Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Eдна крачка по-близо до Бога

Някой зададе ли си въпроса защо, аджеба, Уилям Аксел Роуз, тоя знаков мегаломан, не тури гръмко собственото си име върху диска? Снимка: Getty Images
Някой зададе ли си въпроса защо, аджеба, Уилям Аксел Роуз, тоя знаков мегаломан, не тури гръмко собственото си име върху диска?
Басистът Томи Стинсън по време на концерт в Hard Rock Hotel & Casino на 30 декември 2011 г. в Лас Вегас Снимка: Getty Images
Басистът Томи Стинсън по време на концерт в Hard Rock Hotel & Casino на 30 декември 2011 г. в Лас Вегас
Кийбордистът Дизи Рийд по време на концерт в Hard Rock Hotel & Casino на 30 декември 2011 г. в Лас Вегас Снимка: Getty Images
Кийбордистът Дизи Рийд по време на концерт в Hard Rock Hotel & Casino на 30 декември 2011 г. в Лас Вегас
Барабанистът Франк Ферер по време на концерт на 4 декември 2010 г. в Сидни, Австралия Снимка: Getty Images
Барабанистът Франк Ферер по време на концерт на 4 декември 2010 г. в Сидни, Австралия

В три поредни материала ще ви срещнем със знаковите банди, които маркират рок събитието на годината, а именно, фестивала Sofia Rocks 2012, който ще се състои на 7 и 8 юли на Националния стадион "Васил Левски".

А сега: малко аритметика! 203 години е общата динозавърска възраст - при това само на фронтмените, чиито дългоочаквани банди предстои да видим (най-после!) в България през лятото. При това - само на единия от анонсираните (че и не докрай) фестивали досега - Sofia Rocks.

Признавам - не смея и да хвърля поглед към рождените дати на лидерите на групите в афиша на Loud Festival, Kavarna Rock Fest, а и Arena:Muzika, чиито организатори тепърва ще нагласят артистите от своята (по традиция изкушаваща) програма. Сега с дриблиращи от очакване сърца да отправим взор към Националния, където „Болкън Ентъртейнмънт Къмпъни" са ни уредили среща с динозаври на рока (разбирай - формации, чиято кариера е стартирала миналия век).

Аксел Роуз (50) ще гърми с Guns' N Roses
Иги Поп (65) води The Stoogies
Съли Ерна (44) ще представи Godsmack
Уитфийлд Крейн (44) застава на фронта за Ugly Kid Joe

И тук веднага дочувам вой на по-млади фенове, които трошат кинти и бият път я до Exit, я до Sziget да гледат на живо Radiohead, Florence + The Machine, Chase & Status, Killswitch Engage или Ed Sheeran (примерно). Кога ще ги видим у нас ли? Ами тогава, когато... масовият вкус на българина втаса на едни малко по-други (да ги нарека модерни) музикални честоти, а родният промоутър смело да предложи световноизвестно (но не и у нас) актуално име. От новия век.

Щото - хеле пък в тоя етап на криза (пари няма, казано по-точно - няма поне за подобен род експерименти), рискът да поканиш алтернативка бохем от корицата на последния брой на NME е неоправдан финансово. А българският промоутър - нали не се заблуждавате!, се интересува от печалбата. Него отдавна не го тресе меломанията, а бройката на продадените билити.

Затова и залага на сигурно - на лице от корицата на Rolling Stone или Billboard. Артисти стари (утвърдени) и златни (доказано), чиито албуми са ги превърнали в икона (но и в клише в същото време) и чиито хитове облъчват от десетилетия музикално изкушените чрез специализирани радиостанции.

„Така e и така ще бъде! Българинът има да наваксва своето музикално history, а ние сме тук, за да му помогнем" - Димитър Ковачев-Фънки неведнъж е изповядвал веруюто на „София Мюзик Ентърпрайсис", по чиято покана родните фенове ще видят Red Hot Chili Peppers на 1 септември. За първи път! Първият път е особено важен.

