Легендата на Кучето | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Легендата на Кучето

Дидро 15.01.2011, 10:25 (обновена 17.01.2011, 13:57)

1 от 6 снимки Назад Напред

Легендата

Бисер Иванов-Легендата получи този прякор от самия Христо Стоичков-Кучето/Камата

Не е важно какво си сторил, а как ще те запомнят...

За много родни футболни култови фигури тази квартална мъдрост важи в пълна степен. Помните ли например Антон Димитров, рижавото дясно крило на ЦСКА от началото на 90-те години? И досега обаче в махалата, като му кажат: "Ей, Пирожка", и настава веселба. Човек си ходи с прякора, ако му лепне.

Започва се от едно време. Каква звезда ще е, ако няма прякор? Така Димитър Якимов става за феновете Митьо Дъвката, защото е гъвкав и с неуловими движения като гимнастичка. Павел Панов е Пачата, по-скоро от дублирането на сричка в името и фамилията си, отколкото в пряка връзка с гастрономически предпочитания. Патрата и Соколето, Пената, Шами... И досега малцина биха разшифровали точната причина защо Христо Бонев е Зума. Теории има много...

През 80-те в големите отбори на ЦСКА и Левски беше пълно с прякори на ярки фигури. Ради Здравков беше Баба Рада, Георги Димитров бе Джеки, Велинов - Джони. Спас Джевизов дружески и топло бе наричан Спас Дървото, въпреки че сега всеки отбор от "А" група би дал всичко, за да има такова "дърво" в състава. За допълнение към британската каста от Джони и Джеки, тук бе и Майкъла - Георги Илиев. Истинска попгрупа от Острова!

Малко след тях в червените редици се вля и култовият принос към фолклора - Недялко Младенов, наричан галено Фикуса. Спорно е дали прякорът дойде от флегматичното му поведение на терена или от това, че бе най-несменяемият член на отбора - като фикус в хола. Връщаш се от морето, а той все там си седи.

В края на 80-те се появи отборът на Стоичков - Кучето (което още далеч не бе станало Камата), Чичовото (Любо Пенев) и Гъзето (Емо Костадинов). Кучето, междувпрочем, е псевдоним, първо носен от великия Георги Денев, страшилище от 70-те години.

Насреща бяха Боби Михайлов - Плешивото куче (еволюирал след промяната в имиджа до Перуката), Емил Спасов - Чекията, Емо Велев - Кокала, легендарният Гибон (известен още като Радостта на народа - Божидар Искренов), както и „френският възпитаник" Пиер Курда - Петър Курдов... Да не забравим човека със страховития прякор от приказките - Георги Йорданов - Ламята. Той изяде златната ябълка доста по-късно, чак в Испания, докато в България стигна само до пагони на лейтенант от МВР.

В Пловдив блестяха Атанас Пашев - Пашата, Петър Зехтински - Зико, Христо Колев - Бащата... В Славия играеха Жужо и Чаво (Желязков и Цветков), в Локото големият Начко.

Нова вълна силни и точни прякори заля терените след 1990 г., в най-мрачните времена на футбола ни. Така през Левски минаха Пинко (Пламен Николов), Джуджето (Илиан Илиев), Фара (Златко Янков), Гладкия (Гошо Гинчев)...

В Славия се появи Фугата, както и Лунохода - Владимир Иванов и Мариан Христов, бъдещи видни левскари. А там ги чакаха вече изпечени и горди собственици на прякори: Йонко Неделчев - Багажника, Владимир Йонков - Гърбавия, Илиян Симеонов - Чушката, Иван Василев - Сусето, Здравко Лазаров - Електричката...

В ЦСКА бяха Благо Александров - Мечо, както и споменатата вече Пирожка. А шампионският отбор на Славия се водеше от култовия Доктор Менгеле - иначе добродушният Стефан Колев, който обаче бе известен с грозен прякор.

А в Левски, и после в Локомотив (София), се подвизаваше и неподражаемият Георги Марков, кръстен на един от най-популярните продукти на телешопинга у нас - Универсалното ренде Вьорнер.

В края на миналия век Гонзо и Кривия завзеха "сините" сърца, а малко по-късно в защитата се появи Коловати. Отборът почти придоби легендарен статут с появата на Бисер Иванов, наречен от Христо Стоичков Легендата заради краткия си път от „В" група до националния отбор. Край него голяма класа даваше Пелето (Станислав Ангелов), а пред тях или по крилото се подвизаваше Мечо (Димитър Телкийски).

ЦСКА не се даваше с нашествието след 2000 г. на хора, по-известни с прякорите, отколкото с имената си. Скакалеца Велизар Димитров плетеше финни комбинации с Джуджето Христо Янев, а зад тях цялата игра движеше вездесъщият Бадем.

Донякъде доказателство колко е девалвирал футбола ни е истината, че в сегашния национален няма почти човек с прякор. Наложен, утвърден, сочен и на място. На Ники Михайлов му викат Малката перука, но това си е "заварено положение", а не извоюван статут. В защита е Иван Иванов-Русия, пред него оперира Пелето, а за изграждането на атаките надеждите падат върху Благо Георгиев, когото наричат със смиреното Джийзъса. Все пак помага да имаш и подкрепа свише в своя отбор, нали?

Oще: антон димитров  багажника  бисер иванов  божидар искренов  борислав михайлов  велизар димитров  вьорнер  георги иванов  георги йорданов  георги марков  гибона  гонзо  доктор менгеле  електричката  емил велев  здравко лазаров  илиян симеонов  йонко неделчев  кокала  кучето  ламята  легендата  любослав пенев  недялко младенов  перуката  пирожката  прякори  скакалеца  стефан колев  фикуса  христо стоичков  чичовото  чушката 



Видео