Да го обичаме или да го мразим? | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Да го обичаме или да го мразим?

Марий Цвятков 04.04.2011, 13:16 (обновена 05.04.2011, 08:20)

1 от 3 снимки Назад Напред

Арсен Венгер

Венгер вероятно ще остане и през следващия сезон начело на Арсенал, но, за да върви отборът му напред, трябва да промени някои неща в себе си...

След двуседмична пауза Висшата лига на Англия се завърна и раздвижи позаспалата ни кръв от не чак толкова атрактивните сблъсъци на национално ниво.

Мачовете през изминалия уикенд отново ни потопиха в атмосферата на клубните съревнования и напомниха за предстоящите изпълнени със силни емоции два месеца, в които ще се разпределят и най-престижните отличия за годината.

Началото на тези наелектризирани дни бе поставено с поредната шантава и динамична събота в Премиършип, която ни разкри нещо много ценно - разликата между това да си гениален мениджър и това да си просто класен.

На Острова обичат да казват, че треньорите получават своите големи заплати, заради малкото време, с което разполагат на почивката, за да променят случващото се на терена. Именно в тези десетина минути в съблекалнята проличават истинските умения на най-важния човек в клуба.

През изминалия кръг Челси, Арсенал и Манчестър Юнайтед имаха тежки първи полувремена, но само Алекс Фъргюсън успя да реагира адекватно и с едно брилянтно решение на почивката успя да спечели трите точки, а може би и титлата. Става въпрос за смяната на Патрис Евра с нападателя Хавиер Ернандес и поставянето на Райън Гигс на неговото място, с което се възстанови баланса в защитата.

Кой друг би се сетил за такъв ход и кой би рискувал с него?

Карло Анчелоти така и не стабилизира „клатещата" си отбрана през целия двубой и по-скоро трябва да е доволен на спечелената точка от Стоук Сити. „Сините" от Лондон имат нищожни шансове за титлата, но за тях това е по-скоро преходен сезон. В момента на „Стамфорд Бридж" се изгражда новото лице на тима, чийто лидер трябва да е Фернандо Торес и чийто имидж и стил трябва да идват от сегашния мениджър, а не от неговите предшественици. Челси все още играе в Шампионската лига през настоящия сезон, постигна дубъл през миналия и няма да е справедливо да бъде критикуван, защото той върши добре работата си.

След глупавото 0:0 у дома срещу доста нестабилния Блекбърн Арсенал обаче също се прости с титлата.

Не че „топчиите" нямат никакви шансове, но просто липсата им на характер, на воля за победа, е прекалено голяма, за да вярваме, че ще могат да се съвземат след дълга поредица от незадоволителни резултати, а и шампионската увереност на Юнайтед ги дърпа напред с голяма сила.

Седма поредна година на „Емирейтс" остават без трофей, но защо играчите, които толкова близо, се провалиха отново?

Отговорът е в поредните досадни грешки на Арсен Венгер в ключовите моменти от сезона. Французинът е дал адски много на лондончани, но от средата на изминалото десетилетие буксува здравата и няма никакви признаци за положително развитие.

Клишираното „Топ 4" си остава за Арсенал и изглежда това е максимумът, който Венгер може да изкопчи от тима. Да обичаме ли мениджъра или да го мразим след поредната незадоволителна кампания?

Любовта на привържениците лесно може да се обърне, защото те вече изстрадаха много и въпреки уважението към елегантния французин, вярата в него вече започна да намалява. Нека разгледаме ключовите решения на Венгер, които провалиха Арсенал през сезона.

