Новият мениджър на Манчестър Юнайтед Луис ван Гаал никога не се е притеснявал да вдигне скандал, за да покаже кой контролира положението. 62-годишният холандец има зад гърба си 42 сезона във футбола и е успял да си създаде доста врагове. В последните 23 от тези 42 години Ван Гаал води някои от най-големите европейски клубове, а като селекционер на Холандия стигна до третото място на световното първенство в Бразилия.
На първата си пресконференция на „Олд Трафорд" Ван Гаал натърти, че е „повече демократ, отколкото автократ" и допълни, че е „силна личност", също като сър Алекс Фъргюсън.
Нека обаче да потърсим къде се корени страховитата репутация, която си е създал Ван Гаал в европейския футбол.
Срещу треньора
На Ван Гаал никога не му е липсвала увереност, още като играч. Той става известен по времето когато играе в Антверп, Луис се подвизава в халфовата линия, а треньор е легендарният белгиец Ги Тис.
„Бяз разочарован, че треньорът не ме пускаше във всеки мач - спомни си преди години Ван Гаал. - Тогава в клуба бяхме четирима чужденци, а треньорът можеше да използва само трима. Ги Тис ми каза, че не съм достатъчно бърз."
Спомените на Ги Тис: „Луис дойде при мен и ме попита защо не го пускам в игра. „Аз съм най-добрият ти играч, нали?, попита ме той. Казах му, че изобщо не е така. Луис просто не можеше да повярва. Признавам, че той притежава особен характер, силна личност е. Но, наистина беше бавен..."
Един от най-добрите мачове на Ван Гаал за Антверп е победата с 4:1 срещу Астън Вила у дома в първи мач от турнира за Купата на УЕФА през 1975.
„В онзи мач срещу Вила Луис беше изключителен, брилянтен - допълва Ги Тис. - После той ме пита как трябва да играе в реванша и аз му казах: „Както обикновено, бавно".
„Помня много добре този разговор, Луис не видя смешната страна на отговора ми. Но ние наистина имахме нужда от бавен ритъм на игра за реванша. Това се оказа правилната тактика и спечелихме с 1:0 в Бирмингам. Луис отново направи фантастичен мач. След това нито веднъж не успя отново да играе на такова ниво."
Ван Гаал е ядосан от дефанзивните планове на Ги Тис за реванша срещу Астън Вила. Той смята, че Антверп трябва постоянно да атакува.
„Уважавам много Ги Тис като личност, но не го ценя като треньор - обяснява холандецът. - Може би защото твърде често ме оставяше резерва. Смятах, че трябва да играя. Той не беше на това мнение."
По това време Ван Гаал е толкова недоволен от белгийския футбол, че отчаяно търси начин да се махне.
„Писах писма на около 80 клуба. Получих само един или два отговора, но си уредих трансфер. От Антверп ме заплашиха, че ще ме спрат като ми сложат много висока цена. Казах им, че това не ме притеснява, имах диплома за учител и можех да се върна на старата си работа. Така че, най-накрая ме пуснаха."
Срещу №1 в света и испанската преса
През 1999 Ван Гаал е начело на Барселона, а Ривалдо е на върха на възможностите си. С гениалния бразилец каталунците печелят втора поредна титла на Испания, а Ривалдо става и Играч на годината на ФИФА.
Бодуин Зенден, който по това време е в Барселона ни припомня развитието на историята: „Ривалдо смяташе, че ще се справя по-добре ако играе зад нападателите, а не по крилото, така че когато спечели „Златната топка", той каза следното на Ван Гаал: „Вече не искам да играя отляво. Искам да съм зад нападателите." Ван Гаал му отвърна: „Добре, щом това е решението ти". И Ривалдо се оказа резерва, защото само треньорът решава кой къде ще играе."
Ривалдо се връща бързо в титулярния състав, но този сезон отбелязва едва 12 гола, а Ван Гаал си тръгва, след като Барселона не успя да защити титлата си.
Напускането на холандеца е тържествено отбелязано от испанската преса, която го атакува остро по време на разправиите му с Ривалдо. Испанските медии не харесват Ван Гаал заради агресивното му отношение към тях, както и заради нежеланието му да научи испански или каталунски, за да общува по-свободно с тях. На заминаване Ван Гаал произнася прочутата си реплика: „Приятели от пресата, напускам. Поздравления".
