си в Манчестър Сити, след което работи в академията на „гражданите“, а в момента е начело на американския Ню Йорк Сити. Има общо 107 мача и шест гола с националната фланелка, а на финала през 98-а влезе 25 минути преди края, помагайки на „петлите“ да удържат аванса си и впоследствие да направят победата класическа.

Снимка: Getty Images

Селекционер: Еме Жаке

Жаке води Лион, Бордо, Монпелие и Нанси, преди да поеме националния отбор, което впоследствие ще се окаже и последната му работа като треньор. С Бордо постига най-големите си успехи на клубно ниво, като извежда „жирондинците“ до три титли и две купи на страната. Начело на „петлите“ е от 1994-та. Преди Мондиал 1998 много анализатори се съмняват в качествата му, но именно неговата тактика да бъде победена Бразилия чрез статични положения, носи двата гола на Зинедин Зидан, а впоследствие и победата на финала. Жаке напусна националния отбор след световната титла, след което заемаше поста на технически директор към Френската федерация до края на 2006 г., когато се пенсионира.

България приема Франция в предпоследна световна квалификация. Националите ни запазиха илюзорни шансове за класирането на Мондиал 2018, но все пак има възможност да си спечелим билет за Русия през следващата година.

„Лъвовете“ се движат четвърти в нашата група А с 12 точки, на една зад Холандия, на четири зад Швеция и на пет зад лидера Франция. Само първият се класира директно за Световното, а осем от деветте най-добри втори отбора ще играят плейофи за останалите четири места от зона „Европа“.

Това означава, че дори и да се доберем по някакъв начин до второто място, пак не може да сме сигурни и за участието си в плейофите. А първо, за да стигнем до там, ще трябва да продължим със 100-процентовия си актив на „Васил Левски“, където постигнахме четири победи от четири домакинства, поваляйки последователно Люксембург, Беларус, Холандия и Швеция.

„Петлите“ ще пристигнат в София без част от звездите си. Карим Бензема, Тиемеуе Бакайоко, Набил Фекир и Антони Марсиал не бяха селектирани от Дидие Дешан, а контузени са Пол Погба, Лоран Кошчелни, Бенжамен Менди, Усман Дембеле, Лейвин Курзава и Джибрил Сидибе.

Въпреки това, французите притежават още много изключителни футболисти, сред които Антоан Гризман, Килиан Мбапе, Александре Лаказет, Блез Матюиди и „резервите“ в защита Рафаел Варан и Самюел Юмтити.

Ще бъде изключително трудно да вземем нещо от този мач, камо ли победата, още повече, че Франция все още не си е осигурила първото място в групата, а Дидие Дешан и момчетата му ще търсят реванш за загубения финал на Евро 2016 и ще се опитат да отпразнуват 20-годишнината от световната титла през 1998-а с нова такава.

Единственото злато от световни първенства, което „петлите“ имат във витрината си, е именно това от Мондиал 98, четири години след като не успяха да се класират за САЩ 94, от което пък ние пазим най-съкровените си спомени. Тогава именно в мач срещу Франция си спечелихме място на мондиала, а онзи гол на Емил Костадинов се помни не само от българските фенове, но отеква по страниците на френската преса преди всеки мач помежду ни.

Спорно е дали настоящият или онзи отбор, който победи Бразилия с класическото 3:0 във финала преди 20 години, е по-добър. С колкото и големи имена да разполагат „пелите“ сега, през 1998-а синия екип носеха легенди като Зинедин Зидан, Юри Джоркаеф, Марсел Десаи, както и настоящият треньор на „пелите“ – Дидие Дешан, който като капитан пръв вдигна световната титла.

Спомняте ли си останалите, които качиха Франция на световния връх преди почти 20 години? Вижте къде е онзи велик отбор в галерията.