Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Заек" в коридорите на институциите

Стажовете в европейски и български институции помагат за практическо приложение на теоретичните знания
Всяка година Европейската комисия набира стажанти за период от пет месеца, с начало на стажа през месеците март и октомври
Европейският парламент предлага различни възможности за стажове и учебни посещения
Администрацията на Президента провежда по три стажантски програми годишно Снимка: Sofia Photo Agency
Администрацията на Президента провежда по три стажантски програми годишно

На Запад от България стажът, вписан в CV, често е предмостие за работа. В Германия например, може да те вземат на работа, ако те харесат на стаж. В България не е задължително, а стажовете - не всички - се плащат отскоро благодарение на оперативната програма на ЕС "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд. Парите по проекта за България са 56 милиона лева и трябва да осигурят т.нар. практики за 61 000 студенти. В България, по последни данни на Евростат, младежката безработица е сред особено високите в ЕС - 30%.

Преди това обаче съответната фирма трябва да е включена в проекта. Стажантите по нея получават по около 500 лева на месец, толкова взема и фирмата, където прекарват стажа. Друг е въпросът какво научават...

Влизаш в сградата на Министерството, всички те поздравяват, министърът ти казва "Дай пет", после сядаш на масата с другите стажанти и работиш, работиш за бъдещето си. Или пък влизаш в сградата на Европейския парламент или, да кажем, Европейската комисия, сядаш покрай евродепутатите, свит в черния си костюм с табелка "стажант" и започваш да пишеш доклади срещу България. Едва ли носиш кафе, прибираш прочетени вестници и поправяш грешките в изказванията на някой депутат...

Всъщност само тези, които са били на стаж в европейска или българска институция, знаят какво точно се случва на местата, на които се взимат важните политически решения.

Да превеждаш на евродепутатите

В Европейския парламент за преводачи кандидатстват годишно около 10 000 души, от които 200 получават правото да добият полезен опит в Люксембург за между 3 и 6 месеца. Сред тях е и Радина Димитрова. Завършила е английска филология, а след това - магистратура "Превод" с френски и английски. Стажът й започва през октомври и приключва в края на този месец.

Стажантите са разпределени в съответните езикови отдели и работят почти наравно с официалните служители. Превеждат всички видове документи, които Европейският парламент "произвежда" - протоколи от заседания на комисии, информация за сайта, становища, въпроси от депутати, доклади и т.н., за да може всичко да е достъпно на български. Работният ден е стандартен 8-часов, като няма време за размотаване - времето им е уплътнено до минутата.

Радина, както и другите стажанти, са платени - получават по 1200 евро на месец. Сутрин проверяват разпределените преводи за деня, дали има спешни крайни срокове и „залягат над клавиатурите". Въпреки това атмосферата е по-скоро лежерна - вместо строги костюмари, хората са приятелски настроени и са свикнали да общуват със стажанти. Радина не крие, че все пак получават работата, която никой друг не иска да свърши - "както е навсякъде".

Първият месец преминава като интензивно обучение за работа със специализиран софтуер и преводачески инструменти. Стажантите присъстват на заседания на комисии в Брюксел и на парламентарна сесия в Страсбург, за да разберат реалната полза от това, което правят. Всеки си има ментор, които го напътства, помага и му редактира преводите.

Досегът й с българските евродепутати е само през изказванията им в европарламента, от които си личи, че някои работят, а други "се почесват".

Вярва, че стажът ще й бъде полезен като технически компетенции, опознаване на „жаргона на ЕС" и като ежедневно общуване с интересни хора. Въпреки че за хора, които нямат практика като преводачи, стажът може да се стори монотонен, за Радина е полезен опит, който не просто ще стои красиво в CV-то, а реално й е дал нови умения.

Там, откъдето идват докладите

Въпреки че от съвсем скоро е в Европейската комисия, Момчил Миланов не е нов в тази среда. След като е завършил международно право в Страсбург и международни отношения в Брюж, стажът в европейска институция изглежда дори логичен.

Казва, че всеки стажант сам превръща престоя си в комисията в това, което трябва да му се случи - всеки знае, че носи отговорност за доброто оползотворяване на времето си. Както в Европейския парламент, така и в Европейската комисия възнаграждението надвишава 1 000 евро месечно.

Комисията приема по около 600 стажанти за всеки период. Отношението към него е добронамерено. Разказва, че стажантите не просто идват от страните-членки на ЕС, но и от други европейски страни, както и от много далечни места. "Подобно смесване на гледни точки, опити и истории винаги е предпоставка за много приятно преживяване", допълва Момчил.
Вярва, че всяка възможност да практикуваш специалността, която обичаш и която си завършил, е полезен и приятен професионален опит. Затова и е убеден, че стажът в ЕК няма да е загубено време.

