Преди около година в социалната мрежа време бях повдигнал въпроса за дигитализацията с едно рекламно видео на таблет на Майкрософт, като полунашега, полунасериозно предвидих, че до десетина години хартиените носители (книги, вестници, картички, писма, документи) ще изчезнат от нашата действителност и ще ги намираме само в музеите и в ръцете на най-неприспособимите.
Тогава много от приятелите ми - къде на шега, къде насериозно, вкупом решиха да ме опровергаят, като се вричаха във вечна вярност към хартията и уверяваха, че няма как да изчезне. Твърдяха, че все още пишат с химикал в хартиена тетрадка, пращат по пощата хартиени картички за Коледа, четат хартиени книги и хартиени вестници и обясняваха как "то си е друго да хванеш книгата в ръка"(!). Инатяха се, че си купуват вестници и списания.
Нека пак поговорим за това сега - година по-късно.
Ето няколко факта от реалния живот, които никой не може да отрече, защото ги среща ежедневно:
1. Телеграмата изчезна като услуга преди може би над 5 години (измести я SMS-ът).
2. Картичката за Коледа я замениха MMS-ът и е-картичката.
3. Библиотеките у нас са в колапс - все по-често официалните медии, родни интелектуалци и специалисти говорят за дигитализирането им: всичко ще се въведе на текстови или имидж файлове и ще се ползва онлайн срещу абонамент.
Всеки знае какво е bookreader - на масово въоръжение е в нормалните страни. Преди няколко седмици Калин Терзийски и друг млад писател обсъждаха темата по "Хоризонт" с предложение за дигитализация на библиотеките.
4. Налице в България е вече т.нар. "електронно" училище - изчезват хартиените дневници, седмични програми, материални книги и т.н. Всичко се въвежда в един училищен сайт, в който преподавателят влиза с парола, попълва оценките, учениците си ги проверяват, гледат си програмата за седмицата, виждат какво им е домашното, пишат го и пращат обратно за проверка.
"Вероятно ще ползват "Гугъл" за преписване!", бихте възкликнали начумерено като стари свекърви. "А вие, като не сте преписвали в училище, сега милионери ли сте?" - питам аз. Нека преписват - важното е, че за да го препишат, първо трябва да го открият и прочетат. И все пак не всички са преписвачи, нали?
5. Откриха се т.нар. "скайп" училища (http://www.mastylo.net/ , www.kabinata.com) - хора с дипломи учат други хора онлайн (без хартиени учебници и тетрадки), с дигитални речници, граматики и помагала.
6. Будките за вестници и списания са в предсмъртна агония. Новините са в интернет - всички печатни издания вече имат уеб вариант. Някои дори напълно се отказаха от печатната форма.
7. Мобилните оператори ежедневно рекламират отказването от хартиена фактура и дават бонуси за отказалите се клиенти. Фактурирането е вече електронно и за фирмите, стига да го искат.
8. Електронният подпис добива все по-широка популярност.
9. Всички институции и организации все по-рядко ползват хартия при бюрократичните процедури - онлайн контактът с тях става все по-лесен от ден на ден.
Списъкът е дълъг. Нямам сили и време да изброявам доказателствата за смъртта на хартията като информационен носител.
Най-добре го каза един колега по БНР (цитирам по памет): "Защо някои протестират, че младите не четат, че библиотеките са празни, че никой вече не държи книга в ръка? Предложете им книгата в достъпен за тях вариант. Не е важно от какъв носител се чете, важно е самото четене и то е постижимо само ако предложите на хората дигиталната форма".