Вратарският пост

Изглежда, че Венгер е „кон с капаци" що се отнася до този въпрос. Ако погледнем към тазгодишните четвъртфиналисти в Шампионската лига, ще видим, че всеки един от отборите разполага не просто с добър играч, а с лидер на този пост. Мениджърът на „топчиите" влачи този проблем няколко години, но тази го влоши още повече, правейки огромна услуга на големите си конкуренти. През първата част от сезона като титуляри се изреждаха и тримата стражи в отбора му, но на никой от тях не му бе дадено достатъчно време, за да стабилизира играта си. След Нова Година французинът все пак се спря на Войчех Шчесни, но контузия извади младока от строя. Тогава дойде нова глупава грешка. Бе ясно, че доскорошният титулярен вратар Алмуния ще пази до края на сезона, но Венгер реши да върне бившия играч на лондончани Йенс Леман, а той именно бе трън в кариерата на испанеца. С този си ход мениджъра покачи напрежението и в без това достатъчно колебливите ръце на Алмуния и сега след всяко негово рисковано отиграване, камерите веднага ни посочват усмихнатия Леман, който гледа от скамейката. Вместо да се опита да измести прожекторите от този проблем, Арсен като че ли нарочно насочи вниманието на всички натам, показвайки най-слабото звено на Арсенал.

Трансферната политика

През миналият сезон Арсенал се провали, това не е нищо ново. Но какво направи Венгер, за да промени нещата за настоящия. Привлече трима уж добри футболисти - Маруан Шамак, Себастиан Скилачи и Лоран Кошчиелни, които така и не впечатлиха особено. Най-запомнящото от последния засега са червеният картон в дебютния му мач срещу Ливърпул и „асистенцията" на финала за Купата на Лигата, който донесе трофея на Бирмингам. За това безлично трио французинът похарчи 14 милиона паунда - сума достатъчна за един, но класен британски футболист. Мениджърът на „артилеристите" има склонност да прави ненужни трансфери, а от това страда целия отбор. Алекс Фъргюсън привлече през лятото само Хавиер Ернандес за 7 милиона и в момента момчето изглежда по-добър от всеки един от футболистите на Арсенал. Същото може да се каже и за договорения по-рано Крис Смолинг. Ясно е, че Венгер обича да прави нещата по своя си начин и колкото и да се спекулира в медиите, че на тима му трябва изграден състезател, той трудно ще се реши на подобен избор. Но тази самоувереност на французина вече започва да се отразява много негативно на резултатите...

Ключовите сблъсъци

Арсенал се срина този сезон в рамките на около 30 дни, в които игра финал за Купата на Лигата, два пъти срещу Барселона в Шампионската лига и с Манчестър Юнайтед за Купата на ФА. И трите случая служат за доказателство, че Арсен Венгер просто не става за големите мачове, а тази му слабост се предава и на футболистите.

Преди финала с Бирмингам всички в Лондон бяха решили, че Арсенал вече е спечелил трофея и дори започнаха спорове за това кой ще вдигне пръв отличието, тъй като титулярният капитан Фабрегас отсъстваше заради контузия. В Англия обаче няма нищо сигурно, както знаем, а изглежда, че французинът забрави това и подцени съперника си, обърка тактиката и извърши грешни смени по време на двубоя.

Мачът с Барселона в Испания бе нов срамен момент в кампанията на „артилеристите". Венгер бе излязъл да се брани и това при положение, че в последните си 23 гостувания в Шампионската лига тимът винаги е допускал поне по един гол - точно колкото бе необходимо и на момчетата на Хосеп Гуардиола. Фактът, че бързият Аршавин, който отбеляза победния гол в първата среща, не бе сред титулярите, говори красноречиво, че Венгер изобщо не е мислил за атаката.

Заключение

Венгер несъмнено е оставил своята славна диря в клуба, но е време за промяна, ако Арсенал иска да се конкурира с най-големите. Бъдещето за лондончани си остава несигурно и затова е виновен техния мениджър.

Доверието към Венгер от страна на феновете и собствениците обаче си остава голямо, все пак той въведе тимът в 21-век и най-вероятно ще го видим и през следващия сезон на кормилото на състава.

Но французинът трябва да си вземе нужните поуки, ако иска отборът му да бъдат възприеман насериозно и занапред...

Oще: алекс фъргюсън  англия  арсенал  арсен венгер  висша лига  йенс леман  карло анчелоти  лоран кошчиелни  мануел алмуния  манчестър юнайтед  уейн рууни  хавиер ернандес  челси 



Видео