Момчил няма да остане разочарован, ако се има предвид опита на Деляна Димова, която е прекарала вече своите пет месеца Европейската комисия, но в Генерална дирекция „Търговия". Най-голямата част от времето си прекарва в проучване на HR-теми и политики и съответно - изготвянето на нова политика. В офиса работят 20-тина стажанти, които го наричат с любов „the call centre". Слушалките са задължителни, някои непрекъснато говорят, а други с подвикват от единия край на офиса до другия. Извън забавната част, те са се срещали с еврокомисаря Кристалина Георгиева, българските директори в ЕК, както и с някои евродепутати.

В "кухнята" на Президента

Да "надзърне в кухнята" на изготвянето на анализи от най-високо ниво в държавата е един от най-големите плюсове на стажа, който Людмила Иванова е изкарала в президентската администрация. Докато кара магистратура по счетоводство в УНСС през 2012 г., тя е започва стаж в звеното по Стратегически политики, анализи и прогнози към президентството.

Освен нея има още петима стажанти. Те са присъствали са на някои от заседанията в президентството и са участвали в екипите, които са представяли по-големите проекти пред президента. Недостатък на стажът е, че е бил неплатен, а е продължавал три месеца.

За сметка на това работно време на стажантите е било съобразено с тяхната заетост в университета. Задачите му също се определят спрямо преките ръководители, дейността на секретарите, съветниците и дирекциите. Самата Людмила е работила по годишния доклад Fortune 500, анализи, свързани с конкурентоспособността, темата за иновациите, клъстерите и бизнес средата като цяло.

Определя отношението към стажантите като "топло", а престоя си в президентската институция като "динамичен". Вярва, че опитът, натрупан там, й е от полза при кандидатстване за работа, а и при всекидневните служебни задачи.

PR в Земеделско

Стажът в Министерство на земеделието и храните Петя Коцева си намира благодарение на познат, който познава човек в министерството. През лятото на 2011 г. прекарва два месеца в отдел "Връзки с обществеността", като задачите й включват да следи отразяването на дейността на министерството от медиите. Тя трябва да следи "дали информацията е коректно подадена, дали отговаря на истината".

Задачите си получава от по-опитните служители. "Благодарна съм им, че бяха разнообразни - от купуване на сандвичи за персонала до писане на прессъобщения до медиите", казва Петя. По време на стажа не се чувства нито удовлетворена, нито напрегната. Научава всичко постепенно, спокойно й обясняват, поправят я, ако сгреши. Трудът й не е заплащан. Вярва, че в администрацията е така - иска се време и търпение, докато стигнеш прилично заплащане.

Започва стажа си заедно с колежка от университета, която остава да работи в министерството близо година. Тя самата не се чувства на място там и си тръгва след уговорения срок на стажа.

Не мисли и, че е създала особени контакти - забравила е хората там, а е убедена, че и те са я забравили, въпреки че са се разделили приятелски. "Беше казано, че ако реша, винаги мога да започна работа там", разказва Петя и добавя, че тези думи са били по-скоро от куртоазия - "защото така се казва".

От стажа е научила много, което след това не й е било от полза. Но гледа на стажовете в администрацията като възможност да приложи на практика наученото в специалност "Публична администрация" в университета.

Сегашната си работа дължи също на стажантска програма - "Стажове в държавната администрация" след месец и половина неплатен труд в архива на един институт към МОН, я канят да работи там по заместване. Днес вече е титуляр на длъжността секретар.

Учител със стаж на дипломат

Георги Драганов е учител по английски език в 44 СОУ в София по програмата "Заедно в час". При кандидатстване за позицията е бил избран измежду 1100 души, защото в негова полза е натежал опитът му в Дипломатическия институт към Министерството на външните работи през 2010 г.

Стажът му в МВнР е продължил само месец, тъй като такова е било изискването на Софийския университет, където по това време е учил "Международни отношения". През този месец той се е занимавал с организация на събития, сред които - две конференции, обслужване и подреждане на библиотеката на Дипломатическия институт и превод и сортиране на документи.

Общо десетина стажанти са се грижили за различни текущи задачи през този месец, като срещу това не са получили заплащане, защото такава е била практиката на министерството към онзи момент. Служителите в министерството са били изключително добронамерени, отговаряли са на всички въпроси на стажантите и са помагали за усвояване тънкостите на работата. "Кафета не съм носил, тъй като в това министерство има малко по-различна работна обстановка спрямо другите (поне от това, което съм чувал)", разказва Георги.

Казва, че стажът му е помогнал да подобри работните си навици, да спазва срокове, да реагира адекватно на извънредни ситуации.

Според него основен проблем на този тип стажове е краткото време, в което се провеждат, защото не позволява по-дълбоко навлизане в материята и сериозен опит с реалната работа. Друг проблем, разбира се, е липсата на заплащане.

Въпреки краткостта на стажа обаче Георги е изградил професионални и лични контакти с различни професионалисти, с които продължава да общува. Освен това казва, че сухата, теоретична материя от университета е много далеч от реалната практика и стажовете подпомагат реалната подготовка на кадри, независимо за коя сфера. Важното е и бизнесът да го разбере.

 

Най-четените