Срещу най-известния холандец в света
Холандците могат да бъдат разделени на два лагера - в единия подкрепят Йохан Кройф, а в другия - Ван Гаал. Двамата никога не са се разбирали добре. А и са доста различни: Кройф е футболистът от световна класа, който стана отличен треньор, а Ван Гаал е футболистът на средно ниво, който обаче има академично образование и се наложи като треньор от световна класа.
Това, което дразни най-много Кройф е, че Ван Гаал го последва в два от любимите му клубове: Аякс и Барселона и успя да постигне големи успехи с тях.
В своята автобиография Ван Гаал разказва, че разправиите между тях стартират през 1989, когато той бързо напуска вечеря в дома на Кройф, без да благодари на домакина, тъй като е научил по телефона за смъртта на сестра си. Кройф отрича напълно историята.
Десет години по-късно Ван Гаал смята, че Кройф подценява постиженията му в Барселона като постоянно го критикува в каталунската преса. „Никога няма да забравя това, което направи Кройф", горчиво отбелязва Ван Гаал.
Отношенията им не се подобряват от признанието на Кройф, че Ван Гаал има „проблеми с главата", но нещата стават наистина сериозни, когато през 2011 Кройф се обръща за помощ към съда, за да осуети назначаването на Ван Гаал за изпълнителен директор на Аякс.
По това време Кройф е един от петимата членове на надзорния съвет на клуба и е единственият сред тях който е срещу Ван Гаал. Другите четирима обаче сключват сделка с Ван Гаал зад гърба му. Кройф е бесен, завежда дело и го печели, съдът анулира назначението на Ван Гаал.
„Разбира се, че е болезнено. Хората често забравят, че Аякс е част и от моя живот", коментира Ван Гаал.
Срещу капитана на отбора
Когато Ван Гаал пристига в Байерн през лятото на 2009, неговият сънародник Марк ван Бомел е капитан на тима. Той е и най-ценният играч на баварците, а в първия сезон на Ван Гаал начело на отбора Байерн печели дубъл.
Но през зимната пауза на следващия сезон Байерн купува от Хофенхайл 23-годишният бразилец Луиш Густаво. Густаво е една от изгряващите звезди на Бундеслигата, а и е с 10 години по-млад от Ван Бомел.
Ван Гаал казва лично на Ван Бомел, че вече няма да е капитан на тима. Ван Бомел се разгневява от това, а никой в Байерн не може да разбере какво се случва. По това време никой не може да се справи по-добре от Ван Бомел с ролята на централен дефанзивен халф и мнозина смятат, че отношението на Ван Гаал към него е обидно.
Според германската преса, това е най-егоцентричният начин да се покаже кой е №1 в отбора. Ван Гаал се опитва да подмлади Байерн, а и като се отървава от Ван Бомел слага край на опасенията си, че Марк, който е добър приятел с Ариен Робен и Бастиан Швайнщайгер, може да стане твърде влиятелен в клуба. Малко по-късно Ван Бомел подписва с Милан.
Срещу нападателя плейбой
Италианскиат национал Лука Тони беше един от героите на Байерн по времето, когато в клуба пристигна Ван Гаал. Тони спечели дубъл под ръководството на Отмар Хитцфелд в първия си сезон в Мюнхен, а за две години в Байерн вкара 38 гола в 56 мача в Бундеслигата. Но от първите дни на Ван Гаал в клуба, отношенията му с Лука Тони се оказаха ужасни.
На един от тренировъчните лагери Луис заявява, че е недоволен от поведението на Тони, когато събира тимът за тренировка и хранене. Ван Гаал дори следи как седи Тони на стола си - италианецът обикновено се просва така, сякаш гледа телевизия на дивана си. Ван Гаал минава зад него и му издърпва ушите докато италианецът не се изправи. За Тони това е повече от унижение.
„Начинът, по който Ван Гаал се отнасяше с ключовите си играчи не може да се нарече човешки", ще каже по-късно Лука Тони.
През септември 2009 Ван Гаал принуждава Тони да изиграе два мача за Байерн II, аматьорският тим на баварците в Трета Бундеслига, а по това време Лука се възстановява от контузия на ахилеса. Мачът събира 2000 зрители, които гледат как световния шампион се препъва по неравния терен.
