За втори път от създаването на ЮНЕСКО, САЩ официално обявява, че напуска Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата. На 12 октомври новината беше потвърдена от генералния директор Ирина Бокова, която се позова на уведомление на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън.
В същия ден премиерът на Израел Бенямин Нетаняху възложи на Министерството на външните работи да започне да съставя план за напускане на ЮНЕСКО.
Официалното решение на САЩ беше аргументирано с "обезпокоеността от нарастващия дълг към ЮНЕСКО, острата необходимост от реформа в организацията и заради продължителната анти-израелска преднамереност на ЮНЕСКО".
От САЩ посочват, че все пак имат желание да си сътрудничат активно с организацията в качеството си на страна-наблюдател, а прекратяването на членството би трябвало да влезе в сила едва от 31 декември 2018 г.
Бокова изрази съжаление заради решението на Вашингтон, като коментира, че е взето "в момент, в който конфликтите продължават да раздират страните и народите по цял свят".
Още в сряда Foreign Policy анонсира, че Вашингтон ще напусне организацията. Според информацията - държавният секретар Рекс Тилърсън е взел решението още преди седмици. В края на септември той е предупредил френския президент Еманюел Макрон на среща по време на откриването на Генералното събрание на ООН в Ню Йорк.
Решението на САЩ идва в момента, в който течеше поредната сесия на Изпълнителния комитет на ЮНЕСКО - очаква се той да избере наследник на Ирина Бокова, която оглавява организацията вече 2 мандата от 2009 досега.
58-те страни-членки на Комитета трябваше да номинират новия кандидат за генерален директор на ЮНЕСКО, а изборът - да бъде потвърден на обща конференция на всички страни от организацията в началото на ноември. Foreign Policy посочва, че отлагането на анонса за напускането е направено с цел да се изчака избирането на новия директор.
По време на срещата Макрон се е опитал да договори подкрепа от страна на САЩ за френския кандидат.
За мястото на Бокова претендираха двама фаворити: бившите министри на културата на Франция и Катар, Одри Азуле и Хамад бин Абдулазиз ал-Кавари.
В крайна сметка на последното гласуване в петък - французойката успя да събере 30 от 58-те гласа в своя подкрепа.
Конкуренцията беше деликатна: арабските страни никога не са излъчвали директор на ЮНЕСКО, а Одри Азуле е от еврейски произход. ЮНЕСКО винаги е бил арена на сблъсък и дебати по остри за арабите въпроси, например за статута на Йерусалим, който и Израел, и Палестина смятат за своя столица.
Всъщност, това не е първият случай, в който администрацията на САЩ обявяват решение за напускане на организацията.
ЮНЕСКО възниква през ноември 1945 г. по волята на 37 държави-учредителки като организация за защита правата на човека, която работи по каузи, свързани с образованието, науката и културата. Писателят Арчибалд Маклийш е първият американец - член на ръководството на организацията, като той пише и преамбюла към основополагащия й документ.
Тогава структурата представлява по същество създание на западните нации, доминирана от западно финансиране. Образователните системи в Европа по това време преминават през денацификация, а ЮНЕСКО се оказва полезен инструмент за повлияването на този процес. По време на Студената война американските служби гледат на ЮНЕСКО като на защитник на свободното слово в епохата на комунистическата пропаганда.
Ситуацията обаче търпи сериозно развитие през годините. Още през 1974 г. САЩ и ЮНЕСКО влизат в конфликт заради критиките към Израел и признаването на Палестинската освободителна организация. В същата година Конгресът взима решение да прекрати вноските си към бюджета на структурата на ООН.
В началото на 80-те в ЮНЕСКО вече членуват около 160 държави, а факторите в САЩ стават все по-притеснени от това, че тежестта им в организацията вече не е същата, както преди. По-голямата част от новите членове са деколонизирани, нови независими държави от Африка и Азия, които не са толкова склонни да защитават позциите на Запада, колкото тези на Съветския блок. В същото време, САЩ продължава да плаща масивна част от бюджета за работата на ЮНЕСКО.
Аргументите на Тръмп доста напомнят на тези, обявени още през декември 1984 г. по време на Роналд Рейгън: "ЮНЕСКО политизира буквално всяка тема, с която се занимава. Организацията демонстрира недоброжелателност срещу свободното общество, особено - свободния пазар и свободата на словото, освен това показва неограничено увеличение на бюджета".
Към юли 1983 г. в ЮНЕСКО вече членуват около 160 държави, а политическите фактори в САЩ стават все по-притеснени от това, че тежестта им в организацията вече не е същата, както преди. По-голямата част от новите членове са деколонизирани, нови независими държави от Африка и Азия, които не са толкова склонни да защитават позциите на Запада, колкото тези на Съветския блок. В същото време, САЩ продължава да плаща масивна част от бюджета за работата на ЮНЕСКО.
Съединените щати се върнаха обратно в организацията месеци след терористичните актове от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон, когато американската дипломация започва мащабна кампания за обединяване на международната общност в борбата с тероризма.
САЩ заема обратно мястото си в ЮНЕСКО при мандата на Джордж Буш-младши - президент, който не може да бъде обвинен в твърде меко отношение спрямо глобалистите в ООН. Самата организация играе важна роля за опазването и възстановяването на разрушените културни паметници по време на военните конфликти в Ирак и Афганистан.
Спокойствието в отношенията не издържа твърде дълго. През есента на 2011 г. ЮНЕСКО прие в състава си частично признатата Палестинска автономия - решение, което беше подкрепено от 107 държави срещу 14 против и 57 въздържали се. Още в същия ден - 31 октомври, САЩ обяви, че в знак на протест ще прекрати годишните си вноски в бюджета на ООН. По това време Вашингтон беше на първо място като източник на финансиране за организацията - 22% от бюджета или 80 млн. долара на година.
През 2017 г. Израел също намали размера на вноските си, като предупреди, че може да спре финансирането на ЮНЕСКО изцяло, след като организацията обяви стария град на Хеброн за част от световното културно наследство, но не за Израел, а за Палестина.
В рамките на 6-те години дългът на САЩ към ЮНЕСКО достигна близо 500 млн. долара - възможно е решението за прекратяване на членството да е част от линията на Доналд Тръмп за спиране на "излишните" ангажименти към международни организации.
За ЮНЕСКО проблемът не е свързан с проблеми на финансовата издръжка, доколкото организацията се адаптира към липсата на американските вноски преди няколко години. Бюджетът за 2016/2017 г. е в размер на 667 млн. долара. Оттеглянето на САЩ - постоянен член на Съвета за сигурност на ООН - обаче ще доведе до последствия за авторитета и ефективността на организацията.
С днешна дата в състава на ЮНЕСКО влизат 195 държави, като скоро в състава се очаква да бъде включено Косовo. Палестина е последната страна, присъединена към структурата по време на мандата на Ирина Бокова.
