Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой да плати сметката

Първата вечеря прилича на първия секс по важност в една начинаеща връзка Снимка: Getty Images
Първата вечеря прилича на първия секс по важност в една начинаеща връзка

Вие сте мъж на среща, приключвате с храната и сервитьорът оставя черна, тиктакаща бомба със закъснител в центъра на масата. Пресягате ли се бързо за нея? Дали тя ще помисли, че сте шовинистична свиня, ако го сторите?

Или че сте стиснат задник, ако не го направите? В тази постлиберална, пост-Хилари Клинтън, пост-Шерил Сандбърг ера на претенции за равенство на половете, дали разделянето на сметката е стандартният принцип? Или харчовете за вечерята са изцяло мъжка работа?

Въпросът "Кой плаща" е сложен и често и обект на ожесточени спорове

Ново изследване на университета "Чапмън" в Калифорния подсказва, че отговорът му е прост: независимо от демократичните идеали и тенденции към равенство на половете и права на жените, все още от мъжете се очаква да се изръсят за вечеря в ранните етапи на ухажването.

Поучаването на учените обхваща 17 000 респонденти на възраст между 18 и 65 години. 84 на сто от мъжете са казали, че плащат всичко в началото на процеса на ухажване, въпреки че 64 на сто смятат, че не би трябвало да го правят.

39 на сто от жените признават, че дори и да са предложили двамата да си разделят сметката, те тайно се ядосват, ако ухажорът им приеме. Дейвид Фредерик, един от водещите автори на изследването, казва, че целта му е била да се разбере „защо някои полови практики са по-устойчиви от други."

Малцина биха отстоявали тезата, че мъжете и жените не заслужават равно заплащане за еднаква работа. Когато се стигне до романтични срещи обаче, равенството на половете изглежда не само нереално, но е и направо романтичен идеал. Мнозинството от жените търсят чаровния (и щедър!) принц, а не вестоносец на половото равенство.

Елиз Шение, професор по изследване на половете в канадския университет "Саймън Фрейзър", изнася редовно лекция, озаглавена "Кой плаща за вечерята?". Това е вписано в духа на курса й по история на сексуалността.

Привидно деликатната тема, според нея, отразява важни въпроси, свързани със съвременната динамика на отношенията мъже/жени: "Казвам на студентите ми, че практиките на ухажване са отражение на света около нас - ако искате кавалерство, важно е да разбирате в какво се въвличате."

В лекцията си Шение хроникира практическата история на патриархалните практики

Около началото на XX век, когато северноамериканските тийнейджъри за първи път започват да се събират извън домовете на родителите си, момчетата са били единствените, на които е разрешено да имат някакви джобни пари. От момичетата се е очаквало да дават всичко спечелено на родителите си.

Това води до "черпене", при което жените стоят пред киното или пързалката за кънки, очаквайки да бъдат поканени от мъже. "Това е било нова култура, всичко се е зараждало за първи път от самото начало, което е довело до много открити преговори и очаквания," казва Шение.

Понякога това е означавало секс, понякога гарантиран танцов партньор, но идеята е, че това е било ясно и изрично формулирано като договорка.

"Черпенето" започва да отмира към началото на 30-те години, но въздействието му върху ранните етапи на романтичните отношения се запазва и досега - почти век по-късно.

В днешни дни, когато мъжът плаща, той затвърждава статуса си на компетентен, грижовен партньор. "Жените осигуряват други типове грижа впоследствие - например, да поставят прането в пералнята."

Може и да звучи като повърхностен коментар, но изследването на университета "Чапмън" показва, че отношенията, започващи с плащане на сметката от страна на мъжа, като цяло се развиват в партньорства с ясно дефинирана алфа/бета динамика, където мъжът се приема за доставчик на блага.

Има много неща, които да обмислите във замайването след виното и телешкия стейк по време на потенциална среща. "Когато студентите ми от мъжки пол питат какво да правят, когато сметката дойде", коментира Шение, "им казвам просто да погледнат партньорката си и с усмивка да кажат: "Съжалявам, но не това е начинът, по който определям мъжествеността си"."

Шери Морган, изкарваща прехраната си като "професионален сватовник", дава противоположния съвет

"Казвам на всичките си клиенти мъже, че плащането на първата и втората среща е абсолютно задължително," настоява Морган. Тя споделя, че когато обсъжда желан партньор с клиентите си преди уреждане на среща, огромното мнозинство от мъжете споделят, че искат партньорка, която е "мека" и "женствена".

В равносметките след срещата, които са част от услугата за сватосване, начинът, по който сметката е била (или не е била) уредена, често се приема за плюс или минус, и като цяло разделянето й води до отхвърлянето на ухажора.

"Мнозинството от жените, с които работя, ценят мъж, който може да поеме водещата роля, да планира срещата и след това да плати за нея. Жените искат да видят кавалерство," казва Морган, която не приема за лоша идеята за "Рицаря в блестяща броня". Въпреки че вероятно би било мъдро от страна на клиентките й да обмислят последиците от този начин да възприемат идеалния мъж.

"Проблемът с възприемането на кавалерството е, че то дава на мъжете оправдание да възприемат и враждебен сексизъм," контрира Фредерик, обяснявайки, че тези, които прилагат видимо позитивни женски стереотипи (за жените като по-морални, съпричастни, грижовни и т.н.), са склонни да демонстрират и високи нива на сексизъм - от подсвиркване след дамите до полова дискриминация, дори изнасилване след романтични срещи.

Редно е дамите да се запитат: С какво се съгласявам, ако друг плаща?

Ан Кингстън, автор на "Смисълът на живота: провокативен поглед към жените и брака през XXI век", предлага донякъде не толкова суров анализ на видимо остарялата етикеция на ухажването - и такъв, който не е до такава степен свързан с доминацията, а по-скоро с объркващите съвременни нрави.

"Много от правилата на ухажването са станали доста свободни и неясни, така че тази ретроградна практика мъжът да плаща е начин изрично да се дефинира събитието като романтична среща. Това е начин да се декларира: "Интересувам се от теб сексуално", пише той.

Може и да е така, но все пак това демонстрира притеснителен подтекс Ако плащането за мъжа е подсъзнателен начин да демонстрира сексуален интерес, то на какво точно се съгласява жената, когато приема друг да й плати сметката?

 

Най-четените