Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Деца на лотария

Дали ще ни огрее от детската лотария тази година... Снимка: Getty Images
Дали ще ни огрее от детската лотария тази година...

От известно време ме тресе „кандидат студентската" кампания на тригодишната ми дъщеря. Когато се съревновавах за място в университета, не беше толкова трудно, колкото сега с нея - за детска градина.

Записването в София вече става само по електронен път, критериите са по точкова система. Избираш си детска градина в подходящия квартал, записваш детето в нея, получаваш генериран номер и чакаш. Разместваш желания, гледаш списъци, стискаш палци и... се надяваш на шанс.

Списъците непрекъснато се променят. Късмет е детето да попадне поне в граничната група. Попадайки в тази група, то се „състезава" на случаен принцип с други деца с идентични точки. Тук вече няма критерии. Което вече е притеснително - струва ми се удобно измислено, за да могат меко да се спускат с парашутче децата-връзкарчета.

И тази година родителите са изправени пред въпроса да излъжат или не, за да вкарат детето си в детска градина...

Реших да разчитам на честното класиране. Какво решение, то си е тото, но имам ли избор? Въпреки, че за нашия обширен градски район - Овча купел - за набор 2009 са обявени само 79 свободни места и е твърде вероятно е да не успея да класирам детето си.

От тази седмица опашката се раздели на две - социалната (с 40% квота), и на децата по общ критерий. И така дъщеря ми от челната десетка „падна" до номер 42 ... Така или иначе, лотарията завършва след по-малко от два месеца - на пети май в 18.00 часа.

Но в София поне чакаш пред компютъра, а в другите градове - на палатка пред уреченото детско заведение. Ако се налага, по няколко дни. Една позната от Русе сподели, че е давала дежурства три денонощия.

Едни и същи глупости говорят по разни предавания - оправдават се със старото правителство (удобно, ама изтъркано), уверяват, че за повечето деца места всъщност има, но че ще започнат проверки. Миналата година за резултати от проверки не чух, затова пък с просто око се вижда в кои детски градини и по колко деца са влезли по другия начин.

Окуражаване на корупцията

Съвсем скоро едно разследващо предаване успя да вкара дете на две години в предучилищна група за шест годишни. Разбира се, по втория начин. В Информационната система беше под номер 330. Неотдавна пък научих, че са поискали на родител 2000 лв. дарение срещу място на отрочето му в софийска детска градина. А се бях заблудила, че за тези неща се следи стриктно...

Въпросният родител сега мисли дали да „дари" парите. Не го съдя, но се дразня, че ставайки поредният участник в корупционни схеми, само ги подхранва. За мен 2000 лева са непосилна сума, въпреки че никой не ми ги е искал (за да съм обективна), но дори и да можех, не бих искала да ги давам.

В други случаи пък се стига до абсолютен цинизъм - регистрираните деца с хронични болести са повече от броя деца, приети по общия ред. Колко от тях са с изфабрикувани документи - не се знае.

Масово се пише фалшив адрес в кандидатурата, а при прием се взима временна регистрация от общината. Некоректната схема обикновено става чрез познат „хазяин" и така се печели заветната точка в „съревнованието".

Напредък никакъв

В същото време, реших да погледна данните от миналата година. За София дефицитът е бил най голям - 3700 тригодишни деца не са успели да се класират, 1200 четиригодишни и „само" 800 места е бил недостигът за петгодишните. А тази година?

Според кмета Йорданка Фандъкова, дефицит все още има, особено в групата на тригодишните, но до тук са изпълнили плана си, а за 2012 са предвидили още около 1000 нови места.

Опозицията: Борис Цветков, общински съветник от БСП и председателя Николай Белалов, съобщиха че над 15 000 деца ще останат извън детските градини и общински ясли. Според тях обещанието за преодоляване на недостига на места до края на 2011 г. не е изпълнено.

Ако данните са правилни, излиза, че около 1/3 от децата тази година остават без места.

И така се принуждаваш да търсиш частни алтернативи, понякога неудобни, често непосилни за джоба. Някои родители се кооперират, наемат апартамент, правят график и сами гледат малки групи с деца. В което семейство има свободна баба, са късметлии.

Криво ми е и в същото време с надежда гледам в монитора - дали ще ни огрее от детската лотария тази година. И ако това стане, какви по-добри възможности ще имаме като семейство. И то с едно дете. А тези с две? Или по-добре да си мисля пак за Канада? Понякога ми се струва, че една виза за там е много по-скромно предизвикателство.

 

Най-четените