Спешно издаване на нови учебници по турски език и въвеждане на държавен образователен стандарт за изучаване на майчин език в училище. Това са две от препоръките, идващи от изследване за проблемите на турските деца в училище, обявени на пресконференция от д-р. Антонина Желязкова, директор Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.
Картината, която теренното проучване показва, не изненадва - ниско владеене на български език сред ученици от турски произход и българомохамедани. Същото важи и за родителите им. Сред двете малцинствени общности вирее и ниско познание по майчиния турски език - за сметка на преобладаващи диалектни форми и ограничен речников запас.
Искаме нашите общности зад граница да изучават български език, но реагираме остро, когато стане дума за изучаване на турски език в българското школо. Желязкова нарича това „образователен предразсъдък".
Изучаването на турски език е остаряло и неефективно - за разлика от обучението по английски, немски и френски и прочее езици. Този двоен стандарт ще се премахне с издаването на нови учебници по турски език. Сегашните са от далечната 1992 година.
В изследването е цитиран и помощник-директор на училище в малък град, според когото нивото на българския език на учениците всяка година става „все по-зле". Впрочем, това е общонационална тенденция, тъй като едва 15% от всички ученици са с отлични познания по български език.
Интернет и турските телевизии - източник на информация
Турската общност в България черпи алтернативни знания от интернет и турските телевизии. Не мислете, че става дума само за сериали, а за сериозни предавания по турски канали, предимно за политика и история.
„По нашата телевизия историята е разказвана единствено от Божидар Димитров", казва Антонина Желязкова. Турската общност би искала да чуе и друг прочит на миналите събития. Представителите й дори назовават имената на български историци, които биха искали да видят от екрана.
Новините на турски език по БНТ са подигравка и отбиване на номера, каза още Желязкова. За да информира наистина, емисията трябва да е поне половин час, допълва тя.
Поводът за проучването е новият Закон на предучилищното и училищното образование. За първи път в него е включен текст, който споменава учебници на майчин език. Предвидено е правото на учениците, за които българският език не е майчин, да могат да го изучават в училище. Така, „майчин език" ще може да се изучава само в рамките на разширената и допълнителната училищна подготовка, но не и в останалите видове - общообразователна, професионална, профилирана и т.н.
"Без добро образование, граждани от друг етнически произход не могат да участват наравно с другите в обществения, социалния и политически живот в страната", добави още Антонина Желязкова.
Експертите отбелязват още, че липсва цялостна система за усвояване на българския език от учениците с майчин турски език.
