Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

10 тайни от моята библиотека

Любим цитат от Алиса при срещата с еднорога: "Well, know that we have seen each other- if you'll believe in me, I'll believe in you. Is that a bargain?"
Любим цитат от Алиса при срещата с еднорога: "Well, know that we have seen each other- if you'll believe in me, I'll believe in you. Is that a bargain?"

В момента е модно да се чете и/или да се пише - ако не книга, поне блог. При мен това се случи най-осезаемо още в ранното ми детство под формата едва ли не на болест - поглъщах необикновено количество книги - и с разнородно качество. Това "заболяване" даде отпечатък на вкусовите ми рецептори по отношение на красиво-грозно, пошло- качествено и т.н.

На времето бях като прахосмукачка за всичко написано на хартия - четях по няколко книги наведнъж и задължително трябваше да има списък с чакащи. Времето за четене беше преди училище, след училище, по време на междучасията.

И така се стигна до един мой Топ 10 на прочетените книги. Номерацията е произволна. Всички те са ми еднакво любими - и за всички има причина да са там.

1. "Шумът на върбите" на Кенет Греъм. Книгата, която прочетох веднага щом се научих да свързвам отделните срички в цяло изречение. Четох я няколко пъти - първия път от твърдоглаво упорство не- раз-би-рай-ки  ни-що в сричковото делене, но с гордо ежедневно отмятане на прочетеното.
Втори път - като прецених силите си няколко месеца по-късно.

Някъде се мотае в кашоните след последното преместване. Искам да я изровя и да я прочета пак -за 1000000 път. Все чакам екранизация на голям екран след като боза като "Хари Потър" взе толкова награди. Но май ще чакам.

2. "Мойто семейство и други животни" на Джералд Даръл. Историята за детството на английския природолюбител и учен на остров Корфу в компанията на разнообразни животни и... петчленното му семейство ме накараха да мечтая да създам собствена менажерия и да емигрирам на топло. Някой ден.

Първото претърпя провал след като завъдих вкъщи гъсеници с тайната цел да станат пеперуди и майка ми изхвърли с писък научните ми експерименти. Второто частично осъществих миналата зима.

3. "Портрет на Дориан Грей". В периода на дългите градски ваканции успях да смъкна от най- горния ред на библиотеката всички книги на Оскар Уайлд и не мирясах докато не ги изчетох до края.

Оттогава ми е любима следната фраза: "...Роклята изглеждаше като измислена в пристъп на лудост и облечена по време на буря". Този цитат винаги ми дава сили при неразбирателство с някой клиент. Кой е казал, че изкуството/дизайна трябва да се разбират??? За тях само се плаща. Точка.

4. "Любов по време на холера". Тази книга на Маркес съм я чела толкова пъти, че мога да цитирам цели откъси с театрален патос и без прекъсване. Начинът на повествование, описанието на Венецуела, мизерията, гражданските войни... Няма по добър от него. Всичко се случваше в главата ми триизмерно, прелиствайки страниците. И любовта между двама души съумяла да се случи доста късно, и то под флага на холерата. На тази книга отдавам донякъде романтизма си.

5. "Тютюн". Намирам някакъв паралел между начина на писане на Маркес и Димов. И лека склонност към описание на самоубийствени любови. Също така дълбоко вяравам, че от толкова редакции на книгата по време на социализма Димов от притеснение е объркал името на героинята. Не е Ирина, а Ирена. Стават грешки... Особено ако милиционерите ти дишат във врата. Случва се. Книгата е посветена на мен ...няма на кой друг..

6. "Евгений Онегин". Аз съм русофил. Обожавам руската поезия и литература. Дори като ученичка спечелих някаква награда и изкарах едно лято в Украйна. Руснаците за мен са уникален народ - безкрайно луди и честолюбиви. Пушкин е абсолютен пример за това. И те както латиноамерканците (Маркес - сещате се - пак мой паралел) могат да обичат някой - или поне в книгите - без да кажат нищо сто години.

Все някой е умрял. Студ. Руска провинция. И накарая разбираш, че той те иска. Не го пожелавам никому - но и на книга звучи лудо. Абе, драми..

7. "Малкият принц". С тази мисля, че ви разочаровам - звучи повече от изтъркано и стандартно. Но първо ми я подари приятелката от детство, която замина много далече. След това един младеж, който имаше глупостта да ми е почитател дълги години, ми подари дърворезба за рожден ден с фразата за розата, която знаете всички. Много подаръци, много асоциации.

8. "Изкуството на войната". Тази книга чета често в последните 5-6 години. Чета и препрочитам. Има много мъдрост. Съветите на Сун Дзъ може да се адаптират за различни житейски ситуации- взаимоотношения мъж- жена, бизнес, приятелство. Каквото се сетиш. Мъдра книга. До неотдавна я четях в PDF формат на компютъра, но наскоро я закупих и търпеливо се излежава - в случай на спешна нужда от мъдрост, в библиотеката.

9. Тhe Cat In the Hat на Dr. Saus. Който в момента чете с неудомение това, веднага ще обясня. Да, книжката е детска. Препоръчително четиво за първи клас... в англосаксонските държави. Четохме го на партия с една шестгодишна приятелка. Книгата е нещо като Макс и Мориц, но тази котка е сто пъти по луда от тях. Мисля, че я има онлайн. Много се смях и я препоръчвам горещо. Става и за възраст 6+.

10. "Алиса в страната на чудесата". Пак блудкавеж в избора... Купих я на летището в Бризбейн с последните ми австралийски долари и ми е мил спомен оттам. Отмятам си страниците с касовата бележка, на която пише- "Thank you!Come again!" При такава вежлива покана как да откажеш???.

Любим цитат от Алиса при срещата с еднорога: "Well, know that we have seen each other- if you'll believe in me, I'll believe in you. Is that a bargain?"

 

Най-четените