Не е необходимо да вържеш мозъчните гънки на фльонга, за да проумееш защо. Защото първият път гарантира на (почти) 100% присъствието на публика. Която - точно така!, влиза с купени билети. И всичко си идва на мястото. Феновете получават това, което искат. Промоутърите - също. Просто и логично. Стига, разбира се, съответната банда да е била наистина в праймтайма на сънищата на достатъчен брой меломани.

Първият път обаче е важен и самият промоутър. Тъй като може да означава втори път - нищо, че гостите влизат в категорията „тея ги видяхме вече" (Но това е отделна тема: за прочути банди, които идват за енти път у нас, а някои просто си живеят тук (на българското Черноморие). Музикалните бриколажи продължават на родна почва, или Знам къде ще рокясаш това лято - поредно издание.

„Предстои ти да гледаш Guns' N Roses на живо. Значи си на една крачка от Бога!"

Това ми казва един от персоналните асистенти на Аксел Роуз в специалната зала за медии на унгарския „Непщадион". Някъде в началото на 90-те. Оригиналният състав на бандата предстои да удари хедлайн след Faith No More (и близо двучасов проливен дъжд в паузата), представяйки Use Your Illusion.

„Но не очаквайте да Го видите тук, Аксел ще излезе направо на сцената", простичко обяснява човекът и излиза. Пропъждам репортажните спомени оттгава, но с ръка върху сърцето признавам: беше страшно. Наистина страшно - дори и в най-буквалния смисъл, засягащ фическото оцеляване (задушаване и стъпкване от тълпата, ако до този момент не си бил удавен от дъжда). Днес е малко по-друго: хайде да не се заблуждаваме, подведени от гръмки рилийзи и анонси в медиите! Тая група не е оная група.

Иначе много добрият албум Chinese Democracy, който ще бъде представен и у нас, си е на Аксел. Не e на Гънс.

Някой зададе ли си въпроса защо, аджеба, Уилям Аксел Роуз, тоя знаков мегаломан, не тури гръмко собственото си име върху диска? Защото не му стиска. А и защото е проумял, че просто не е (и няма как да бъде) по-голям от логото, което изкова не без помощта на Слаш, Стивън Адлър, Изи Страдлин, Дъф Маккаган, Мат Соръм... Може би ще получите отговорите от „Най-опасната група в света" на мастития Мик Уол.

Прочетете тази книга (ако успеете да я намерите), събрала изключителните му интервюта с автентичните гънъри. А въпросът кой е по-силен - групата, или фронтменът?, остава за домашно. Здравословният спор ще бъде развързан на 8 юли, когато е концертът на Guns. Вестите, че Аксел - този път наистина!, приключва Chinese Democracy, започнаха да валят в средата на 1999.

И въпреки че никой не сварваше да се сблъска с него лице в лице, да документира срещата си, медиите ловко манипулираха със слуховете около личността, която толкова добре изкарваше прехраната на журналистите навремето. Добрият стар състав на добрата стара банда е вече само история. Доктор Пепър обещаха на Аксел, че ако издаде Chinese Democracy до края на 2008, ще черпят всеки в Америка по едно безалкохолно, с изключение на смъртните му врагове - Слаш и Бъкетхед.

От компанията напълно разбирали творческите проблеми на фронтмена, тъй като и те изпитали подобни при композирането на перфектната напитка. „Трябваше ни много търпение, за да усъвършенстваме специалния микс от 23 компонента за содата Доктор Пепър, така че напълно съчувстваме на Аксел в борбата му да създаде съвършения албум", обясняват от фирмата пред The New York Post.

Chinese Democracy е едно от най-чаканите завръщания в цялата рок история. Това е първи нов материал на бандата от 1991, когато по едно и също време издаде Use Your Illusion I и Use Your Illusion II. Албумът излезе в целия свят на 22 ноември (събота) (2008) и бе достъпен на диск и винил (с включен безплатен даунлоуд на парчетата), както и отделен дигитален проект. Според оригиналния A&R на бандата Tom Zutaut, Аксел настоявал всеки от хората, замесени в албума, да бъде одобрен от спиритуалния му терапевт Шарън "Йода" Мейнърд. Дискът е погълнал допълнителни $ 13 милиона над предвидената първоначално сума.

 

Най-четените