Ван Гаал не може да понася имиджа на плейбой, който поддържа Лука Тони. Той често му се подиграва и подхвърля, че Тони е „красавецът" на тима. Луис смята, че Тони не е достатъчно дисциплиниран, а през ноември 2009 Ван Гаал налага глоба на Лука за това, че си е тръгнал от стадиона на полувремето, след като е бил сменен след първото полувреме в мач срещу Шалке.
Срещу целия отбор
Ван Гаал винаги е защитавал репутацията си на човек, който не се страхува от нищо и който е готов да се скара с всеки за всичко. Зелта е една - всички да разберат, че той контролира положението.
„Ван Гаал искаше да разберем пределно ясно, че той може да извади всеки един от нас от отбора - обяснява Лука Тони. - На него изобщо не му пукаше, често ни казваше, че му стиска да направи каквото иска. И за да ни демонстрира на какво е готов, Луис си събу гащите пред нас. Никога не съм виждал нещо подобно, беше истинска лудост. За щастие не видях добре какво стана, защото пред мен имаше други играчи."
Срещу шефовете на клуба
През октомври 2010 Ван Гаал кани Карл-хайнц Румениге и Ули Хьонес, двама от големите шефове на Байерн на представянето на новата му книга „Биография и визия", която трябва да се състои в мюнхенски хотел.
Моментът е важен, тъй като предговорът на книгата е написан от Хьонес. Но Байерн прави най-лошия си старт на сезона в историята и по това време тимът е на 13 точки от лидера в Бундеслигата. Шефовете не са особено радостни от работата на Ван Гаал, а той не им помага особено, когато им връчва по една книга и заявява: „Може да научите много от тази книга. Важно е да я прочетете".
Така Луис успява за секунди да ядоса двамата си босове, но те не казват нищо. След като осъзнава какво е станало, Ван Гаал обяснява: Може би ще ме глобят за този инцидент, но все пак, мисля, че ще ми се размине". Той не е глобен, но разривът между него и босовете на клуба е факт и шест месеца по-късно Ван Гаал е уволнен.
Срещу Робин ван Перси
Не всички скандали на Ван Гаал завършват с раздяла или омраза. Луис поема за втори път националния отбор на Холандия след разочароващото представяне на тима на Евро 2012, а атмосферата в отбора е непоносима. Първото нещо, което прави Ван Гаал е да покани целия отбор в една стая в луксозен хотел, близо до Нордвийк, където живее той.
След това започва да разпитва играчите за мнението им за Евро 2012. Повечето играчи се отпускат да говорят, но Ван Перси остава мълчалив. По-късно Ван Гаал ще разбере, че Робин не е искал да критикува нито един от съотборниците си.
„Първоначално обаче реших, че Робин е настроен негативно - признава Ван Гаал. - Затова и обявиха, че Клаас-Ян Хунтелаар ще е нападател №1 на Холандия, а Робин ще трябва да приеме ролята на резерва."
Първият мач на Ван Гаал начело на Холандия е срещу Белгия - в деня, в който е потвърден трансферът на Ван Перси в Манчестър Юнайтед. Робин изкарва целия мач на пейката, но не се оплаква нито веднъж.
По-късно, когато е запитан дали не съжалява, че точно Ван Гаал е поел Холандия, Ван Перси отговаря: „Изобщо. Още в първите няколко дни видях, че Ван Гаал притежава качествата на страхотен треньор. Осъзнах това, въпреки че той ме остави на пейката."
Ван Гаал, който е очаквал, че Ван Перси ще реагира негативно е изненадан от „професионалното отношение и духа" на Робен.
„Трябваше да призная, че тогава не познавах човекът, който се крие зад известния нападател - обяснява Ван Гаал. - Знаех, че някои играчи споделят моята футболна философия, но не знаех нищо за Робин.
„Трябваше да го опозная по-добре. Когато го направих, осъзнах, че Робин е страхотен професионалист, който поддържа отлични отношения със съотборниците си.
„Ван Перси се изяви като лидер и 10 месеца по-късно го направих капитан на Холандия. Той заслужава това. Робин напълно споделя визията ми за това какъв футбол трябва да играе Холандия."
