Администрацията е искала по-малко подкупи от хората през 2010-а. Бизнесът обаче е бил принуден да дава повече в сравнение с предишната 2009-а, показват данни на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
Възможните обяснения са две:
а/ Благодарение на успешната борба на това правителство за справяне с корупцията (и организираната престъпност) подкупите намаляват.
б/ Благодарение на кризата чиновниците стават по-милозливи към народонаселението, но за сметка на това товарят бизнеса с исканията си за повече рушвети.
Фактът, че подкупите на дребно намаляват, а на едро - растат, показва и друга тенденция - хората стават все по-неактивни икономически, в това число дребният и семеен бизнес. Така че на пазара мърда, който си е мърдал. Кой може да трупа пачки във време като днешното и страна като нашата - на първо място монополите (производители и доставчици) на обществени услуги - ток, вода, парно, и производителите на бързооборотни стоки, без които не можем - храни, лекарства, горива, санитарни материали...
В подкрепа на неактивните икономически е и фактът, че за последните три месеца на м.г. безработните в България са се увеличили с близо 150 000 човеци. При безгръбначна икономика като нашата, тия десетки хиляди души няма къде да отидат. Няма и какво да започнат като свой бизнес.
Разбира се, не само поради затруднения достъп до финансиране, но и поради нежелание, мързел, незнание, безразличие, подценяване на възможностите, липса на информация... Ето така се свива потенциалната база, която е възможна да дава рушвети.
Какво й остава на корупцията, освен да се бори със зъби и нокти и да кълектва мъни там, откъдето й е възможно? Така, вместо да опрости куп процедури за бизнеса, държавата слага чиновниче до чиновниче, които изнудват и рекетират който им падне. За това също си има оправдание - държавата създава нови работни места и не иска да увеличава безработицата.
Един от проблемите, който стои пред България в налагането на електронно правителство, е корупцията, заяви наскоро изпълнителният директор на Xentio - компания за информационни бизнес решения, Стийв Кайл на технологичният форум TISEE 2011 в София. Съвършено вярно. Корупцията се е самовъзпроизвела на всички нива - затова за участие в една обществена поръчка на някое държавно/общинско ведомство, човек трябва да обиколи двайсетина служби и да се изръси с над две стотачки, от които половината - за банкови преводи.
Въпреки регистрираното намаление на рушветите на дребно, всеки десети българин, контактувал с администрацията през 2010 г., е дал подкуп, за да бъде обслужен. А всяка шеста фирма, контактувала с администрацията, е дала подкуп, за да получи услуга или за да избегне наказание през последните три месеца на 2010 г.
В данните на ЦИД има и прелюбопитна констатация - че особено тревожна е липсата на достатъчно усилия от страна на прокуратурата да преследва плащането "под масата" в ключови сектори като енергетиката. Там действително никой никога не е ровил. Очевидно под страх от късо съединение.
При толкова щурмово използване на СРС-та в България човек се чуди как не са се появили някакви основания за разследване за корупция.
Може би е време, наред с корпоративния данък, да се сложи и "данък корупция" в България. Така поне бизнесът ще калкулира някакъв нормативно признат разход...
