Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

„Празник“ на труда? Нищо подобно

Миньорската работа в България е символ на всичко нередно, когато се говори за "труд"
Миньорската работа в България е символ на всичко нередно, когато се говори за "труд"

Разделянето на годината на делници и празници, на време за работа и на време за почивка, има хилядолетни традиции. Така е до момента, когато в календара на модерната епоха се появява датата 1 май. Това е ден, чието определение само по себе си е оксиморон:

празник на труда

Не стига, че честваме работата, ами при това я честваме с неработен ден. Това би объркало всеки един от нашите предци. Но ние, съвременните хора, не се впечатляваме - така или иначе сме объркани. При това живеейки в България, сме двойно по-объркани, защото средата е такава, че недомислиците минават за нещо нормално.

Затова е повече от ясно, че когато управляващите гласуваха решението почивката да е цели 6 дни (заедно с уикенда) около 1 май и Гергьовден, надали някой е мислил как изпуснатото работно време ще се отрази на икономиката. Ами да, у нас краткосрочният политически интерес и популизмът са основните двигатели на повечето държавни решения.

Хората да си починат, за да не мислят

Но колкото и странно да звучи, в този случай „щетите за икономиката" са по-малкият проблем, върху който да се замислим около "празника на труда". Разбира се, за да се поразсъждаваме върху каквото и да е било, е необходимо да не сме някъде на ваканция. А повечето българи ще бъдат някъде - я в провинцията, я в чужбина.

Следователно не само няма да има първомайски протест относно някакви си там условия за труд, ами няма да има и каквито и да е било размисли по въпроса.

Синдикатите пак ще говорят празни приказки. Левицата ще бръщолеви първомайски, докато десница си прави селфи. Ще има мач "Левски" - "Локо". Може да вали. И всичко ще се размие. Защото това е целта:

да си починем от всичко важно

А важното е, че "денят на труда", а не "празникът на труда" е най-подходящото време да си припомним фрапиращи случаи от работното пространство на тази щастлива страна, където никой не си търси правата и където важните неща се проспиват не само на 1 май.

И понеже паметта на медийния човек е кратка, ще припомня трагедията в мината убиец "Ораново". Защото това, която се случи на 16 юли 2013 година в рудника до Симитли - между впрочем единственият работодател в района - е синоним за всичко нередно и сбъркано, когато се говори за "труд".

Смърт по време на работа

Тогава срутване отне живота на двама души и затрупа други двама. В продължение на цели 18 дни близките не губеха надежда затрупаните миньори да бъдат намерени живи. През това време с каска на главата министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев предвождаше зрелищна акция перформънс по "спасяването на затрупаните".

Спасяване нямаше, само фатален край

Силният медиен фокус върху района тогава разкри пред обществеността чудовщни нарушения в условията на работа в рудника.

Местните хора се разприказваха -  разказаха за заплатите си от по 400-500 лева, за непосилните условия на работа, за липсата на работно облекло, за остарялата инфраструктура. И никой от работещите не показа лицето си.

Медиите разнищиха и скандалното поведение на "местния феодал" - собственика на мината Красимир Михайлов Паргов. Имаше истерия и доста шумотевица. Една партия си направи реклама, като раздаде зрелищно по 5000 лева на семействата на загиналите. И лека полека всичко започна да утихва.

През това време Паргов извика специалисти, които да изготвят експертиза за срутването. Те намериха никому неизвестен досега разлом, който да нарочат за виновен за инцидента. Съответно прокуратурата също не намери данни за извършено престъпление.

Е, днес, десет месеца след трагедията, мината отново работи. Според екип на bТВ, наскоро в рудника пак се е случил инцидент: работник е бил напловина затрупан от паднали въглища.
За случката работникът разказа пред медията, направи курбан и почерпи близките си, а се оказа, че не е споменал и дума пред управителя на мината.

8 жертви за последните 7 години:

това е равносметката. Протести от страна на работещите в "Ораново" не се очакват. Вместо това всички дружно сякаш са приели, че ще има следваща жертва. За 500 лева на месец.

Така че: честит "празник на труда" на всеки, който намира тази история за нормална. И приятна шестдневна ваканция!

 

Най-четените