Има една хубава новина от кризата около КТБ - и тя е, че пусна бримка, от която бавно, но безвъзвратно започна да се разплита пашкулът, в който са се овъртолили цял отбор юнаци.
Това е основната поука от бутафорния спектакъл с "инвеститорите", които играят ролята на лява ръка в десния джоб на Цветан Василев.
Банкерът-бежанец се принуди да прекъсне формалната връзка между черната касичка КТБ и по-доходоносните си активи, за да спаси някаква част от наследството си - и свали картите на масата.
Военен завод, авиоремонтно предприятие, телекомуникационна компания, операторите (два от два) на мултиплексите...
Държавата, която днес "наблюдава с подчертано внимание" схемаджийските набези около останките на КТБ, остави без коментар признанието за концентрацията на стратегически обекти за националната сигурност в ръцете на един-единствен собственик през мрежа от офшорки.
(Историческа справка - когато на 8 срещу 9 септември 1944 г. Кимон Георгиев организира държавен преврат, превзема първо Министерството на войната, пощата, телеграфа и радиото).
"Империята" на Цветан Василев всъщност е прекрасна илюстрация на затворената верига "пари - медии - реклама - политика - пари прим", която в един момент направи късо съединение.
Пирамидалната структура на Мистър Икономика се захранваше години наред с публични средства, докато не рухна под тежестта на мнимата си самодостатъчност.
Но най-симпатично е признанието за собствеността на най-голямата пипълметрична агенция. Тази, с чиито данни всички национални медии съобразяват съдържанието си, а рекламодателите - бюджетите си.
Същата агенция помпаше решително рейтинга на ТВ7, от която се роди политическото животно "България без цензура" на Николай Бареков.
По ирония на съдбата - неговият личен политически рейтинг се помпаше по същия самоотвержен начин от социолозите, които продадоха пипълметрията на Цветан Василев (случайна статистическа грешка или част от сделката?) - докато парите не свършиха.
И ако някой все още се учудва как е възможно държавата да проспи подобен пладнешки обир, може би е редно да си припомни впечатляващите данни на националната статистика, които бяха публикувани наскоро.
Повече от половината българи признават, че нямат възможност да хранят семействата си редовно с месо или риба, да посрещат извънредни разходи, или да си позволят едноседмична почивка извън дома.
Но 98,3% от запитаните притежават телевизор, а 95,8% - стационарен и мобилен телефон - като няма хляб, поне да има зрелища.
Както казват мъдрите хора, знанието не ни прави нито по-добри, нито по-щастливи. Но нация, която си позволява да живее на ръба на мизерията, за да издържа чалга-олигархията си, има нужда да се замисли върху себе си.
